Синът на Снежана Димитрова: Редно е да има компенсации за медиците

М айка ми не иска да напуска страната, тук е родена, тук е живяла и ще продължава да живее в България, заяви пред БНР Ивайло Николчeвски, синът на Снежана Димитрова.

Френският адвокат Стефан Зарбиб, който заяви, че медиците ни ще поискат политическо убежище от Франция заради психологически тормоз, не е разговарял с майка ми, нито с мен, обясни той.

Политическо убежище може да искаш, ако си в трета страна, а ние сме в ЕС. Не можеш от ЕС да искаш убежище, след като си в него, отбеляза Ивайло. Според него най-нормалното нещо е държавата да реши да отпусне обезщетения за медиците ни.

В ЕС сме, има си закони, невинен човек, който е лежал осем години и половина в затвор, би следвало да получи по 35-40 евро на ден.

Ако някоя друга държава им предложи по-добри условия за живот, защо да не емигрират, каза синът на Снежана Димитрова.

Той допълни, че досега няма поети от държавата ангажименти към освободените медици, които прекараха осем години в либийски затвор.

В България нещо не стане ли до първия месец, значи няма да стане, смята Николчeвски.

Изненадан съм от съобщенията, че близките на българските медицински сестри предявяват претенции за обезщетение за осемте години, прекарани в затвор в Либия, заяви пред БНР зам.-външният министър Феим Чаушев.

"Няколко пъти съм се срещал със сестрите в затвора в Триполи. Тяхното желание беше драмата да приключи колкото се може по-бързо и да се завърнат в родината. Държавата направи много за тях", посочи Чаушев.

Нашите грижи за медиците ще продължат, увери той и припомни, че държавата вече е обявила какво може да направи за тях: отпуснати са по 10 хил. лв. еднократна помощ на човек, уреден е въпроса със социалните им осигуровки и им е предоставена медицинска помощ.

"Адвокати без граници" никога не са участвали в защитата, срещал съм се с тях, уточни Чаушев. От организацията първоначално обявили, че ще се ангажират със случая, без да искат пари, впоследствие са поискали огромни средства, за да направят международна кампания, обяви той.

Аз им казах, че държавата няма такава възможност да даде толкова пари и никога не сме обещавали средства, коментира Чаушев.

Ето и пълният текст на интервюто, което Ивайло Николчевски даде пред БНР.

Водеща Лили Маринкова:
- Чули сте вероятно, че една публикация във вчерашния испански вестник "АБС" отново прикова вниманието върху българските медици. Там беше казано, че те ще поискат политическо убежище от Париж заради психологическия тормоз.

Статията се основава на интервю с фернския защитник на медиците Стефан Зербиб, който определя психологическия шок от внезапното репатриране като основна причина за желанието на освободените българи.

Според адвокат Зербиб медиците живеят изолирани и не могат да се придвижат без разрешение на властите. А целта е те да се откажат от желанието за компенсации за извършените по време на престоя в либийските затвори мъчения.

Днес вестник "Стандарт" много широко със снимки отразява как медиците живеят в резиденция "Бояна". Тази публикация е под заглавие "Звездна стряха" на две страници с много фотографии.

Сега обаче ще чуем Ивайло Николчевски, който е син на Снежана Димитрова. Добър ден.

Ивайло Николчевски:
- Добро утро.

- Господин Николчевски, от колеги разбирам, че Снежана Димитрова не е в Бояна, не живее там.

-Ами не. Тя беше тук в началото само първия ден, втория, и после отиде да види родителите си.

- А сега къде за постоянно се е установила?

- Сега в момента пак отиде да види родителите си, защото майка й беше в болница.

- А това, къде беше нейният роден край, ако може да ми припомните.

- Ми то не е неин роден край, той е роден край на майка й и баща й - Ботевград.

- Да, там са корените й. Може ли да кажете защо така неприязнено се държите? Не обичате журналисти да ви питат ли?

- Не, не, няма такова нещо.

- Добре, но в какъв смисъл трябва да обсъждаме възможността те да излизат от Бояна. Вие знаете ли защо другите живеят в Бояна?

- Ми защото са по-далеч. Естествено не може да си отидат за няколко дни и да се върнат да си направят изследванията.

- Това ли е единствената причина, която ги задържа в резиденцията?

- Да, абсолютно. Няма друга причина.

- Как се уредиха другите неща, свързани с бъдещето им? Къде ще живеят? Това, което бе обявено, че им предоставят като нови жилища?

- Ами това им е подарък от "М-тел". Не е нито от държава, нито от нещо друго. Жалкото е, че предоставят хора, които не са българи, неща.

Единственият българин досега, който е направил нещо, така, по-сериозно, това е Тодор Владков и още една организация "Зонта клуб" - Русе, и едни медицински работници, не си спомням точно как се казваха.

- А може ли да кажете как гледате на този въпрос, който разискват също медиите, дали близките, а и самите наши медици ще поискат допълнителни обезщетения от държавата?

- Ами аз не смятам, че те трябва да искат. Мисля, че държавата сама трябва да се сети.

- А какви разговори са водени, доколкото имаше престижни срещи тези дни, през миналата седмица между медиците и властта.

- Мисля, че с Масларова беше там за пенсиите, че... и някакви 10 хил. лв. щяла да им отпусне държавата еднократно доколкото знам.

- Това от социалното министерство беше обещано.

- Ами не знам... аз не ги знам министерствата и кой ги ръководи, но...

- А защо не ги знаете?

- Ами, защото мен не ме интересуват.

- Нали живеете в България?

- Аз живея в България, ама нищо не дължа на тая държава, така че... по-скоро тя ми дължи на мене.

- В какъв смисъл?

- В смисъл остави майка ми да лежи осем години и половин в затвора.

- Тази сума, която е обсъждана, глобалната сума ли е? Как я виждате вие или пък трябва да се разговаря?

- Коя сума?

- Десетте хиляди, за които преди малко споменахте.

- Ами те, държавата си го е предложила. Сега дали трябва да се разговаря това е... в момента за нея най-важното е да се изчисти името й.

- А как да стане?

- Ами всичко с времето си. Сега, как да стане? Има време, просто нали трябва да се възстанови малко и да влезе в ритъма на живота.

- Какъв е проблемът, за да живеят по-свободно и по-спокойно? Може би трябва да бъдат, така да се каже, да престанат да бъдат
на фокуса на медиите.

- Да, това е най-важното. Защото все пак медиите ги връщат в миналото, а за тях... те това точно искат да забравят.

- Трябва ли всички близки да се обедините около някакво общо искане, ако става дума за тези обезщетения, или всеки да действа индивидуално?

- Ами не знам. Аз ви казах. За мен най-лесното и най-нормалното нещо е държавата да си го направи самичка и да си реши там на четири очи ли ще им каже, как ще им ги даде, дали ще са обезщетения, дали ще са нещо друго или под някаква друга форма. Това е най-елементарното нещо и най-нормалното нещо.

- А как си представяте, какъв трябва да бъде размерът на това обезщетение, когато става дума за осем години?

- Ами в Европейския съюз сме, има си закони. Значи, невинен човек, който е лежал осем години и половина, има си там, пише си колко пари на ден трябва да получи. Мисля, че бяха 35 или 45 евро на ден.

- Помогнете ми да направим сметката, колко прави това?

- Ами сметнете ги - 365 дни в годината. Сега нямам калкулатор в ръцете си, но...

- Приблизително?

- Не мога да смятам сега в момента, не съм в състояние.

- Добре, това не е толкова трудно, до една минута може да излезе глобалната сума, както се казва.

Но ставало ли е дума, че ако тези обезщетения не бъдат постигнати, могат да предизвикат у нашите медици някакво друго действие или пък биха напуснали страната, така или иначе отчаяни от тези действия?

- Ами защо да напускат страната? Аз смятам, че щом са тук, а не са поискали да напускат страната си... Майка ми не иска да напуска страната си. Все пак тя тука е родена, тук е живяла и ще продължава да живее тук.

- А може ли да кажете какви са тези публикации? Познавате ли този защитник Стефан Зербиб?

- Ами нито е разговарял с майка ми, нито с мен.

- Как си обяснявате поднасянето на тази възможност, че биха могли да емигрират?

- Ами не знам, аз... Аз мога да си го обясня по един начин.

- Да?

- Ами, ако някоя друга държава им предложи по-добри условия за живот, може би... защо пък да не емигрират примерно.

- Ако някоя друга държава предложи какво?

- По-добри условия за живот.

- Те в какво ще се изразяват по-добрите условия за живот?

- Ами не знам. Аз не мога да отговоря на този въпрос. Досега няма никакви условия такива от държавата поети, ангажименти и т.н.

- Обикновено се смята, господин Николчевски, че в страната си дишаш най-свободно. Това е най-доброто условие на живот. Но не и в България май, така ли?

- Ами свободно, какво значи свободно? То, като се движиш свободно, то всичко... има разходи и т.н.

- Сега изчислих, че 14 хил. евро е за година, е според това, което вие казахте като обезщетение. Значи около 100 хил. евро е за осемте години, така ли?

- Еми, щом казвате вие, така е. Вие сте ги сметнали, аз не съм ги смятал.

- Движа се по това, което вие посочихте като числа.

- Ами доколкото съм запознат. Аз не мога да кажа с точност, но нали ви казвам, тук, в България нещо не стане ли до първия месец, то значи няма да стане. А досега нищо не се е случило, така че...

- Може ли да си припомните, когато беше периодът и се правиха листите за евродепутати, когато имаше, така да се каже, ангажимент от български политици да включат нашите медици в кандидатстващите за евродепутати, с кого разговаряхте тогава? Можахте ли да уточните това, тази възможност?

- Да станат евродепутати ли?

- Тогава бяхте ли в течение на тези преговори?

- Да, бях в течение, но за мен беше ясно, че те няма да станат евродепутати.

- По какво разбрахте?

- Ами по простата причина, че нали има закон за уседналост, а тях ги няма от осем години. Така че няма как.

- Наблюдатели ми припомнят, че тъкмо тогава се заговори за възможността те да получат френско политическо убежище. Може би тъкмо поради тази ситуация "Адвокати без граници" лансираха такава идея. До вас стигала ли е, до вашите уши тази идея?

- Ами аз ви казах, с мен никой не е говорил, нито пък аз съм искал да говоря с някого по този въпрос. Нито пък майка ми. Значи, какво значи... политическо убежище може да искаш, ако си в трета страна. А ние сме в Европейския съюз. Значи, не можеш от Европейския съюз да искаш убежище, след като си в него.

- Мога ли да повторя тази ваша мисъл, че ако държавата забави своята реакция по обезщетяването, би трябвало да се търсят други възможности за по-добър живот в рамките на Европейския съюз.

- Ами то е нормално сега. Аз мисля, че един... най-нормалният човек би потърсил такива възможности, след като собствената държава не се сеща за него. Както, знаете, и Сергей Антонов, лека му пръст, почина човекът и държавата го беше забравила. Ще стане същото и с тях. То е нормално.

- През тези дълги години, господин Николчевски, вие с какво се занимавахте? Какво работите?

- Ами аз по принцип съм шофьор и това работя.

- Благодаря, че се съгласихте за това интервю. Благодаря ви за участието.