Доган: Имам един живот, ако мога, ще си купя и летяща чиния

- Защо е искал да остане сам?

- И аз се питам. Ако е имал информация, че нещо чудовищно се готви, както пише в писмото си, защо веднага не ми е казал, щях да зарежа всичко? Какъв е бил този мотив, кое е това нещо, заради което човек ще се самоубие и ще остави трите си деца? Кажи ми!

Ами чудовищният сценарий се случва в момента - етническото напрежение в страната започва да се вдига. Раздухва се анти-ДПС и антитурска кампания, внушава се, че едва ли не турците са крадливи, че са против държавата.

Ако той е знаел за този сценарий, ако е бил част от него - тогава може би някакви обяснения започвам да имам. Иначе как да си обясня това, което се случва сега - всички вкупом организирано започнаха да говорят по една и съща тема - Доган го е убил или самоубил, ДПС е вредно!

Без факти, с бъркане на дати, събития, но с ясната цел за ВНУШАВАНЕ колко лоши са турците и ДПС. Кой ще ме убеди, че това не е нарочно? Че не е подготвено, че не е планирано?

- Сервитьорът Шабан Узун е първият, който го е видял мъртъв. Как точно ти научи?

- Като си написах текста, слязох долу с ръкописа и питам Шабан: "Къде са моите хора?" Мислех, че Биршен е с него, както бях поръчал. Шабан ми каза: "Той (Емин -б. а.) преди малко беше тука" и аз помислих, че двамата са с Биршен. "Сигурно е отишъл или горе (в централното фоайе, където също има приемна зала и места за чакащи -б. а.), или е тука, около басейна."

Аз се качих горе, на първия етаж, където пиша материалите на компютър - няма го. Питам охраната си, те ми отговарят: "Видяхме го, когато влезе, ама повече не сме го виждали." И в този момент Шабан идва пожълтял, позеленял, и казва: "Той е паднал на стълбището, на площадката пред банята."

И всички хукваме към стълбището. Това става към 16,25 -16,30 ч.

- Доста след разговора му с министър Цветанов.

- Да, поне 30-40 минути след този разговор. Самоубил се е около 15,30-16,00 ч.

- Какво си мислеше в този час, когато си гледал в тавана - твоят стрес в първия час?

- Че това е огромна вреда на ДПС. Жесток удар! Писмото като публичен факт закъсня. И започнаха истериите. То трябваше да се обяви веднага и да излезе в мига, щом завърши графологичната експертиза. Защо не го показват? Това допълнително нажежи обстановката.

- Кога разбра, че има писмо?

- Всички разбрахме, че има писмо още същия ден, вечерта към 19 ч. Ново жълто тефтерче, малко по-голямо от цигарена кутия. С това писмо всъщност аз намерих ключето (към акта на Емин б.а.) Не съм знаел какво става в душата му, но добре го познавам като изказ и комуникация. Той за първи път се обръща към мен с "г-н Доган". Винаги ми казва: "Г-н председател".

Като се има предвид неговата конспиративност, кой знае какви кодове е сложил. Чудовищният сценарий, за който говори обаче, вече е в действие.

- Необяснимо защо от разследването излезе информацията, че в писмото си Емин предупреждавал за среди в ДПС, които се готвят за повторение на събитията от 1985 г. (бунтовете срещу възродителния процес), а всъщност става въпрос за 1989-а. Разликата е огромна!

- Интересно кой е казал това. Защото и прокуратурата знае, и полицията знае, че той визира 1989 година. Кой подведе обществото? За да тръгнат приказките, че ДПС готви терористични акции? Кой даде тон за размахване на плашилото "турците идат"?

- Твоите версии?

- Имам ги. Но ще чакам разследването. В това писмо нито веднъж не е споменато ДПС. Не се казва - отивам си, защото... Но пък е подчертал, че не се чувства предател! Предател на какво? Пише, че не се чувства предател на Република България, не пише на ДПС или на нещо друго. Как да разберем мотивите? И кой човек в лично писмо ще напише за родината си "Р. България"?

- Възможно ли е върху него да е оказван някакъв натиск?

От кого? В момента ние подхождаме към него с нормални предположения, с нормален инструментариум към един ненормален акт като мотивация. Как ще го разберем? Какво иска да ми каже с това, че "така е било писано"? Ами ако бяхме се видели? Ако двамата бяхме останали сами? Намеренията му са били далеч по-жестоки! Не искам да правя предположения.

- Че той е можел да бъде като камикадзе.

- Разбира се, разбира се.

- Да застане пред теб и да се самоубие?

- (Мълчание) Той знае, че аз правя срещите си в този кабинет, че като влезе човек при мен, никой друг не влиза, освен ако не извикам сервитьора. Застава пред мен и го прави пред очите ми... Или прави нещо друго... А после си седне.

Защо е ходил да стои в килията ми в затвора? Искал е да почувства какво е да си сам в килия "смъртен". После е казал, че след тези 3-4 часа в килията е получил просветление. Какво просветление? Нека органите да кажат.

- Има ли нещо в миналото му, което сега излиза?

Може би ключът за разбирането е неговият психопортрет. Защо се е правил на значима личност в ДПС, след като не е бил такъв? Той е човек, когото сме взели от едно село. Всичко, което е получил, го е получил от ДПС - и като положение, и като социален статут.

Аз дори го наричах шеговито патрон, патрончето - в смисъл на работодател. Така казвам и на секретарката си - патрон. Но някъде нещо неизвестно за нас се е отключило в него. Какво?

- Обикновено ти проверяваш хората до себе си. Как Емин се е промъкнал?

- Той е една мъжка секретарка. И тях ли трябва да ги проверявам? И какво тайно има около мен, че да проверявам всички! Какви са тези внушения? Държал бил "тайния сейф на тайните"! Някой разбира ли за какво става въпрос? Някой познава ли ме, за да допусна аз до себе си "тайния сейф на тайните"?

Толкова е евтино всичко това. Актът му е бил подготвен. Не мога още да свържа конците, но, дявол да го вземе, няма нормална логика в неговите действия!

- Нали разбираш, че ДПС повече няма да бъде в очите на хората такова, каквото е било допреди десет дни.

- Давам си сметка, да.

- И Доган не може да бъде повече този Доган, който беше допреди десет дни.

- Знам, знам. Ами ако това е било целта?! Постигнал я е. Ако е имал чудовищен сценарий, то той е задействан. И изобщо не става дума за сейф на тайните или за черна каса - става въпрос за удар върху мен и ДПС.

- Как не успя да предугадиш този удар? Ти си човек, който има невероятен нюх за обстановка, за хора, за позиции.

- Ако един човек от обслужващия персонал на вестник "Труд", когото ти виждаш веднъж в седмицата за по 5-10 минути, дойде в твоя дом и се самоубие, как би ми отговорила на същия въпрос? Откъде да знам какво му е в главата. Досега психопрофилът му за нас бе неизвестен.

При мен се държи с изключителен такт, притеснителен, демонстрира голямо уважение, лоялност, раболепие дори. С другите колеги от централата е предимно недостъпен. С тези, които ръководи в самата централа: секретариат и друг обслужващ персонал, е авторитарен, безпардонен. Ние сега го разбираме това.

Вероятно той го е решил това преди месец, месец и половина, а може би и повече. Аз дори не знаех, че е масон. Може ли аз за близък човек да не знам, че е масон. Има и други неща, които сега разбирам. Аз зная, че той е инженер икономист. После чувам, че е бил юрист. След това - педагог, а се оказа, че няма висше образование и че дори трудова книжка няма в централата.

- Защо си го хареса за шеф на кабинета си?

- След изгонването на Октай, за да има контрол върху финансирането, ние разделихме организационния отдел на две. Тогава колеги ми го предложиха. Дори не го познавах. Видях го, приех го на доверие.

- Жена му не те ли отведе към някаква нишка?

- О, да! Нишки има. И в семейството си той се е пазел много. Ходил е много често да стреля на стрелбището. Пистолетът му просто е изхабен от стрелба.

- Изненада ли те фактът, че Осман Октай, Гюнер Тахир и Вежди Рашидов веднага скочиха срещу теб? Какво си помисли?

- Тази истерия, която се създаде, много ме изненада. И те са част от тази истерия. Такава злоба, такава омраза, такива квалификации, без никаква информация, на база предположения, не съм допускал, че може да се развихрят.

- Вежди каза, че в същия ден тук е бил и Николай Вълканов...

- Вежди наговори толкова нелепости, че нямам думи. Той никога не е идвал тук, а разказваше така, все едно, че всеки ден сме били заедно. Това не е случайно.

- Как ще излезе партията от това състояние?

- Партията ще излезе от това състояние. Притеснява ме това самоистеризиране на обществото. Отношението към ДПС прехвърля границата на някаква класова омраза - виждате ли, ако българският народ е беден, едва ли не ДПС е виновно, защото ДПС крадяло.

- Не смяташ ли, че и в теб има някаква вина, защото ти демонстрираше високомерие, позиция да казваш нещата като последна инстанция. И ето сега хората ти връщат топката.

- Не, не. Не приемам това.

- Дори признанието ти за обръчите се прие твърде агресивно.

- Защото обществото не поиска да приеме, че аз казвам един факт, който се отнася за всички партии. Коя партия няма фирми, които да я обслужват? Това казах. Казах ви истината, а вие тръгнахте срещу мен, а не срещу явлението. Ами тогава ще си мълча.

- Лятната ти яхтена история също премина границата на обществено допустимото поведение на един политик.

- Не яхта - ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам.

- Но хората не приемат това.

- Това е техен проблем. И летяща чиния ще си купя, ако трябва, но не мога.

- Един политик не може така да говори.

- Като съм политик, това означава ли, че нямам право на свой живот.

- Трябва да се съобразяваш с обществените норми и нагласи.

- Аз се съобразявам. С какво на кого съм навредил? Чий закон съм прекрачил? Значи, ако приятелите ми имат яхти, аз нямам право да се качвам на техните яхти, понеже хората щели да си помислят нещо. Това не е реалистично, Валерия. Не го приемам!

- Хората питат: откъде Доган има яхти, като декларира една депутатска заплата?

- Кой е казал, че тази яхта е моя? Аз може да разполагам с нея, но кой е казал, че това е моя яхта?

- Може би трябва да отвориш този твой живот.

- Личният ми живот е само мой! Така мисля.

- Но с това си мислене ти влизаш в огромен сблъсък с обществото. Хората у нас все още са консервативни, а ти ги предизвикваш. Ще се получи удар.

- Виждам го. И това не е само от този случай, който няма нищо общо нито със социалния ми статут, нито с позиции в партията или роля в обществото, а се яви като ключ към неистова омраза. И съм потресен! Това е много опасно за страната.

- Бойко Борисов вече предупреди, че готвите терористични актове, ако останете в опозиция. Имаш ли обяснения?

- Нямам обяснение (мълчи). Всъщност имам обяснение, но няма да го коментирам сега. Искат да ни върнат 20-25 години назад. Защо? Обвиняват ни в действия, които изобщо не сме извършили. Защо? Напротив, работил съм за страната си.

- Костов каза, че ДПС е мафиотска организация. И за това ли ще мълчиш?

- Толкова е абсурдно това, че човек трябва да остане насаме със себе си и да разсъждава - какъв стил на мислене имат тези хора, как виждат живота си, как се самовъзприемат, как оценяват другите?

Дефектът на Костов е фундаментален и той не е от вчера. Много пъти съм оценявал неговите действия като политик. Той използва случая за истеризиране на държавата, за създаване на един деструктивен образ за страната, жертвайки националната сигурност.

А ние цял живот, 19 г., показваме обратното - че мислим за държавата, за страната. Бях убеден, че когато влезем в ЕС, ще има някаква форма на национализъм, но такъв деструктивен национализъм, не съм допускал!

- Кольо Парамов те призовава да напуснеш лидерския пост.

- В последните 15 години мнозина са мечтали да напусна партията, защото сигурно това им е част от играта - да напусна политиката.

- Преди две години ти обяви, че вече обмисляш този ход, че искаш да се отдадеш на наука. Сега?

- Сега не мога да оставя партията в това състояние. Защото партията няма вина за това нещо и аз нямам вина за този акт. Чета и препрочирам писмото. Сам ли е бил (Емин - б.а.) или не е сам? Ако не е сам, кои са тези хора? Има ли отговор на този въпрос? Това не е да кажеш - ето този е виновен, той носи отговорността.

- Защо не отиде на погребението?

- Как да отида? Ако някой го направи това в жилището, където ти живееш, ще отидеш ли на погребението му? Нима аз не съм съзнавал още от първия миг какви проблеми ще ни създаде това (самоубийството - б. а.)? Още в първия час ми бе ясно за реакцията. Степента на омразата обаче ме изненада.

- Възможно ли е да пламнат огнища на напрежение в ДПС, в смесените райони?

- В ДПС всички сме стъписани, защото няма реален мотив за неговото самоубийство. Освен да е параноичен. Друг мотив не виждам. Но това трябва да се докаже. Ако е мания за величие, че е спасител - тогава се получават някакви стъкмистики, но на базата на реалните факти трудно можеш да намериш обяснение.

- Смяташ ли, че предстоят тежки дни за страната, в смисъл на опити за създаване на етническо напрежение?

- Да. Създаването на етническо напрежение вече започна. Тази анти-ДПС и антитурска кампания, разните мафиотски структури, които стягат редиците срещу нас... Трябва да успокояваме нашия електорат.

- Четох, че в селото на Емин бил пуснат слух, че той бил убит от българи.

- Валерия, ако някой си внуши, че той е бил употребен, че е жертва на някого, аз какво да кажа на хората? Това са няколко хиляди души. Затова мълчим.

- Но това, което казваш, е много страшно: нашият електорат трябва да бъде успокоен. Нима може да се стигне дотам?

- А кой ще го успокои? Кой ще му каже истината? Как се чувстват тези български граждани в тази среда на омраза. Да не би някой да чака, че аз ще тръгна да ги успокоявам, както стана преди 20 години? Това ли чакате от мен? Ако духът излезе от бутилката по отношение на етническо напрежение, на противопоставяне, с какво да ги успокоя? Ако искате да напусна, ще напусна?

- За първи път виждам толкова метал в очите ти?

- След това, което съм направил за страната, това ли трябва да получа? Обществото чака и е в правото си да очаква някаква реакция от мен. Какво обяснение да дам? На базата на какво? Да тълкувам писмото? И това мога да направя. Нека да го оповестят официално. Ние имаме най-голям интерес този случай да се изясни.

Това нас ни касае като партия, мен ме касае лично. Станало е там, където живея. Разбираш ли, че нямам интерес да крия нищо. Но се притеснявам, че някои процеси вече са тръгнали. И това е страшното. Още не го осъзнаваме.