Г убернатор Гул Ага Шерзай, бивш военен водач на муджахидините, за когото се говори, че ще победи Хамид Карзай на предстоящите президентски избори в Афганистан, подкрепи плановете на американския президент Барак Обама за преговори с талибаните.
Шерзай беше първият афганистански лидер, с когото Обама се срещна при визитата си през 2008 г. В ексклузивно интервю за британският вестник "Индипендънт" Шерзай потвърди плановете си да се кандидатира за президентството с обещанието
да даде власт на племената и да преговаря с бунтовниците.
"Ще упълномощя всички племенни старейшини да преговарят с талибаните, чиито мозъци са промити от други хора", каза губернаторът на провинция Нангархар. "Няма да разчитам на сражения, разрушения и въздушни удари. Има много други възможни подходи освен войната".
Американският президент отвори вратата за помирение
с умерените елементи на талибаните, като напомни за успехите, постигнати в Ирак благодарение на протегнатата ръка към сунитските милиции.
"Част от успеха в Ирак се дължи на това, че спечелихме на наша страна хора, които може да се смятат за ислямски фундаменталисти, но които искаха да работят с нас", каза Обама за вестник "Ню Йорк таймс", като обаче предупреди: "Ситуацията в Афганистан е по-сложна. Това е регион с по-слабо централно управление и история на яростна независимост на племената".
Афганистанският президент Хамид Карзай твърди, че
Вашингтон просто повтаря онова, което Кабул говори от години
"Това е одобрение на нашата предишна позиция и ние го приемаме и приветстваме", каза той.
През 2007 г. Карзай обаче развали отношенията със Запада, като изгони от Кабул двама от най-дългогодишните западни дипломати, тъй като били замесени именно в такива преговори, а неговата Комисия за мир и помирение, предназначена да привлече на страната на правителството бунтовници, отказали се от насилието, по всеобщо мнение се е провалила.
Шерзай, от друга страна, добре познава бунтовническия враг
Бившият муджахидин заедно с американските специални сили изгони талибаните от Кандахар през 2001 г., малко след атентатите на 11 септември. Бунтовниците обаче вече са се прегрупирали. Когато той през юли миналата година се срещна с Обама - президентски кандидат по онова време, двамата обсъдиха вариантите за умиротворяване на границата с Пакистан.
"Афганистан е племенно общество и можем да решим всички проблеми чрез "джирги" (традиционни племенни съвети). Ще кажа на всички, които са се уморили да воюват - доведете своите талибани при мен и аз ще преговарям", обеща той.
Възлагането на афганистанските племена на отговорността за сигурността е основен стожер в преразглеждането на стратегията, направено от генерал Дейвид Петреъс по заповед на Обама.
През февруари 2009 г. Америка стартира пилотна програма в провинция Вардак и започна да въоръжава местните общности, за да могат да се отбраняват срещу талибаните.
Но макар че идеята за сделки със старейшините заема централно място в плана на Шерзай, той смята, че
въоръжените милиции ще създават проблеми
в бъдеще. "Аз съм против милициите. Не искаме хората да воюват в бъдеще. Трябва да подкрепим нашата армия и полиция", казва той.
Предвид намаляващата подкрепа за президента в страната и чужбина, анализаторите виждат в Шерзай един от малцината кандидати с реални шансове да победят Карзай на изборите през август 2009 г.
Самият той прилича на
феодален владетел,
управляващ своя двор. В офиса си в стария кралски дворец в Джалалабад той седи на резбован дървен трон начело на огромна банкетна маса. Вратът му прелива от яката, повечето му горни зъби липсват. Покрай масата са се подредили старейшини в традиционни вълнени наметки и чалми, полковници с повече медали, отколкото е имало сражения в Афганистан, и бизнесмени в западни костюми. Те представляват истински напречен разрез на местната върхушка, смесица от стари наследствени традиции и нови пари.
Критиците на Шерзай твърдят, че много от
проблемите в Южен Афганистан произтичат от неговото управление
като губернатор на Кандахар през 2001-2003 г. Корупцията и покровителството в полза на етническите пущуни, към които принадлежи, нарушиха баланса между племената.
Дипломати обаче признават, че той се е справил по-добре в Нангархар в Източен Афганистан, където ликвидира отглеждането на опиумен мак и работи с американските сили и старейшините, създавайки остров на относителна сигурност и просперитет.
И все пак остават въпросите около нарушенията на човешките права в миналото му, връзките му с наркотърговията, или както се изрази един западен представител: "Не сме сигурни дали частният му живот би издържал по-внимателен поглед".
Шерзай обаче е категоричен, че ще подходи по-различно към президенството. "В цял Афганистан, с Божията помощ, ще се съвещавам с хората от племената. Ще разделя Афганистан на няколко зони и ще прекарвам по няколко месеца във всяка. Няма да стоя през цялото време в президентския дворец", зарича се той.
Междувременно френският външен министър
Бернар Кушнер не изключи възможността талибаните да се върнат на власт
в Афганистан.
"Трябва да уважим резултата от следващите избори, какъвто и да е той. Ако талибани националисти стигнат до власт чрез урните и спазват конституцията, това си е работа на афганистанците. Това, което отхвърляме е подкрепата за международния джихадизъм", заяви Кушнер в интервю за в. "Фигаро".
Той добави, че въпросът не е "Афганистан да се превърне в демокрация от западен тип" и заяви, че Франция ще запази военното си присъствие там "колкото е необходимо за афганистанското гражданско общество да вземе съдбата си в свои ръце".
Що се отнася до българското присъствие в страната, министърът на отбраната Николай Цонев каза пред журналисти, че все още не е решено къде ще бъде събран българският контингент в Афганистан и добави, че числеността му в близко време няма да бъде увеличавана.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
