Моше Кацав пред БНТ: С правителството на "Хамас" не мога да съм оптимист за района

България е остров на стабилността на Балканите и може да бъде пример за международната общност, казва израелският президент Моше Кацав, който е на държавно посещение у нас. В интервю за БНТ той отговори и на въпроси относно шансовете за траен мир в Близкия изток, както и за иранската ядрена програма.

- Казано е, че бъдещето има дълго минало. Вие споменахте ужаса на холокоста и факта, че България е спасила евреите. Когато вземем този факт от миналото, къде виждате бъдещето в отношенията ни?

- Ние имаме общи разбирания, вярваме в общи ценности. Нашите две страни имат история на дългогодишно сътрудничество, имаме близки интереси в много области като икономиката, културата, а сега се надявам да разширим и съвместната си работа в полето на научните технологии.

България е остров на стабилността на Балканите, страната ви е член на НАТО, надявам се, скоро и на Европейския съюз. Имате отлични връзки с Европа, с Америка, затова е много важно да развиваме връзките си с вашата страна.

- В момента ситуацията в Близкия изток е особено сложна. Какви са шансовете днес в района да бъде постигнат мир?

- Вярвам, че ако конструктивните елементи в палестинската власт застанат начело на палестинския народ, шансовете за мир ще бъдат много близо до нас.

За съжаление обаче фанатичните и негативни елементи бяха избрани да управляват палестинския парламент, говоря за "Хамас", които са обявени от Европа и САЩ за терористична организация.

Те отказват да признаят правото на Израел да съществува като държава, продължават да поддържат терористичните елементи.

"Хамас" отказаха да се съобразят с предишните ангажименти, които бяха поели пред Израел Ясер Арафат и Махмуд Абас. Всичко това ни пречи да започнем да подновим политическите преговори за мирния процес.

Аз вярвам, че ако там управляват конструктивни елементи, като например Махмуд Абас, те могат да поведат палестинския народ по пътя на мира.

За последните 13 години ние, израелците, направихме исторически стъпки в тази посока - срещата на Ицхак Рабин и Ясер Арафат в Белия дом, след това приемането от страна на Ариел Шарон на пътната карта за мира, която включва готовността на Израел да подпомогне независима палестинска държава.

Осем месеца след приемането на тази пътна карта евакуирахме наши заселници от Газа, изтеглихме израелските военни части оттам, но за съжаление няма никакъв отговор от палестинска страна по приетите от тях условия.

Те стават все повече екстремисти, не са готови да преговарят с нас. За нас това е голямо разочарование.

- Споменахте част от историята на мирния процес, но едно цяло поколение политици вече си отиде. Как мислите, с новите лидери в региона днес има ли повече шанс за мира?

- Не мога да бъда оптимист за съжаление. Ние мечтаем за истински дълготраен мир с палестинците, но палестинската страна пое негативна посока.

Да вземем например последните избори и победата на "Хамас". Мисля, че политическата пропаст между израелското правителство и Махмуд Абас е много малка и никога не е била толкова малка, но пропастта между израелското и палестинското правителство е огромна, дълбока.

Така че проблемът не е между нас и палестинците, проблемът е между Махмуд Абас и Исмаил Хания, те имат наистина различна политика, делят ги големи различия.

Ако победи Абас, мисля, че шансът за мира е много близо, но ако властта е в ръцете на "Хамас", шансът за мира е нищожен.

- Роден сте в Иран, бихте ли се върнали сега за миг назад в детството си? Кои са най-силните ви спомени от тези дни?

- О, това е доста трудно, защото напуснах Иран, когато бях едва 5-годишен. Не си спомням нищо от Йазд, града, в който съм роден. Живяхме четири години в Техеран, малко или много са се запечатали в съзнанието ми някакви спомени за града, за съседите, но това са по-скоро неясни спомени.

- Питам ви за Иран, защото днес страната е във фокуса на вниманието заради ядрената си програма. Как вие оценявате опасността от това и къде е решението на проблема?

- Не мисля, че този проблем не може да бъде разрешен. Иран има много твърда позиция, но тя не е непроменяема. Техеран се опитва да се сдобие с ядрено оръжие. Комбинацията от три елемента прави този въпрос много опасен за стабилността на света.

Иран не е демократична страна, партнира си с международни терористични организации и има ядрени оръжия - тези три елемента могат да се превърнат наистина в голяма заплаха за стабилността и мира.

Дори във времето на Студената война между Кремъл и Белия дом светът не беше в такава сложна ситуация, в каквато се намира сега, защото в онова време двете суперсили имаха някакви международни отговорности да не допускат ескалация на напрежението, а сега не зная, ако Иран направи ядрено оръжие, дали то няма да отиде в ръцете на терористични организации.

Но не мисля, че проблемът трябва да се реши с военна операция, защото ако демократичният свят застане твърдо на своята позиция, Иран няма да прекъсне връзките си с международната общност.

- Господин президент, били сте журналист. Ако днес трябва да сложите заглавие на статията за посещението си в България, какво ще бъде това заглавие?

- Е, вие бихте могли да го направите по-добре от мен. България е остров на стабилността, нямате никакви политически търкания с останалите страни по света. Затова наистина вашата страна може да бъде пример за международната общност.