Стоянов призова за солидарност в предпрощалното си обръщение

П�з �зидентът Петър Стоянов, чийто мандат изтича след три седмици, призова за солидарност в новогодишното си слово към българите. Стоянов обеща да отправи и финално, политическо обръщение, непосредствено преди да сдаде поста на Георги Първанов. Годината зад гърба ни беше изпълнена с много политическа риторика, призна президентът. Словото му няколко минути преди 12-ия час започна с припомнянето на две трагедии - атентатите на 11 септември, разтърсили света, и гибелта на 7-те деца в клуб "Индиго", почернили българската Коледа.

Ето пълния текст на новогодишното слово на Петър Стоянов:

Скъпи съотечественици,
Уважаеми госпожи и господа,
Зад нас остана първата година от новото хилядолетие. Ще я запомним като година на трагични събития - събития, които разтърсиха света на 11 септември и България един ден преди Бъдни вечер, като година на усилия и борба на българските граждани за по-добър живот.
Нелепата смърт на седем български деца порази всички ни и, сякаш за малко, ни обедини. А колко ли много нещастия щяхме да предотвратим, ако бяхме сплотени винаги, когато се е налагало - преди бедата да сполети България.
В днешната нощ бих могъл и да подмина тази тема - в такава нощ е прието да се говорят по-весели и по-бодри неща, а и годината зад гърба ни беше изпълнена с много политическа риторика. Но това, което казвам, не е нито риторика, нито политика. Длъжен съм да го споделя с вас в последното си новогодишно приветствие, защото думите солидарност, съпричастност, сплотеност и патриотизъм имат човешки, а не политически измерения. И ако в края на изминалата година и пред лицето на Новата трябва да правим равносметка, то си струва да я направим, търсейки човешките мерки на случилото се и на случващото се около нас.
За другите - политическите изводи - има време и място.
Въпреки че - нека споделя и това тази вечер - голяма политика не може да се прави и големи цели не могат да се постигат, ако не държим сметка за дребните наглед неща, в които се препъваме всеки ден и които ни се струват незабележимо малки в сравнение с големите цели, които си поставяме. Всички ние имаме готов съвет за това как да се оправи България, но снега пред собствената си врата все забравяме да почистим. Всички знаем какво трябва да бъде идващото поколение, но за възпитанието на собствените си деца все нямаме време. Всички сме наясно какъв дълг имаме към държавата и обществото, но за нашите всекидневни задължения и за хората около себе си се сещаме само преди празници и по време на големи трагедии.

Уважаеми госпожи и господа,
Това е моето последно новогодишно обръщение към вас. Малко преди да напусна президентския кабинет, ще направя и последното си, политическо обръщение. Още в тази нощ обаче искам да ви кажа, че съм ви дълбоко благодарен за доверието, с което ми помагахте да върша своята работа.
Миналата година беше година и на парламентарни, и на президентски избори. Всеки от нас има свой образ за България и го носи в себе си. Сигурен съм, че ако успеем да съберем всички тези образи в едно, ще се получи и по-добра, и по-красива страна, от тази, в която днес живеем. А това може да стане само, ако от изтъркано политическо клише превърнем солидарността в наше всекидневие.

Време е за всекидневната българска солидарност!

Честита и по-успешна за всички ни да е Новата 2002 година! Надявам се тя да се превърне в част от това тъй необходимо за нас българите време - времето на нашата солидарност и българските успехи!
За здравето на всички ни и за България!
Честита Нова година!