В. "Пондики": Косово като "модел" за целите Балкани

К огато преди време представителят на ЕС в тройката посредници от Контактната група - САЩ, ЕС, Русия в преговорите за бъдещия статут на Косово Волфганг Ишингер заяви, че дори и подялбата би могла да бъде решение, ако се приеме и от двете страни, той не би могъл да резюмира по-добре безизходицата, до която са стигнали опитите за разрешаването на последния и най-продължителен проблем на Балканите.

Макар Контактната група да има пред себе си на разположение почти три месеца и половина. На 10 декември тя ще трябва да представи свой доклад на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун относно резултатите от посредничеството.

Начинът, по който се изрази германският посредник, подчертава, че безизходицата е пълна.

Впрочем, неотдавна се провали планът Ахтисаари, който предвиждаше "наблюдавана независимост" на Косово, въпреки настойчивото искане на САЩ да сложат край на един проблем, на който те сами сложиха безвъзвратно своя отпечатък.

Разбира се, новото посредничество ще се основава на плана на финландския посредник, но нещата съвсем не са прости.

По принцип досега предначертаната независимост на сръбската област с преобладаващото албанско население успешно бе блокирана на ниво ООН от отказа на Русия да подпише "споразумение", отхвърляно изцяло от Сърбия.

Що се отнася до сърбите, нито едно правителство не би могло, след реките от кръв във войните, разрушили бивша Югославия и самата Сърбия, да приеме, макар и само предначертано откъсването на Косово, без да са осигурени редица компенсации, както и без да се гарантират правата и сигурността на десетте процента сръбско население в областта.

Така подялбата на Косово се явява последната отбранителна линия за Сърбия. Но съвсем не е сигурно, че ще бъде избрано това решение заради изказваните резерви, че този "прецедент" би могъл да провокира верижна реакция в самата Сърбия.

В нея има компактно албанско население в Прешево, а също и в Босна, където с огромни трудности съжителстват сърби, хървати и мюсюлмани. И в цялостта на "Бившата югославска Република Македония" бива непрекъснато застрашавана от проблематичното съжителство на етнически албанци и македонци.

Истината е, че американската и европейската мания за създаване и признаване на нови държави с етнически смесено население на Балканите, в името на поликултурността (един неясен неологизъм, който търпи много различни тълкувания и още повече политически игрички), "сигурността" и стабилността, имаше един единствен резултат - създаването на напрежение, несигурност, както и ред неразрешени проблеми от иредентистки характер, които не позволяват на Балканите да се отърват от определението "барутен погреб на Европа".

Още повече, непрестанната заплаха, че нови политически напрежения могат да възникнат във всеки момент поради отявления албански иредентизъм или поради недоволството на сръбското население на Босна и неговото желание за присъединяване към "родината-майка", е основната пречка, пред която са изправени балканските страни по пътя им към Европа.

Едно безкръвно домино с цел преначертаване на границите и създаване на държави с по-голяма етническа хомогенност и стабилност е научно-фантастичен сценарий, чието реализиране би изисквало дългогодишни преговори с неизвестен край, по време на които не биха могли да бъдат изключени и нови войни.

Едно решение на проблема за Косово, дори то да е постигнато с помощта на споразумение, и да доведе до пълна независимост или подялба, може да подпали и други чувствителни точки в района.

Опитът да бъдат приети тези нестабилни държавни образувания в Европейския съюз би подкопало единността на ЕС, който ще се окаже задължен да направи много отстъпки и да балканизира цялата си политика.

На фона на всички тези предполагаеми възможности се прокрадва и възможността американско-натовското присъствие, което в икономическо, политическо и военно отношение вече пуска корени в България, в "Бившата югославска Република Македония", в Босна, Косово и Албания, се очаква в скоро време да се разпростре и в Сърбия наред с предначертаното й включване в евроатлантическите институции.

Увековечаването на тази перспектива, предлагана като фактор за сигурност, стабилност и развитие в региона, доведе до трайно присъствие на САЩ в "уязвимите точки" на Европа и досега е донесла само кръв, разрушения, зависимост, връщане назад и несигурност на Балканите.

Така че, каквото и да е решението на проблема за Косово, нека не се увличаме в прекомерен оптимизъм. Пътят за балканския ни регион си остава дълъг и трудно проходим.