Жените в науката

В последно време светът стана свидетел как жени заемат високия държавен пост в Чили, в Либерия и във Финландия. Истина е обаче, че равенството между мъжете и жените в най-лошия случай може да се окаже абстракция.

В Германия се опитват да помогнат на жените да заемат заслуженото си място в науката и изследванията.

Преди пет години в Бон бе създаден специален център с цел да се увеличи броя на жените в науката - нещо, което все още е рядкост. Институцията работи с всички университети в страната, както и с изследователските центрове в областта на индустрията.

Едва 10-12% от университетските преподаватели са жени. В края на кариерата им този процент е още по-нисък, споделя Андреа Лутер:

"Половината от студентите са жени. В крайна сметка професори стават малцина. Положението е сравнимо с Франция, когато говорим за преподавател от най-високо ниво или директор на изследователска програма.

В други страни жените на такива постове са повече. Във Финландия те са 20% - почти двойно повече. В Германия има истински проблем и това е причината нашият център да съществува."

Според Андреа има много причини за изтласкването на жените от науката. Една от тях е семейството: някои са убедени, че е невъзможно да се съчетаят домашните задължения и научните изследвания.

Донякъде е така, защото жените не получават достатъчно подкрепа за опитите си да правят кариера. Освен това след края на следването си повече мъже получават покани за докторат и това обезкуражава представителите на нежния пол.

Подобно отношение се натрупва и кара дамите да се отказват от борбата за научна кариера. Като към това се прибавя проблемът с недостига на институции, които да помагат в отглеждането на децата, един чисто германски проблем, и картината се изяснява.

През последните десет години все пак се забелязва известен плах напредък. Процесът е доста закъснял, обяснява Андреа Лутер. В края на 80-те години жените учители са били едва 5% от общия брой в страната. През 90-те делът им се увеличава.

В Чехия, за разлика от Германия, жените учени не са малцинство.

Твърди се, че това е наследство от комунизма, когато полът не е от такова значение за професионалната интеграция на определен човек, колкото политическата му принадлежност, роднините в чужбина или лоялността към режима.

Добрата страна на този вид дискриминация присъствието на много жени в големите научно-изследователски центрове. Не всичко обаче изглежда розово за чехкините, решили да пробиват в науката.

Феминистки организации се оплакват от увеличаващата се дискриминация, когато става дума за наемането на жени на работа, за получаването на научна степен или за издигането им на ръководни постове в научната сфера. А както и в Германия, тук също майките няма на кого да поверят децата си, ако искат да правят кариера.

Погледнато в историческа перспектива женското присъствие в българската наука е слабо. За периода от 1888 до 1939 г. има само една жена учен в Софийския университет - физичката Елисавета Карамихайлова.

След нея германистката проф. Жана Николова-Гълъбова е една от първите жени, започнали научна кариера през 1936 година.

Тя е и единствената жена учен, удостоена от БАН с отличието доктор хонорис кауза.

Скорошен анализ на Националната стратегия за научни изследвания сочи, че около 45% от учените в България са жени. За сравнение в ЕС процентът е 27.

В някои научни области, като техническите например, присъствието на жените е твърде слабо, докато в други - като хуманитарните, е доста силно. На пръв поглед въпросът за жените в науката у нас не изглежда актуален.

Жените обаче са слабо представени в научната йерархия. Д-р Сретенова илюстрира реалната ситуация с факта, че в състава на Общото събрание на БАН, което решава въпроси с научната политика, има 17 жени и 107 мъже.

През 2002 г. с голямо закъснение към Министерството на науката и образованието бе създаден Национален комитет "Жени в науката" , но тази структура няма бюджет и следователно не функционира.

От 3 години България е участник в Експертната група на европейската програма за разширяване на участието на жените в Източна Европа. Във връзка с това Европейската комисия е поканила 99 български учени за участие в различни изследователски проекти като оценители.

66 от тях са жени, което говори, че що се отнася до интереса към Рамковите програми за научни изследвания на ЕС българките са признати и активни колкото и своите колеги.