Ректорът на СУ е написал романа на годината, дарява наградата си за студентски приз

"Амазонката на Варое" от проф. Боян Биолчев е романът на годината, който печели третия ежегоден конкурс на фондация "Вик".

Лауреатът обяви, че дарява паричната част от наградата за учредяването на студентски приз за стихотворение и разказ.

Номинирани за отличието, която включва още превод на английски, бяха още пет книги от общо 68 заглавия: "Изгубените магарета" от Валери Стефанов, "Аутопсия на една любов" от Виктор Пасков, "Светове" от Владимир Зарев и "Дани" от Иван Голев, "Консорциум "Alternus" от Леа Коен.

Победителят беше избран от жури в състав: Петър Анастасов, Димитър Томов, Ирина Вагалинска, Георги Коритаров и читателската публика, която гласува в продължение на няколко месеца.

"При четенето си личи, че Биолчев е писал, забавлявайки се, и в това е силата на този роман... Той уж представя историята като среща на българи, славяни и ромеи, но се оказва, че тази история е всъщност срещата на три напитки - кумиса, пивото и виното", пише в рецензията си от в. "Култура" Амелия Личева.

Това е единствената награда, която съм получил в България за литература, коментира авторът пред БНР часове преди официалното оповестяване на резултатите от конкурса (VickFoundation.com).

В общи линии бях от недогледаните писатели, но не се оплаквам, защото литературатата не е награда, а състояние на духа - а аз го имам, откак съм започнал да редя думи върху листа, добавя той.

Сюжетът на романа е исторически и разказва за VIII век, "когато става съчетаването на трите входящи елемента на българската народност - прабългари, славяни и траки".

Само че това е едно комично мечтание в миналото, една шега с натрупаната митология и, по-точно, с желанието ни да виждаме величието там, където го няма, и да не усещаме величието на малките си мигове и на нормалните си човешки качества, пояснява проф. Биолчев.

"Ако човек не се смее над миналото си, не може да има здравословно настояще, а бъдещето му ще бъде скучно като учебен план. Деликатната, ненатрапчива, обдарена със самоирония ирония е изключително важна за интелектуалната зрялост на един народ", категоричен е ректорът на СУ "Св. Климент Охридски".

Историята от "Амазонката..." се родила най-напред като сценарий за киното преди повече от 20 години, но текстът престоял в папка и едва преди четири години дошло и неговото време.

"Много е подигравателно това, което си написал. Нашият зрител не е дорасъл за национална ирония!", казал му тогава един от корифеите в художествения съвет, който отхвърлил сценария.

Не мога да кажа, че направих сценария на роман, защото фактически написах нещо съвършено ново; но някои от героите присъстват и в сценария, и в романа, уточнява днес авторът.

Според него в интелектуален план книгата е предназначена за всички. Предполагам, че всеки ще се разсмее на различни неща, а много хора ще видят вътре една прикрита в смеха тъга или разсъдителност за спецификата на българския ум, за българската съдба и за нашата, в крайна сметка, уникалност, надява се той.

"Амазонката на Варое" няма да е първият му превод на английски - сборникът разкази "Сладко нищо" например бил издаден най-напред в САЩ, а след това у нас.

"Преведен съм с отделни разкази на почти всички европейски езици - и по-малки, и по-големи. Имам един роман и една детска повест, издадени в Германия, а "Сладко нищо" е преведен още в Италия, Испания, Гърция и - един много ценен за мен превод - в Азърбайджан", разказва проф. Биолчев пред БНР.

64-годишният писател е завършил полска филология в Краков, а в Софийския университет работи от 1969-а, където през 1972 г. става асистент, по-късно и доцент, като преподава полска литература и сравнително славянско литературознание.

През 1991-93 г. е зам.-ректор на университета, през 1995-99 г. - декан на Факултета по славянски филологии, а след това заема ректорския пост, в момента с втори петгодишен мандат.

Автор е на над 200 научни публикации, пише стихове, разкази и киносценарии, а романът, отличен с тазгодишната награда "Вик", е 15-и поред в творчеството му. Сред останалите му по-известните книги са "Очите плачат различно", "Градината на чичо Блум", "Сатурнов кръг", "Писма от рая", "Зуброва трева".

Женен е за филмовата режисьорка Мариана Евстатиева-Биолчева ("Принцът и просякът"). Хоби са му подводният риболов, ските и пътешествията по света; на два пъти е стъпвал дори на ледения континент Антарктида.