2010: Годината в природни бедствия или година от бедствия

През отиващата си година природата не се скъпеше и атакуваше със забележителна методичност човечеството с всевъзможни катаклизми: опустошителни земетресения и наводнения, разрушителни урагани и пожари, изригващи вулкани, мразове, следвани от горещи вълни и суша.

И тъй като границата между причинените от човека бедствия и природните бедствия понякога се размива, към изброеното трябва да добавим и промишлените аварии, прераснали в екологични катастрофи с трудно преодолими, а понякога и необратими последици.

Още в началото на 2010 г. се случи нещо, последиците от което почти година по-късно могат да се опишат единствено като хуманитарна катастрофа. На 12 януари

земетресение с магнитуд 7 разтърси карибската държава Хаити.

По данни на правителството загинали са около 230 хил. души, към 300 хил. са били ранени, а над 1 млн. са хората, останали без подслон. Разрушени или силно повредени са били 250 хил. жилища и над 30 хил. търговски и бизнес сгради. Щетите възлизат на 14 млрд. долара. Според Междуамериканската банка за развитие това може да се окаже най-смъртоносното и скъпо бедствие за последните 40 години. В добавка към цялата разруха в Хаити през октомври там пламна и епидемия от холера, по най-нови данни починалите са над 2300, а заразените - близо 105 хил.

В края на февруари

земетресение с магнитуд 8,8 бе регистрирано в Чили.

Епицентърът бе в Тихия океан, на 90 км северозападно от град Консепсион. Земетресението беше усетено в шест района на страната, а също в Аржентина и дори Южно Перу. То предизвика цунами, опустошило няколко крайбрежни селища. Жертвите са над 520.

Силни земетресения с много жертви имаше в средата на април в китайската провинция Цинхай - с магнитуд 6,9 и близо 2700 загинали - и на индонезийския остров Суматра на 25 октомври - със сила 7,7.

Земетресението край западния бряг на Суматра бе последвано от цунами, като общият брой на жертвите надхвърли 430 души, а близо 15 хил. станаха без подслон. Това явно не бе достатъчно и на 26 октомври

започна да изригва

най-активният вулкан в Индонезия, Мерапи. Активната вулканична дейност продължи до края на ноември. Загинаха над 350 души, евакуирани бяха повече от 350 хил.

Наводнения и смъртоносни кални свлачища

имаше в различни точки на света. През февруари на португалския остров Мадейра загинаха над 40 души, а сумата на причинените щети доближи годишния бюджет от 1,6 милиарда евро на архипелага.

В края на февруари Западна Европа бе връхлетяна от бурята "Синтия", която взе общо 63 жертви в Португалия, Испания, Франция и Германия. Най-тежко пострада Франция, където загиналите бяха 53-ма, а нанесените щети - на стойност 1,2 млрд. евро.

Свлачище вследствие на проливни дъждове отне живота на най-малко 100 души в Уганда в началото на март.

През април при наводнения и свлачища в района на Рио де Жанейро в Бразилия загинаха близо 200 души, ранени бяха над 160. Поройни дъждове и наводнения взеха жертви и причиниха щети през май в Китай, Индия и Афганистан.

В края на месеца първата тропическа буря за сезона "Агата" връхлетя Централна Америка, като отне живота на най-малко 320 души и причини щети за 1,1 млрд. долара. Най-много хора загинаха при свлачища в Гватемала - 165. Още 113 души се смятат за изчезнали, а около 80 хил. са били принудени да напуснат домовете си. Жертви и пострадали имаше също в Салвадор, Хондурас и Никарагуа.

През юни в Китай отново имаше наводнения с много жертви, над милион евакуирани и щети за 2,9 млрд. долара. Загиналите в наводнения и свлачища в страната през май и юни бяха над 390, а 230 души бяха обявени за изчезнали.

Най-опустошителни за годината обаче бяха

наводненията в Пакистан.

Те започнаха на 20 юли след проливните мусонни дъждове и обхванаха почти една пета от територията на Пакистан. По данни на правителството пряко засегнати от бедствието са около 20 млн. души, загиналите са близо 2000, а икономическа цена на трагедията възлиза на 43 млрд. долара.

Наводненията в Китай не спряха и през юли и август. Свличане на земни маси в провинция Гансу в началото на август отне живота на най-малко 1500 души. Броят на загиналите при наводнения и свлачища от началото на 2010 г. до края на август в страната надхвърли 3180 души.

Големи наводнения през май, юни и август имаше и в Централна и Източна Европа.

Най-силно пострада Полша. Загинаха най-малко 37 души, а близо 23 хил. бяха евакуирани. Засегнати бяха също Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Словакия, Сърбия и Украйна. При наводнения в Румъния в края на юни-началото на юли загинаха най-малко 20 души, а причинените щети се изчисляват на над 65 млн. евро. През септември Словения пострада от най-тежкото наводнение в историята си с три жертви и щети за над 15 млн. евро.

Наводнения с около 50 жертви имаше през октомври във Виетнам, а в Западна Африка загинаха най-малко 370 души, като най-много пострадаха Бенин, Нигер и Нигерия. Засегнати от бедствието бяха над милион и половина души.

През октомври и ноември поредица от наводнения, предизвикани от климатични аномалии, обхванаха Тайланд. Тяхна жертва станаха над 200 души, а засегнатите са близо 7 млн. души.

Внушително присъствие имаха и беди от другия край на спектъра -

суши, горещи вълни и пожари.

През първата половина на годината Великобритания преживя най-голямото засушаване след 1929 г.

От края на май суши и небивали жеги връхлетяха Русия. След средата на юни температурите достигнаха 35 градуса, а в началото на юли в Москва и Санкт Петербург бяха измерени цели 42 градуса. Рекордно високите температури (това бе най-горещото лято в историята на Русия) и сушата станаха причина за възникване на неколкостотин горски пожара. В началото на август президентът Дмитрий Медведев обяви извънредно положение в седем района. Бедствено положение бе обявено в още 28 района на страната, където реколтата от пшеница бе унищожена от сушата. В средата на август пожарите бяха взели над 50 жертви, много села бяха унищожени, изгоряха близо 800 хил. хектара гори. Димът от горящите торфища в Подмосковието се превърна в смог, задушаващ в течение на дни Москва и много други градове. Щетите от пожарите се оценяват на около 15 млрд. долара.

Жегите в Япония взеха безпрецедентен брой жертви. Само през юли от топлинен удар починаха над 80 души - при 16 за цялата 2009 г. За седмица в болница били откарани над 9400 души.

Неестествени горещини от юни до август имаше в Северна Америка, Европа, Северна и Централна Азия.

Пожари бушуваха в Испания, Португалия, Гърция и Хърватия. Трайна суша обхвана през пролетта много райони на Китай, а също Виетнам и Тайланд. Смята се, че това е най-тежката суша в Югозападен Китай за последното столетие.

Сушата е най-голямото бедствие за Източна Африка. Тази година тя е засегнала над 12 млн. души в района, сочат данните на Европейската комисия, която реши да отпусне 20 млн. евро за пострадалите в Етиопия, Кения, Сомалия и Уганда.

САЩ пък понесоха поредната доза от типичните за страната торнада. Към началото на декември там са вилнели над 1480 смерча с 36 потвърдени жертви.

Познатият списък природни неблагополучия бе разчупен от изригналия на 14 април исландски вулкан

Ейяфятлайокутъл

(продължаваме да се упражняваме в артикулирането на името му) - за първи път от близо две столетия. Опасността за самолетите от облаците вулканичен прах и пепел в атмосферата накараха повечето страни в Европа да затворят за близо седмица въздушното си пространство, лишавайки от въздушен транспорт около 10 млн. пътници по света. Щетите вероятно още се изчисляват.

Друго паметно събитие през годината е

експлозията на нефтената платформа

"Дийпуотър хърайзън" на "Бритиш петролиъм" в Мексиканския залив през април, при която загинаха 11 работници. Макар и бедствие с промишлен характер, то причини най-голямата екологична катастрофа в историята на САЩ с изтичането на близо 5 млн. барела петрол в залива и образуването на огромно нефтено петно.

Природните и предизвиканите от човека бедствия са се отразили много тежко на световната икономика през 2010 г., коствайки й 222 млрд. долара (169 млрд. евро), сочи първоначалната оценка на швейцарската презастрахователна компания "Суис Ре" от края на ноември. Цифрата е повече от три пъти по-голяма от тази през 2009 г., когато загубите за световната икономика, причинени от този вид катастрофи, са възлизали на 63 млрд.  долара. Този "взрив" се обяснява с многото катастрофични събития, белязали годината.

Най-тежки обаче са загубите, изразени в броя на загиналите и пострадали хора. Досега за 2010 г. жертвите на бедствия са над 260 хил., по-голямата част от тях в Хаити, в сравнение с 15 хил. през 2009 г.

На застрахователния сектор тазгодишните бедствия досега струват 36 млрд. долара, което е 34% повече, отколкото за предходната година. Данните се отнасят за първите 11 месеца на годината и са неокончателни. Предвид очертаваща се в Европа особено сурова зима, цифрата може да се окаже по-голяма предупреди "Суис Ре".

Декември също дойде с бедствия -

снежни бури и мраз ръхлетяха Европа и САЩ (близо 90 души станаха жертва на измръзване в Полша), при огромен пожар в Израел загинаха повече от 40 души. Проливни валежи, дължащи се на феномена Ла Ниня в Латинска Америка, отнеха живота на общо неколкостотин души в Гватемала, Колумбия, Мексико и Венецуела. Стихиите не пощадиха и Близкия изток - 30 души загинаха при наводнения в Мароко. В САЩ най-малко 15 души станаха жертви на снежна буря.

Глобалната стойност на загубите, дължащи се на природни бедствия

може да се утрои и да достигне 185 млрд. долара годишно, отбелязаха с тревога експерти на ООН и Световната банка в доклад, огласен през ноември. Материалните щети между 1970 и 2008 г. са стрували 2,3 трилиона долара. Основната част от загубите се дължи на земетресенията и сушите, а най-тежко страдат, разбира се, бедните страни, посочва докладът.

Прогнозите в него не включват последствията от климатичните промени. За да получим глобалната стойност на природните бедствия, към 185-те млрд. долара трябва да се добавят още между 28 и 68 млрд. Според специалистите през последните 40 години при природни бедствия са загинали 3,3 млн. души, един милион от тях - в Африка заради сушата. Населението, изложено на земетресения и урагани, може да се удвои, достигайки 1,5 млрд. души до 2050 г., предупреждават експертите.

Оптимистичен на фона на драматичната статистика и мрачни прогнози е фактът, че при всяко бедствие световната общественост - международни организации, фондации, отделните държави и техните граждани - неизменно искаше да помогне. (Тук трябва да споменем и българските пожарникари, участвали в потушаването на пожарите в Русия и Израел, както и отзивчивостта на българите при събирането на средства за Хаити, например).

Песимистичният контрапункт:

обещаните внушителни суми продължават да надвишават предоставените, те обикновено не могат да покрият стойността на загубите и щетите, а събраните средства не винаги стигат до местоназначението си поради корупция, лоша организация и слабо управление. Неблагоприятните фактори неизбежно се подсилват от продължаващата световна икономическа криза.

За щастие хората се стремят да извличат поука от негативния си опит и търсят по-ефективни решения за преодоляване на бъдещи тежки ситуации. "Българското присъствие" в Европейската комисия, комисарят за хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева, смята за крайно необходимо да се създаде стратегия за ограничаване на последствията от бедствията, да се наблегне на тяхното предотвратяване с активната помощ на икономиката и чрез сътрудничество на всякакви равнища. През ноември ЕК одобри план за създаване на Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ. По-рано Кристалина Георгиева предложи ЕС да разполага с "постоянен капацитет" за действия при бедствия и кризи, използващ възможностите на отделните страни и приноса им в общ механизъм.