П рез първото лято от членството на България и Румъния в Европейския съюз зачестиха новините за български и румънски сезонни работници в старите европейски членки, обобщава "Дойче веле".
По 8350 източноевропейци пристигат на Острова всеки ден, сочат последните официални данни. Само румънците и българите вече са достигнали 210 хил., а разрешенията за работа за тях са едва 20 хил. Останалите работят нелегално, много често в селското стопанство.
Тези дни Би Би Си съобщи за 40 български селскостопански работници, оставени цял месец без заплати и принудени да се прехранват от бракувана селскостопанска продукция.
Мъжете били толкова наплашени от постоянните заплахи да ги върнат обратно в родината, че ровели из набраните от тях картофи и тиквички, тъй като
понякога не им давали вода и храна по цял ден
Провинилата се фирма "Болтик уърк тийм", базирана в Редрут (Корнуол), бе санкционирана от британската Служба за лицензиране на фирми за временно наемане на работа (GLA) за това, че е подлагала работниците на експлоатация в опасни за здравето им условия.
Лицензът на фирмата вече е отнет, но тя има право да обжалва решението. Заради експлоатацията на работниците обаче ръководството е заплашено с до 10 години лишаване от свобода.
Подобни новини идват и от други страни в ЕС, например от Холандия, макар че сезонните работници в повечето случи не се оплакват.
"Там, където навремето поляците беряха зелен фасул, сега се трудят румънци и българи. Те не се оплакват, не пият и цял ден здраво работят. Включително инженери и студенти", това е подзаглавие на статия в холандския вестник "Ханделсблат" относно масовото навлизане на румънски и български сезонни работници в страната.
Само в района на Бреда в селското стопанство вече се трудят над 2000 румънци, пише изданието и припомня, че гражданите на приетите в ЕС през 2004 г. държави вече могат да работят свободно в Холандия, без специална трудова виза.
Това обаче не важи за румънците и българите, които все още се нуждаят от работна виза и могат да я получат само от работодател, който не успява да си намери местна работна ръка.
Работодателят, който подава молба за такава виза, трябва да подпише споразумение, че ще осигури на своите задгранични работници
обичайната надница и подходящ подслон
Румънците, за които разказва холандският вестник, са много доволни, понеже получават неколкократно повече, отколкото у дома си, където взимали по 250 евро на месец.
Един от тях, на име Захария, който вече трето лято работи в Холандия, изтъква предимствата на румънците и българите пред работниците от другите източноевропейски страни, приети по-рано в ЕС - например поляците:
"Те поработят един час, после половин час почиват. Докато ние работим без прекъсване и шефът е много доволен от нас, питайте го. Ние винаги излизаме на работа, дори когато вали като из ведро."
Захария мисли дали да не остане завинаги в Холандия. Вече обичал тази страна колкото и Румъния и бил особено доволен от демокрацията и толерантността. Чувствал се добре в Холандия, защото според него румънците не навсякъде са добре дошли.
В Германия няма място за румънски работници, там ни гледат отгоре и ни смятат за мързеливи цигани, казва той пред холандския вестник "Ханделсблат".
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!