Незабравимите спортни моменти

М ного са спортните събития, които предизвикват силни емоции.

Финалният мач от Световното първенство по футбол през 1966 е един от тях.

Срещата между Англия и Германия на митичния стадион "Уембли" в Лондон представлява звездният миг за футбола на Острова, тъй като увенчава с успех усилията на цяло поколение футболисти.

Англия побеждава с 4:2, а картината на капитана Боби Мур с купата, носен на ръце от съотборниците си, ще остане още дълго време в сърцата на английските фенове.

Успехът на Световното първенство през 1966 г. е значим не само за футболното достойнство на островитяните. Той се вписва в духа оптимистичната атмосфера от 60-те години, когато се появяват Бийтълс и легендарният модел Мини Купър.

В съзнанието на англичаните средата на 60-те си остава кулминацията на един много успешен период, абсолютна противоположност на това, което се случва от тогава до наши дни. Поне ако става дума за социалната и икономическата сфера.

Когато се срещат спортът и историята, емоциите достигат своя връх.

През 1968 г. съветските танкове нахлуват в Чехославакия и слагат край на "пражката пролет". Само пет месеца по-късно отборите на двете страни се изправят един срещу друг на Световното първенство по хокей на лед.

Този мач не може да бъде забравен от човек, усетил атмосферата на онези години.

Домакин на първенството първоначално е била Прага, но заради събитията там, голямото спортно събитие е преместено в Стокхолм, а шведската публика дава цялата си подкрепа за отбора на Чехословакия.

Преди да излязат на леда, чехословашките играчи закриват с лепенка червената петолъчка, която стои на националния им флаг върху техните екипи.

Въпреки една загуба в предварителната група, фаворит е световният шампион СССР. Чехославашките хокеисти обаче дават всичко от себе си по време на решителния мач.

Стражът Владимир Дозила успява да спаси много удари към вратата, а залата буквално се взривява, когато Ян Сухи отбелязва първия гол.

След решаващия последен гол на Йозеф Черни публиката се изправя на крака и започва да скандира името на човека, който стои зад "пражката пролет" - Александър Дубчек.

На Чехословакия е бил достатъчен и равен мач с домакина Швеция, за да стане световен шампион, но в крайна сметка пада с 1:0 заради многобройните контузии и емоционалния срив след историческия мач със СССР.

По ирония на съдбата, съветският отбор, който има две загуби, запазва световната си титла.

Хокеят на лед се превръща в спорт №1 за Чехословакия.

Страната затвърждава позициите си през 1998 г., когато Чехия става олимпийски шампион в Нагано при това - след победа над Русия.

През 1974 г. на Световното първенство по футбол във ФРГ един срещу друг се изправят отборите на Източна и Западна Германия.

В дните преди срещата западногерманските вестници не скриват своето презрение към източните си съседи. Въпросът тогава не е бил кой ще спечели, а с колко ще победи ФРГ.

Нещата обаче тръгват в друга посока и в 79-ата минута на мача

Юрген Шпарвасер отбелязва единствения гол, осигурявайки победата за отбора на ГДР, противно на всички прогнози.

Напрежението в отбора на ФРГ ставаше все по-силно - споделя 30 години по-късно Шпарвасер - Публиката недоволстваше, тъй като всички очакваха категорична победа за западногерманския отбор. Това ни даде психологическо предимство и ние успяхме да го използваме".

Победата на ГДР изненадва и двете страни, тъй като в източния отбор е играят футболисти от Магдебург, Йена и Дрезден, а срещу се изправят звезди от златните години на Байерн (Мюнхен) като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер и Сеп Майер.

Разочарованието в Западна Германия е огромно, но все пак отборът успява да попадне в благоприятна следваща група и да достигне до финала, където побеждава Холандия.

Злите езици твърдят, че тимът на Бекенбауер е паднал нарочно от ГДР, за да не се изправи прекалено рано срещу големите отбори.

17 ноември 1993 г.

Феновете на футбола могат да цитират с точност до минута най-ярките събития от тази дата. Единодушно, над всичко най-вълнуващо, което някога се е случвало на българските отбори, се откроява мача от 17 ноември 1993 г.

На "Парк де пренс" се срещат България и Франция. Крайният резултат е 2:1 в полза на нашия тим: българите знаят защо, а и французите също.

10 години по-късно френското футболно списание "SO FOOT" поиска интервю с Емил Костадинов, който онази вечер се превърна в герой.

Вечер, която французите никога няма да забравят.

Кременлиев подаде на Балъков, той на Пенев, който ми даде точен до милиметър пас. Набрах скорост, знаех, че нашата победа се намира на върха на футболните ми обувки. Прицелих се за миг и стрелях с пълна сила, спомня си Костадинов, станал автор и на двата гола, класирали България на Световното първенство в САЩ.

След ранното попадение на Ерик Кантона се оказва много трудно да се догонва резултата срещу отбор като Франция. Според оценката на специалистите българите тогава "са направили невъзможното".

Всички приеха много емоционално този мач. Той беше може би и най-атрактивният.

Благодарение на изненадващия гол на Костадинов в 90-та минута, популярност тогава си спечели фразата "Господ е българин".

"След края на мача тишината на "Парк де Пренс" бе гробовна. Чуваха се песните само на нашите привърженици. А това наистина радваше слуха ни", разкриват пред "7 дни спорт" футболистите.

Всички приемат победата над Франция като нещо, което винаги ще се помни.

Благодарение на този мач французите обърнаха повече внимание на своята игра. С много и правилна работа през следващите пет години те стигнаха до върха.

"Франция ми донесе щастие", споделя Емил Костадинов, децата на когото носят френски имена - Ирен и Катрин.