Празниците на европейците

В се по-често на европейците се случва да не са наясно какво всъщност представляват празничните неработни дни, но все пак се доволни, че ги има. Независимо дали става дума за религиозни празници, за важни исторически дати или просто за езически обичаи празничните дни редовно се критикуват от работодателите.

Средната честота на празничните дни в Европа е 15.

В Испания те са фиксирани на 14, но в същото време изглежда, че дните, в които не се работи са доста повече.

Общият брой на религиозните и езическите празници в Испания е 3000. Всички те или почти изискват участието на испанците, а следователю и тяхното свободно време. Проблемът обаче се състои в това, че за 14 празници автономните местни власти са свободни да фиксират неработните дни.

Така се получава, че по време на националните празници всички почиват, а по време на местните празници - не работят жителите на съответната провинция.

Така например 11 септември и националния празник на Каталуния. Има и много празници, които не са почивни за всички провинции - Велики четвъртък, Св. Естебан, понеделникът на Великден.

Никой обаче не се заема да изчисли социално-икономическите загуби от липсата несъгласуваните на национално ниво празници.

В Обединеното кралство не се говори за празнични дни, а за "bank holidays", което идва от "почивни дни за банките".

Англичаните си имат и свой празник, който не съществува другаде - става дума за "boxing day", който се пада на следващия ден след Коледа. Никой не знае какво точно е значението на "boxing day".

Всеки път преди Коледа специалистите започват да дават обяснения на този празник в големите ежедневници. Според едни името му идва просто от бокса, тъй като по традиция на 26 декември се организирали боксови срещи.

Според друга версия името на празника идва от английската дума "box", което означава кутия, тъй като на този ден опаковали в кутии с панделки останалото от празничната коледна трапеза и го давали на прислугата.

Боксинг дей може би има нещо общо с това, че на този ден богатите семейства пускали прислугата в знак на благодарност и сами приготвяли закуската си и вършели домакинската работа.

И днес, боксинг дей е съхранил народния си характер с традиционните за работническата класа забавления като конните надбягвания и футбола.

Из цяла Англия на следващия ден след Коледа се играе футбол, докато останалата част на Европа стои на топло край печките.

Липсата на зимна пауза в британския спорт най-вероятно се дължи на желанието от страна на викторианците да дадат глътка въздух на онези, които не са знаели какво е почивка.

Днес обаче има много "bank holidays", а само малка група от богати аристократи разполагат с прислуга, както средната класа в края на 19 век.

Датите 27 април, 22 май, 27 май, 10 юни, 20 декември говорят нещо за много малко французи, но тези дни са празнични в отделните отвъдморски френски департаменти и отбелязват премахването на робството.

Указът за премахването на робството е подписан в Париж на 27 април 1848, но действителното му прилагане в департаментите започва по-късно, разказва Марсел Дорини, историк и специалист по въпросите на робството и неговото премахване.

Това е причината за различните дати. В Мартиника например празнуват на 22 май. На този ден робите от Сен Пиер се вдигат на бунт, който довежда до премахването на робството. В Гваделупа празнуват на 27 май, в Гвиана на 10 юни, когато е пристигнал указът от Париж.

В Реюнино неработен ден е 20 декември. Майот е единственият остров от Коморския архипелаг, останал френски по собствено желание чрез референдум през 1975.

Там също празняват официално премахването на робството. В Майот не е имало някакво забележително събитие, но празничен неработен ден е 27 април, когато е подписан указът за премахване на робството.

До 60-те години на много места в отвъдморските територии тези празници не се отбелязват открито.

През 1983 френската държава превръща тези дати в официални празници, но едва през 1998 тези празници добиват истински смисъл покрай 150-та годишнина от премахването на робството.

56 са дните отбелязани в празничния календар на България, официални, национални, религиозни.

Това прави месец и половина само празници. Регламентирани като неработни са общо 16 дни.

Още в началото на тази година бе прието предложението на социалният министър четири пъти в годината гражданите да имат по четири почивни дни - за националните и официални празници - 3 март, 24 май, Деня на съединението и Деня на независимостта на България.

Тази практика на групиране на празничните дни от години се прави от години и с мотива, че осигурява пълноценна почивка на гражданите. За съжаление обаче всеки един допълнителен ден още от социалистическо време се отработва.

Затова частните фирми и компании не приемат малките празнични ваканции, защото техният ритъм на работа се нарушава. На тази "пълноценна почивка" се отдават само държавните служители.

Заради близо 50 години наложена организираност на празниците българите са позагубили екзалтацията от празниците.

Българите харесват празници, които им носят повече емоция. Затова католическият Св. Валентин стана масов. Затова обичат и първи март - Денят на баба Марта, на който си разменят мартенички.

Все пак на националните и официалните празниците българите се сещат за историята си и идентичността си.

Истински се чувства духа на националния празник 3 март на исторически връх Шипка заради тържествата в чест на загиналите там в освободителната война през 1878 година.

На националния празник много българи се изкачват на върха, станал бойна сцена за положителния изход на войната.

Най-хубавият официален български празник е 24 май, не само защото е в разцвета на пролетта. Той е единственият празник, който не е на политици или военни, а на науката и културата и по-скоро обединява, а не разединява хората.