Ройтерс: Финансовата криза прави военни действия срещу Иран малко възможни

С ветовната финансова криза измества на заден план страховете на Запада относно ядрената програма на Иран и може да премахне възможността от прибягване до превантивни военни удари от страна на САЩ и Израел, коментира Ройтерс.

Според дипломати и анализатори бомбардирането на ирански обекти сега би породило риск от предизвикване на дори по-непоносими сътресения, в случай че Техеран спре износа на петрол - нещо, което едва ли ще се хареса както на президента на САЩ Джордж Буш, така и на неговия бъдещ приемник.

При положение че Съветът за сигурност на ООН е блокиран, след като Русия и Китай се противопоставиха на инициативите за приемане на четвърти цикъл от санкции срещу Иран, западните сили може да бъдат принудени вместо това да се съсредоточат върху дипломатически действия и икономически стимули.

Това би изправило Израел, който си е поставил за цел да лиши Иран от средства, с които да заплашва съществуването му, пред тежък избор: или да предприеме едностранни нападения и да бъде заклеймен като войнолюбец, или да приеме перспективата за смъртен враг, въоръжен с ядрено оръжие.

Дадохме ясно да се разбере, че възможността за нападение срещу Иран е нещо, за което не искаме да мислим на този етап, каза американски дипломат, който отдавна се занимава с Израел.

Някои анализатори предполагат, че Израел може да нападне след изборите в САЩ на 4 ноември, но да направи това преди встъпването в длъжностна новия президент през януари, за да не бъдат отблъснати американските избиратели, т.е. докато е налице възможността да се възползва от щедростта на отиващата си администрация на Буш.

Все пак вече има признаци за смекчаване на твърдия курс на Вашингтон към Иран, който настоява, че ядрените му амбиции са мирни - например предложението на Държавния департамент за откриване на представителство в Техеран, вероятно още през следващия месец.

Сам Гардинър, пенсиониран полковник от военновъздушните сили на САЩ, който ръководи военни учения за нуждите на правителствени агенции, заяви, че банковият срив и кризите извън Близкия изток като руско-грузинския конфликт и изострящите се американски операции срещу обекти на "Ал Кайда" по пакистанско-афганистанската граница са ревизирали американския дневен ред.

Независимо кой ще бъде новият президент - дали "по-мекият" Барак Обама, или "по-твърдият" Джон Маккейн - той ще наследи външнополитически приоритети, които поставят ударението или върху ограничаването на Иран, или върху сътрудничеството с него, каза Гардинър.

"Американските ръководни кръгове са единодушни, че бомбардирането на Иран не е курсът, който трябва да се следва точно сега. Виждам как играчите стават все по предпазливи към последиците за уязвимите икономики от една петролна криза", заяви Гардинър.

Американските висши военни отдавна изказват опасения от идеята за откриване на фронт срещу Иран , който би изцедил ресурсите на техните проточили се кампании в Ирак и Афганистан.

Кръв и петрол

Въпреки че разполагат със самолетите, необходими за масирани бомбени удари, американците, чиито бюджетни средства бяха източени от правителството за спасяване на банките, може да срещнат трудности при финансирането на една нова война, особено ако бъдат включени сухопътни войски или ако в отговор Иран започне да подклажда иракската съпротива.

Очевидно е, че това (нападение срещу Иран) ще струва скъпо, а войските на САЩ вече имат доста работа, каза Марк Стоукър, икономист по отбраната в Международния институт за стратегически изследвания в Лондон.

Един от резултатите от бедите в международните финанси е рязкото спадане на цените на петрола с повече от 50% в сравнение с върховите им нива от 147 долара за барел през юли. Това има и добра страна за тези, които искат да обуздаят Иран - четвъртият по големина износител на суров петрол.

Винаги сме смятали, че най-добрият начин да бъда засенчен Ахмадинеджад би бил един драматичен спад на цените на петрола, заяви европейски правителствен служител.

Подобно на Буш, Обама и Маккейн смятат, че военната сила би трябвало да остане като възможност. Някои анализатори твърдят, че Иран, чиито печалби от петрола са малки, е особено уязвим сега откъм ефективни въздушни удари и е малко вероятно да предприеме сериозни ответни действия.

Гардинър обаче прогнозира, че следващата президентска администрация ще започне най-напред със затягане на санкциите - да речем чрез ограничаване на иранския внос на рафинирано гориво, - като идеалният вариант е да се спечели съгласието и на Русия.

Почти няма експерти, които да считат, че Израел гори от желание да бъде обвинен от света за едностранни действия, от които да произтече връщане на високите нива на цената на петрола или до предприемане на ответни действия от страна на Иран срещу активите на САЩ или на арабите сунити в Залива.

"Пряко нападение срещу Иран би струвало скъпо. Има и други начини за ограничаване на тяхната ядрена политика. Това не е ситуация от типа "всичко или нищо", "война или мир", каза израелски дипломат.

Израелският министър-председател Ехуд Олмерт, който се оттегля от поста си, отхвърля призивите на някои от своите колеги в правителството за едностранно нападение срещу Иран като "мегаломания", заявявайки на 29 септември, че Израел трябва да "действа в рамките на международната система".

Това е част от играта на правителството на Олмерт да подкрепя многостранния подход, а в същото време да поддържа възможността за война, като пуска информация в медиите за военната готовност на Израел да нанесе удар срещу Иран.

Външният министър Ципи Ливни, която явно ще бъде приемникът на Олмерт, може да се окаже дори по-малко войнолюбива.

Израелският вестник "Аарец" съобщи миналата година, че в частни разговори тя е изразила съмнение относно способността на един разполагащ с ядрено оръжие Иран да бъде заплаха за оцеляването на Израел, който е смятан за единствената държава в Близкия изток с ядрен арсенал.