По въпроса за данъците в България не е необходимо да се дават всички примери. Те са еднакви навсякъде. Затова и тези три, които в момента са актуални, са достатъчни, за да ни припомнят реалностите. Които бяхме позабравили.
В България Андрешко е положителен герой. Никой не ще да плаща нищо. Иска само да получава. Иска да няма данъци, осигуровки, такси, иска ниски цени на ток, парно, телефон, иска да не дава нищо за нищо. И едновременно иска високи пенсии, социални помощи, запълнени дупки по улиците, силна полиция и войска, качествено здравеопазване и образование, инвестиции в икономиката за създаване на работни места. Иска да получава всичко за всичко. Ако се направи общ извод от тези две паралелни тенденции, ще излезе, че българинът иска да получава всичко от нищо...
Само че който е чел за Андрешко, знае и защо в самия разказ наистина това селско момче изглежда като "доброто". Защото и насреща му стои достойна андрешковщина. При това не разпокъсана като народната, където "всеки се спасява поединично", а целенасочена и цялостна, под здравото ръководство на организационната машина на държавата. Все повече и по-големи данъци, насочени към решаване на все по-краткосрочни и концентрирани само сами върху себе си задачи.
Крайният резултат е уникалното постижение за аналите на науката - обратна симбиоза. Вместо "едното прави едно, а другото - друго, и двете си помагат", при нас е "едното прави едно, а другото - друго, и двете си пречат". Всеки гледа да се скатае от данъците, а държавата гледа да се скатае от задълженията си. Превъзходно. Пълно опровергаване на теорията за обществения договор, според която хората се организират в общества и държави, издържани от самите тях, за да ползват специфични блага, които само така могат да бъдат получени. Т.нар. обществени блага, за които си плащаме с данъците...
Като не си плащаме, и тях ги няма и излиза на показ въпросът защо изобщо имаме общество тогава? Само за да се тормозим и надлъгваме едни други с него ли?
Съвсем определено все още в България не се е стигнало до подобна съвсем "чиста" ситуация на безсмислие. Все още има и някаква съществуваща симбиоза и взаимна полза между граждани и държава. Но посоката на движение съвсем определено е надолу. И предпоставките за това са доста разнообразни, но донякъде обединени в една обобщителна причина: пълната склонност към самозаблуди и самоомайване с илюзии на всички - мнозинството граждани данъкоплатци и държавата им. Точно тези лъжи и илюзии са в кръвоносната система на държавната андрешковщина.
В тази страна трябва да спрем да се лъжем едни други и най-вече себе си, да си отворим очите и да произнесем истината на глас. И да започнем да определяме поведението си спрямо нея, каквато и да е тя, защото истината е единствената, която реално действа като фактор. Лъжата е нещо, което не съществува, и ако се водим по нея, в крайна сметка стигаме отново до невъзможни за съществуване ситуации. А сигурният показател, че симбиозата се разкапва, е фактът, че все повече българи отказват да живеят в тази симбиоза - напускат я и отиват в чужбина, където на външни условия и непозната среда, намират по-добра симбиоза. И проблемът далеч не е само финансов, защото напускат и хора, които имат добри заплати тук, с тях могат да си живеят като царе (тук) и няма смисъл да бягат. Напускат хора, опитвали се да правят бизнес (т.е. предпочитат наемни работници там, отколкото работодатели тук). Напускат хора и отиват да работят в Германия, където данъците са МНОГО ПО-ВИСОКИ, отколкото при нас. И там това плащане "боли" също, та дори и повече, отколкото тук. Но се плаща, защото няма накъде и защото в замяна можеш да си оставяш колата отключена и като се разболееш, да се лекуваш в чисти болници. А като остарееш да взимаш по 2000-3000 марки пенсия. Симбиоза и Истина, към които си струва да избягаш.
А ние тук - в България, си знаем самозаблудите, защото не сме глупави (иначе щяхме ли да тръгнем да търсим по-добро навън), но се правим, че трябва да е иначе. И си я караме постарому. Антисимбиоза.
Основният проблем при нас не са правителствата и личностите. Проблем са неизяснените приоритети. Или казано по-просто - не знаем какво искаме. И затова сме я докарали до състояние, еквивалентно на това нищо да не искаме. България има нужда да дойде едно правителство, което да оформи и подпише новия й обществен договор. Което да не се занимава с реформи, а само да организира един обществен дебат по това какво трябва да бъде бъдещото. Обществото да отговори какво точно иска и след това другите правителства да го изпълняват със собствените си нюанси на "ляво" и "дясно". А не както е сега - идва едно правителство и се чуди какво да прави. Защото го притискат отвсякъде и за всичко и то няма ясен приоритет, за който да се захване и да обоснове избора си.
Страната няма да се оправи, докато не разреши фундаменталните си дилеми, които до момента непрекъснато отлага.
За който не се сеща, ще ги припомним.
В България има 2,5 милиона пенсионери и 1 милион активно работещи. Резултатът от това съотношение е, че осигуровъчните данъци са убийствено високи за работещи и работодатели, а пенсиите са убийствено ниски за пенсионерите. И кой кога дойде, все обещава "подобряване на положението" и на едните, и на другите, като е ясно, че това няма как да стане.
Ако преди 10 години пенсионната възраст бе вдигната на 65 за мъжете и 63 за жените, сега пенсионерите щяха да са двойно по-малко. Което значи или двойно по-ниски данъци, или двойно по-високи пенсии. Или нещо междинно. Но във всички случаи по-добро.
Защо възрастта не се вдигна? Защото някакви синдикати, които никой не ги е избирал, вечно са против? Или защото сме фенове на това все повече и повече неработещи хора да бъдат хранени от все по-малко и по-малко работещи? Или заради поредните избори? Все нещо се оказваше по-важно. И когато Иван Костов пръв се опита да направи нещо, той бе посрещнат "на нож". И пак натвори нещо половинчато. Защото нямаше обществен договор по въпроса, на който да се опре.
Нужно е проблемът да се постави ясно пред българските граждани и те да кажат - дали искат да се пенсионират по-рано и да получават по-дълго време по-мизерни пенсии, или да се пенсионират по-късно и да получават по-кратко време по-високи? Дали искат да има много пенсионери и осигурителните вноски на работещите да са високи, или обратно. Трябва да се направи избор и той да се следва. Трябва този избор да се основава на ясното осъзнаване с колко ресурси разполагаме, а не на надеждите за това какво ни се иска.
Проблемът с пенсиите има своето по-малко "братче" и при т.нар. социални помощи. Сега стотици хиляди безработни получават всевъзможни видове помощи, които като размер са мизерни. А бизнесът ги плаща със своите данъци, които отделя, вместо да инвестира. И за него те са доста едри. Обществото трябва да каже какво иска: дали - както е сега - да се раздават пари, без да се върши работа, или да се оставят те в бизнеса, за да се създадат работни места? Проблемът със социалните помощи става все повече световен проблем, т.е. той предстои да се разрешава и на Запад, така че няма лошо да го поставим и тук по-рано, защото сме по-бедни. Това няма да ни спре за ЕС.
България от 12 години насам си има все един и същ външен дълг. Но вече почти не й остана собственост за разпродаване. Въпросът е къде отидоха парите? Защо поне не изчистихме дълга? Изядохме ли ги? Май да. Не ще да са ги окрали всичките. Обществото трябва да си отговори на въпроса ще продължава ли да живее назаем или ще стъпи на трудната, но единствено правилна позиция да изчисти заемите. Защото изяждането на приватизацията също е "живот назаем", тъй като то предполага харчене за текущи нужди на пари от непостоянен и изхабяем източник. И когато той свърши? Пак ли заеми? Като Аржентина?
България продължава да изгражда едно измъчено здравеопазване. Последните реформи в областта донякъде разрешиха проблемите на част от медицинския персонал. Финансовите проблеми. Но не и проблемите на болните. Те продължават да си плащат яко. Т.нар. "клинични пътеки" работят само теоретично. И постоянно изникват разни проблеми - няма пари я за диабетиците, а за тия болни, я за ония. И всеки започва да дърпа към себе си. И всеки издърпва по залъче. Обществото трябва да отговори на въпроса дали здравеопазването е средство за поддържане на трудова заетост сред медиците, или е средство за помагане на хората. И дали трябва да се съкращават доктори, сестри, санитари и пр. И дали може да ползва по друг начин тяхната висока квалификация. И дали е добре да имаме само отделни високоплатени кадри, които да нямат техника и консумативи? А лекарите трябва да кажат готови ли са да лекуват с голи ръце за 1000 лева заплата или може и на 500 лева, но да имат кабинети. Ясно е те какво ще кажат, но думата все пак има и плащачът на осигуровките.
България вече 12 години няма никаква ясна икономическа политика. Има само добри идеи на думи - икономически растеж, работни места, високи доходи. Но не се знае какво да се прави. Обществото трябва да си отговори на въпроса, иска ли и в следващите 20 години да я крета на настоящата мизерна система с мизерни ръстове, при които 3-4% годишно се смятат за рекорд? Или иска да развие икономиката? Иска ли в бъдеще богатството, което разпределя, да е повече, или иска да си е същото? И ако иска да е повече, да предприеме необходимата мярка това, що разпределя и изяжда сега, да е по-малко. Да се лиши от някои дейности и да инвестира парите. Да намали данъците, да облекчи бюрокрацията, служеща сега, за да ги изсмуква. Без инвестиции няма ръст.
Обществото трябва да си отговори на въпроса иска ли външни капитали да помагат на растежа, или не иска. И ако иска, да се съобрази с факта, че за тях има конкуренция с други общества и трябва да им се предложат по-изгодни условия. И да ги създаде. Да направи свободни от данъци зони, да създаде специални некорумпирани институции, които да работят с тях и пр. Както строят в момента "социалистическата пазарна икономика" в китайските икономически зони. От едната страна на стената - комунизъм, от другата - най-модерният световен капитализъм.
България две петилетки вече затъва все по-дълбоко в корупция. И затова е нужно да си отговори на въпроса иска ли качествена, некорумпирана и ефективна администрация, или не иска? И ако иска, да си плати за нея, а не само да гледа в чинията на чиновниците колко заплати взимали. И когато някой вземе повечко, да бъде за порицание.
Държавната работа е работа в най-важната организационна структура на обществото и Е логично тя да бъде най-високоплатена. Да бъде по-високоплатена, отколкото работата във фирмите и банките. Държавният служител да получава повече, за да имат стимул най-способните кадри да работят там. А не да бягат в бизнеса. Или първо да изкарат две-три години в министерство, да натрупат опит, и след това - хоп в бордове и компании. Ако обществото не иска корупция, трябва то самото да плаща за това. Просто смехотворно е едно правителство от 15 души, което управлява държавен бюджет за 3-4 милиарда долара годишно, да дава на министрите по 1000 лева месечно. Членовете на бордове на корпорации с подобен оборот взимат под различна форма до милиони долари на година. И това е въпрос, който започва да се обсъжда и в световен мащаб - са ли правителствените чиновници топмениджъри и трябва ли да им се плаща по сходен начин? И няма лошо ние, като по-бедни, да го подхванем по-рано. Защото определено държавата има нужда от добри мениджъри. И определено без тях болниците няма да станат по-чисти, нито пък даскалите по-богати.
България трябва да си отговори на въпроса какво точно иска да спечели от приобщаването си в Европа и колко е готова да плати за него. Страната трябва да престане да се управлява от новите илюзии за светлото бъдеще, които твърдят, че като влезем в ЕС, ще процъфтим веднага. Това няма да стане, защото ние в ЕС няма да влезем, преди да сме процъфтели. ЕС е място на пазарлъци и преговори. И засега, понеже непрекъснато се самоомайваме и самозалъгваме, ние губим тези преговори. АЕЦ е само част от жертвите. Има и други. И лошото на това, че се самозалъгваш, е, че отрицателните фактори продължават да си действат и ти си инкасираш негативите, а просто пропускаш позитивите. България трябва да реши да продължи ли с настоящото бавно напредване с титанични жертви, или да поспре за малко и да капитализира вече постигнетите ползи, и на тяхна база да продължи. Защото ние наистина в момента имаме много евроресурси, които не ползваме. Имаме достъп до пазарите им, каквито нямат много други страни. Но не изнасяме. Имаме свободно движение на хора, но не правим необходимото да опознаем по-добре Европа и да й се представим. Имаме възможност наистина да станем мост между нея и Русия, но не го правим. Вместо това продължаваме да даваме свидна жертва след свидна жертва в името на пълноправното членство. Но те там не приемат мизерници и като се изправим накрая пред вратата, ще се окаже, че тя е заключена.
България трябва да си отговори на въпроса каква армия иска да има, каква полиция, какъв съд? Да реши иска ли да бори престъпността или не иска. И ако иска, да не го прави с ченгета с 300 лева заплата и митничари с по 200. И съдия с 500 да не съди престъпник със 150 000 джобни. И парите да не продължават да са по-силни от закона, защото законът нямал пари.
България трябва да си отговори и на фундаменталния въпрос докъде изобщо трябва да стигат задълженията на държавата и колко пари да й се дават за тях. И народът като решава, да внимава какво решава, защото от това зависи догодина ще ги има ли тези пари или ще са повече. Защото народът може милосърдно да реши да похарчи всичко за бедните и нищо за икономиката, да вдигне данъците и да преразпределя всичко. Но този, който плаща тези данъци, може да реши, че не му е изгодно да ги плаща в България и да изнесе бизнеса и да закрие работните места. Трябва да си даваме ясна сметка, че в днешно време парите са много мобилни и днес са тук, а утре са там. И че тези пари не винаги са наши, ако и да са при нас. Това е то - светът е на конкуренцията и има и далеч по-бедни от нас, които искат нещичко. А има и далеч по-богати, които в крайна сметка прибират "нещичкото".
Текущата ситуация държавата да се грижи за всичко горе-долу крета, но не крета добре. Обществото трябва да реши не е ли готово то само да изземе и поеме отговорността за себе си от ръцете на работещите от 8 до 17 часа бюрократи. Обществото трябва да реши дали за всяко нещо трябва да се грижи чиновник, или то може да се грижи само със собствено организирани структури. И ако реши второто, най-сетне да си организира тези структури и да си ги контролира и управлява. Защото това, дето сега го имаме под формата на синдикати, фондации, неправителствени организации, икономически съюзи, картелчета и пр., не са никакви обществени структури. Това са измислени формации, необходими в текущата ситуация на тотален държавен контрол, за да лобират пред държавата. Това е - те са групи от обществени търговци, които имат за цел да сключат сделка за своя сегмент с властта. И тези, които са по-добри търговци, печелят повече. Но това не са организации, които се поддържат изцяло от своите членове и решават проблемите им. Това са организации, които предават проблемите към властта и се надяват тя да ги реши. Допълнително и в много от тези организации демокрацията е на формално ниво и практически те не представляват интересите на членовете. Българското общество трябва да си отговори на въпроса нужни ли са му междинни нива на самоуправление и самооправяне между него и върховната власт, и иска ли то да си ги създаде. И да знае вече конкретно и към кого да се обръща при проблем.
Но най-големият въпрос, на който обществото трябва да си отговори, е да си даде ясна сметка с какво точно разполага. И да определи за какво да го харчи. Държавата трябва да изчисли колко пари има и да "тегли чертата". И да каже: това е, народе, решавай накъде да ги харчим. Държавата трябва да излезе от своя статут на анонимен и неопознаваем субект - черна кутия, спрямо която може да се иска всичко и да се борим за всичко. Принципите на държавния механизъм трябва да станат известни на всички и да е ясно какво прави държавата, за какво го прави и колко плаща за него. И да се знае, че го прави на основата на някакви определени приоритети. Данъкоплатецът трябва да знае, че плаща "еди-колко си" данъци, защото той е решил това и те стигат за "еди-какви си дейности", защото той е решил така. И да няма основания за непрекъснат натиск над неговите данъци от всякакви групи по интереси. И днес един ще ги вземе, защото е близък с властта, утре - друг. Днес лекарите са добре, утре военните, вдругиден миньорите... Това си е чиста корупция на големите обществени групи.
Докато държавата не въведе своята прозрачност, тя ще продължава да бъде третирана като всемогъща сила и ще поглъща всички претенции, ще създава илюзии и в крайна сметка ще разочарова всеки, като не ги изпълни. И така ще оформя своята част от андрешковщината - държавата като чуждо и в общия случай враждебно външно тяло за всички. Като зло, което дори не сме сигурни необходимо ли е. Зло, на което единствено моделът на Андрешко е способен да се противопостави.
И патентаджиите, и аптекарите, и собствениците на жилища (т.е. целият народ) трябва да си плащат данъците. И да не се опитват да ползват собствената си сила, за да спасяват само себе си. Защото ако на улицата излязат тия, що плащат много повече данък общ доход и осигуровки, те ще пометат и шофьори, и фризьори, и бръснари, и занаятчии, и всякакви подобни. Ще пометат и държавата. И накрая пак ще тръгнат да си правят нова държава, защото без нея не може. И пак ще въведат данъци.
Но за да се мотивират хората да не избягват налозите, трябва да е ясно, че те сами са ги въвели и те са определили начина на харченето им. Да знаят, че ги дават доброволно. Да знаят, че са си изровили главите от пясъка, видели са колко пари имат и са решили кое за какво да отиде. И да виждат точни изчисления за всичко. Така е в САЩ, така е в ЕС, така е в Япония. И затова нека никой не се надява, че тамошните държави ще ни вземат на изхранване. Това никога няма да стане, защото не е приоритет на тамошните данъкоплатци. И няма как да е. Друг начин няма - освен нашият, който очевидно е достатъчно разрушителен, за да бъде пренебрегнат.
Защото Андрешко може да влезе в Европа поединично и там да забрави своите маниери. Направиха го вече стотици хиляди. Същият обаче е входният билет и за нацията като цяло. Андрековщината като национална черта и взаимно поведение между държава и граждани няма как получи европейска виза. Нито пък ще живее добре извън Европа. Така е - или ще се оправиш и ще имаш и двете, или нито едното. В богатите държави бирниците не се возят на каруци и не преджапват нощем блата, в които можеш да ги зарежеш. Идват посред бял ден и си взимат това, което им принадлежи по собствената ти воля. И го харчат също по нея. Защото и те, както и ти, много добре знаят, че това, което държавата дава, преди това си го взима.
Виж още: разказът "Андрешко" от Елин Пелин
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!