Израелската армия и заселниците се бореха и за общественото мнение

Д окато израелски войници измъкваха еврейски заселници от домовете им, един от жителите застана пред дузина телевизионни камери и започна да нарежда: "Как могат да правят подобно нещо? Това е земята на Израел." Когато камерите бяха изключени, той спря да плаче и си отиде.

Това описва в анализ на Луис Мейкслер от Асошиейтед прес.

Друго семейство покани телевизионен екип в домовете си и след това твърдеше, че войниците са го извлекли. Не може да има и капка съмнение, че заселниците искрено скърбяха, че загубват жилищата, средствата за препитание и мечтите си. Но те бяха и до болка наясно, че борбата им е
предавана по целия свят, който гледа колко трудно е за еврейската държава да евакуира заселниците от окупираната земя.

Целта на заселниците бе да оставят след себе си наследство, травма, която да е толкова голяма, че нито едно израелско правителство да не се осмели да извърши подобно нещо в бъдеще,", заяви Нахум Барнея, журналист, който пише за вестник Йедиот ахронот.

Наред с интензивното медийно отразяване, възможно е тази задача да съвпада и с целите на Ариел Шарон. Премиерът заявява, че Израел няма да поставя на дневен ред изтеглянето на болшинството от заселниците си на Западния бряг, центъра на библейската еврейска държава, въпреки натиска на Вашингтон да бъдат евакуирани повече селища.

Целта на политическото решение да бъде позволено на медиите да влязат бе да бъде спечелена всяка възможна благосклонна позиция сред световното обществено мнение, заяви опитният военен кореспондент Рон Бен Ишай. Причината бе да покажем на света какво става, когато трябва да... изгоним хората от Газа...

Опитайте се да си представите какво ще се случи, ако се опитате да евакуирате всички селища в Юдея и Самария, добави той, използвайки библейските имена на Западния бряг.

Израелската армия, която понякога ограничава отразяването на военните й операции от пресата, позволи на повече от 500 журналисти - един на всеки три заселнически семейства, да влязат в Газа и им осигури автобуси и закуски. Журналистите бяха в почти всяко заселническо жилище.

Прикрепени към армейски части, те предаваха на живо от синагоги, докато армията извличаше заселниците от молитвените домове.

Всички страни - палестинците, израелците, заселниците, знаят, че медиите са най-ефективния инструмент за постигане на целите и ги използват, заяви майор Шарон Фейнголд, говорителка на израелската армия.

През месеците, предшестващи изтеглянето, в армията имаше остър спор каква тактика да бъде приложена за медийното отразяване. Някои високопоставени командири предпочитаха достъпът да е ограничен, тъй като се опасяваха, че журналистите "ще се пречкат" на войниците.

В крайна сметка се намеси началникът на генералния щаб генерал-лейтенант Дан Халуц, който позволи свободен достъп. Несъмнено армията разбра, че ще бъде невъзможно да бъдат блокирани журналистите, а освен това бе амбицирана да покаже на света и на израелците в пределите на страната, че е чувствителна към заселниците. Това е доста различен образ от този, с който светът бе свикнал - на армия, която в продължение на години насилствено упражнява строг контрол над палестинските
демонстранти и активисти.

Полицаите бяха обучавани за мисията цяла година и рядко използваха сила, дори когато заселниците ги дразнеха и ги заливаха с боя. Много войници бяха видимо развълнувани от заселниците. Показано бе как няколко военнослужещи избухваха в сълзи, когато трябваше да измъкнат хората от домовете им.

Войниците и полицаите бяха обучавани да имат ясна представа за нещата през цялото време, заяви Бен Ишай. Това означава как изглеждаш, а не само какво правиш, обясни той.

Рекламната офанзива на заселниците може да се обърне срещу тях. Някои бяха облечени в униформи от нацистките концентрационни лагери, носейки звезди на Давид на дрехите си.

Много израелци бяха разгневени от кадрите със заселници, използващи символи на Холокоста и от снимките на деца, докарвани пред камерите, и на заселници, нападащи войници.

Шарон заяви, че сцените на евакуирани заселници първоначално го трогнали до сълзи, но когато видял десетки младежи от крайната десница да хвърлят бутилки и да изливат киселина върху войниците, болката се обърнала в гняв.

Самият факт, че армията приключи евакуирането на колониите в Газа само за седмица, може да е признак, че изтеглянето не бе толкова болезнено, колкото много хора предвиждаха.

До момента бе по-лесно от очакваното, заяви Бен Ишай. Не мисля, че заселниците успяха в целта си да представят изтеглянето като национална травма. (БТА)