В последния си доклад "Топ 10 на най-застрашените реки в света", който излиза в навечерието на Световния ден на водата - 22 март, международната природозащитна организация WWF включва Дунав сред десетте реки, изложени на силен риск заради строителството на язовири, замърсяването и промените в климата.
Светът набавя питейната си вода предимно от реките, но много от тях постепенно пресъхват или биват променяни до неузнаваемост. Това може да доведе до сериозен недостиг на питейна вода и загубата на приходи от риболов и производство на храни, които
досега са били считани за даденост
Трябва да осъзнаем, че заради лошото планиране и недостатъчното опазване на природата водата и ползите от нея няма да текат вечно, се казва в доклада на WWF (Panda.org/bg).
Изграждането на канали и строителството на язовири през последните 200 години са довели до загубата на над 80% от първоначалната заливна територия по течението на река Дунав и основните й притоци.
В Трансевропейската транспортна мрежа на Европейския съюз (TEN-T) се планира изграждането на инфраструктура, която заплашва
много от най-ценните места по Дунав
Това включва долината Вахау в Австрия, както и цялото средно и долно течение на реката в Унгария, Сърбия, България и Румъния.
Ценни влажни зони върху близо 1000 км от течението на реката могат да бъдат унищожени, ако се реализират плановете за Транспортен коридор номер 7, част от TEN-T.
Увеличаването на каналите на Дунав заплашва не само да унищожи растителните и животинските видове и ценните влажни зони, но ще доведе и до проблеми с предпазването от наводнения.
В същото време каналите ще се отразят на нивото на реката, което може да влоши снабдяването с питейна вода на 20 млн. души в региона.
Над 85% от течението на река Дунав може да не успее да отговори на критериите на Рамковата директива за водите на Европейския съюз, която иска да допринесе за "доброто екологично състояние" на всички европейски водни басейни до 2015 г.
Някои национални и европейски планове заплашват да превърнат живия Дунав в канал за кораби, казва Кристине Братрих, ръководител "Води" в Дунавско-Карпатската програма на WWF.
"Това е скъпо и ненужно. Достатъчно е да използваме доказаните технологии, логистика и иновации, за да пригодим корабите към реката, а не реката към корабите", допълва тя.
Дунав е единствената европейска река,
спомената в доклада на WWF. Останалите са Яндзъ, Меконг, Салуин, Инд и Ганг в Азия, Нил в Африка, Ла Плата в Южна Америка, Рио Гранде/Рио Браво в Северна Америка и Мъри Дарлинг в Австралия.
"Проблемите със сладката вода в света са много по-големи от сбора от проблемите на десетте реки от доклада. Той обаче показва до каква степен необузданото развитие спира възможността на природата да посрещне нашите нарастващи нужди", заявява Джейми Питък, директор на Глобалната сладководна програма на WWF.
Трябва да променим нагласата си още сега или в съвсем недалечно бъдеще ще трябва да си платим, допълва той.
Дунав е наричана "европейска линия на живота"
Реката преминава през 10 европейски държави между Шварцвалд в Германия и Черно море. Тя е и втората най-дълга в Европа със своите 2780 км.
Дунав и притоците й преминават през 19 държави и покриват над 800 хил. кв. км.
Четири от европейските столици са разположени на нея, а милиони хора зависят от реката за живота и поминъка си. Така например 23 млн. души пият вода от Дунав, други се занимават с риболов или туризъм.
Дунавската комисия, която обединява 13 държави, разположени по поречието на р. Дунав, критикува доклада на Световния фонд за дивата природа, подготвен във връзка със Световния ден на водата 23 март, предаде ДПА. Изпълнителният секретар на комисията Филип Уелър каза по документа, че ситуацията е силно преувеличена.
