Негативната оценка на мениджърите поставя България на 59-о място сред 75 страни

Негативната оценка на бизнеса
Фирмената конкурентоспособност
Технологичното развитие - основният ни коз

Финландия е страната, постигнала най-висок ръст на конкурентоспособност през тази година. Тя успя да се изкачи в класацията от петото си миналогодишно място и да измести САЩ. На трето място се нарежда Канада, следвана от Сингапур, Австрия и Норвегия. През 2000 г. най-висок ръст на конкурентоспособността са показали САЩ, след това са Сингапур и Холандия, а на четвърто място в класацията е поставена Ирландия. Това показват данните от обявения през октомври доклад на Световния икономически форум в Давос и професорите от Харвардския университет Джефри Сакс и Майкъл Портър.

Мащабното изследване цели да покаже коя е страната, чиито стоки са най-конкурентоспособни на международните пазари, кои са факторите, влияещи на конкурентността й в национален мащаб, както и възможностите да се постигне заложеният икономически ръст. За разлика от предходната година списъкът на страните, които попадат в класацията за най-добро ниво на конкурентоспособност на световните пазари, е увеличен с още 17 държави. Това е добра новина, тъй като България вече може да се похвали със значително изкачване по стълбицата от опашката до завидното 59 място. Ако беше запазен съставът и броят на миналогодишните държави, България би се придвижила от 57 на 49-то място по отношение на потенциала за постигане на икономически растеж в близките пет години. Това е и едно от обстоятелствата, подчертани изрично в доклада, което само по себе си е обнадеждаващ факт. Според експертите страната показва добри възможности за растеж в икономиката. Но в бъдеще време. На този етап ни остава само да се сърдим на Естония, Литва, Латвия, Словения и Румъния, включени в списъка за първи път тази година, и позиционирани преди нас.

И в този, както и във всеки друг доклад на Световния икономически форум конкурентността на всяка страна се измерва чрез потенциала за постигане на икономически растеж в бъдеще и чрез нивото на фирмената конкурентност. По отношение на първия показател, който изяснява конкурентоспособността на национално равнище, България показва обнадеждаващи резултати. Вторият показател разглежда проблема на микроравнище - качеството на бизнессредата и ефективността на фирмените стратегии. В това отношение България има по-неблагоприятни позиции в сравнение с предходната година, тъй като от 55-о място е класирана едва 68-а. Това се дължи най-вече на по-лошите позиции по отношение на фирмените стратегии. За подобряване на резултатите е необходимо провеждане на държавна политика за подпомагане на фирмите чрез подобряване на бизнесклимата и съдействие за формиране на по-гъвкави стратегии за управление.

Негативната оценка на бизнеса
Независимо, че България има сравнително добри количествени показатели - темп на нарастване на БВП, ниска инфлация, добър кредитен рейтинг - общият резулат в класацията е незадоволителното 59-о място. Причината е в качествените показатели, които влияят на общата оценка. Те се формират чрез допитване до мениджъри, работещи в местни и чужди компании. Анкетите се провеждат във всяка страна, включена в доклада, и в този случай са интервюирани 4600 души. В България са анкетирани 119 фирми. Събраната и обработена информация показва, че представителите на бизнеса са твърде негативно настроени към бизнесклимата в страната. Например на въпроса "очакват ли през следващите две години страната да бъде в рецесия" отговорите ни поставят на последните места в рейтинга. Това също може да се превърне в реален проблем, тъй като е свързано със съмнения в способността да се поддържа макроикономическата стабилност в бъдеще. Другият основен въпрос, отправен към бизнессредите у нас, е свързан с достъпа до кредити и по-конкретно дали получаването на заеми е улеснено в сравнение с миналата година. Мнението на бизнеса е негативно и по този показател, а това нарежда страната ни назад в класирането и като цяло понижава оценката за макроикономическата среда.

Фирмената конкурентоспособност
Екипът на Форума отбелязва, че за постигане на растеж не е достатъчна само макроикономическата стабилност. Необходимо е да се подобри фирмената конкурентоспособност, т.е. микросредата и фирмените стратегии. За съжаление обаче по отношение на фирмената конкурентоспособност България е доста назад - едва на 68-о място. Качеството на бизнессредата е оценено на 65-а позиция, а ефективността на фирмените стратегии ни отвежда на опашката - 70-о място. Най-добро класиране сред страните, кандидатки за членство в ЕС, има Унгария - тя е поставена на 28-о място. Причината е най-вече в доброто качество на бизнесклимата. Следват я непосредствено Естония, Словения и Чехия.

По принцип прави впечатление, че за всички страни в преход са характерни по-добри позиции за качеството на бизнессредата и значително по-слаби показатели за качеството на бизнесстратегиите. Едно от обясненията е свързано с това, че те тепърва установяват и формират навици на поведение в пазарни условия. При оценка на бизнессредата особено голямо значение имат такива индикатори като възможности за започване на нов бизнес - например по брой на разрешителните за стартиране на нов бизнес България е едва на 67-о място, средно със седем такива документа. Първата позиция се държи от Хонконг, където са необходими само две разрешителни. Успокоителен е фактът, че в Украйна, Белгия и Италия са нужни повече от седем разрешителни за започване на нова бизнесдейност. В България са нужни и 30 дни за регистриране на нова фирма, докато в Исландия времетраенето е сведено до минимум - необходими са само 5 дни.

Основните фактори, които влияят върху производителността на компаниите според екипа на Форума, са усъвършенстване на производствените процеси, естеството на конкурентните предимства, обучение на персонала и повишаване на квалификацията му. Не на последно място е и подобряване на качеството на маркетинга. За страните с ниски доходи - каквато е и България - най-голямо значение за връзката между микроконкурентност и нарастване на БВП имат такива фактори като качеството на маркетинговите стратегии, способността да се делегират права на подчинените.

Основният въпрос е какви са предимства на страната ни пред останалите страни от Централна и Източна Европа и развитието на кой конкурентен потенциал ще доведе до по-предни позиции в класацията през следващата година? Всъщност националната конкурентоспособност се определя и от нивото на технологично развитие, и качеството на публични институции. Заедно с макроикономическата стабилност това са основните фактори за постигане на икономически растеж.

Технологичното развитие - основният ни коз
Страната ни показва най-добри резултати по отношение на технологичното развитие - 50-о място сред останалите 75 държави. Вниманието на експертите в случая е насочено към възможността на държавата да генерира нови технологигии и към волята за внедряването им от чужбина. Технологичното развитие се измерва чрез патентоването на нови продукти, процеси и технологии, а също така зависи от броя на обучаващите се във висши учебни заведения. Най-силни в това отношение са САЩ, Канада, както и страните от Западна Европа, Япония, Корея, Сингапур. В тези държави живее 15% от световното население, но те притежават 99% от патентите, издадени за нови продукти и технологии. Останалите страни трябва да внасят технологии и продукти отвън, а това означава, че е нужно да се изгради потенциал за трансфер на високотехнологични продукти. Показателно е, че най-голям растеж постигат страните, които успяват да привлекат значителни чуждестранни инвестиции от мултинационални компании. Инвестициите са свързани с приток на нови технологии и продукти, капитал, управленски умения, добър мениджмънт. Примери за такива страни са Китай, Ирландия, а от централноевропейските държави - това е Полша.
Колкото до възможностите на страната ни за трансфер на технологии, отново се нареждаме на задна позиция. Причината е в мнението на бизнессредите, че чуждестранните инвестиции не играят достатъчно активна роля по отношение на внедряването на хай-тек продукти. Освен това мениджърите в България смятат, че страната ни изостава в развитието на технологиите в сравнение със световните лидери, че е нужно държавата да осигури по-големи средства за научноизследователска дейност, а също така, че има какво още да се желае по отношение на сътрудничеството между научноизследователските институти и бизнеса.

Ако от класацията се извадят т. нар. иновативни страни и се направи подреждане само на останалите държави по отношение на технологичния индекс, България би била на 26-о място, преди Турция, Китай и Русия например. Особено добри са резултатите по отношение на иновативния потенциал - измежду неиновативните страни България би била 15-а, преди Полша, Литва, Румъния, Словакия, а по отношение на технологичния трансфер - ще заеме 24-та позиция, преди Гърция например.

В доклада на Форума е посочено, че в България се наблюдава подобрение в ефективността на работа на публичните институции и по-голяма прозрачност на всички равнища на държавно управление. По този показател България е на 51-во място. До голяма степен в основата на подобни оценки са очакванията на експертите за намаляване на корупцията в държавната администрация, което поставя страната на 34-то място, преди Полша, Чехия, Румъния, както и Турция и Русия. Все пак проблемът на България си остава в качеството и ефективността на съдебната система, а този показател я отвежда на 64-то място, доста след страните от Централна и Източна Европа.

Има страни, които притежават по-добър потенциал за повишаване на конкурентоспособността в бъдеще, но фирмената конкурентоспособност е значително по-ниска. Такава страна е и България. За тези държави трябва да се отбележи, че повишаването на доходите би било неустойчиво, ако не се предприемат сериозни мерки за реформи, преди всичко чрез подобряване на бизнессредата, стимулиране на конкуренцията и намаляване на намесата на държавата. Именно в тази насока се е заело да работи правителството. Да се надяваме, че новите мерки за насърчаване на бизнеса и подобярване на бизнесклимата, както и намаляването на данъчната тежест ще доведат до повишаване на фирмената конкурентост. Това от своя страна ще насърчи представителите на бизнеса да преосмислят мнението си за икономическата реалност в страната и да започнат да я оценяват положително. Ако това стане, е напълно възможно България да се изкачи на по-предни позици в класацията на Световния икономически форум през следващата година и да покаже значителен ръст на конкурентоспособност в глобален мащаб.