П реди 55 години председателят на Министерския съвет Тодор Живков настойчиво предлага България да стане част от СССР, пише „Дойче веле“ (Deutsche Welle)
По време на посещение в Москва през август 1962 година той излага пред Никита Хрушчов идеята си за присъединяване на България към СССР като 16-та съветска република. Този акт трябва да послужи като пример за бъдещата интеграция и на други съветски сателити към Съветския съюз - и като отпор срещу откъсването на Китай, Албания и Румъния. Първоначално Хрушчов одобрява самоинициативата на Живков и повдига само един въпрос: дали сливането ще стане под формата на федерация или конфедерация.
Тази реакция окуражава българския лидер и неговите приближени. Специално свиканият разширен пленум на ЦК на БКП на 4 декември 1963 година решава НРБ да поеме курс към пълен отказ от формалния си национален суверенитет и поставя като крайна цел сливането със Съветския съюз. Дори няма нужда от референдум, настояват участници в дискусията.
„Пленумът оценява като забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм инициативата на другаря Тодор Живков да се издигне на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз и да се създадат предпоставки за пълно обединяване на двете наши братски страни“, пише в крайното решение, прието единодушно и с бурни овации от всичките близо 200 членове и кандидат-членове на ЦК на БКП.
Впоследствие обаче Хрушчов променя мнението си. „На онези хитреци в София им се ще да седнат на нашата трапеза“, жлъчно отбелязва приемникът на Сталин. Той е наясно, че след „сливането“ Москва ще трябва да поеме и изплащането на българските следвоенни репарации към Гърция и Югославия.
Историкът от Нов български университет Лъчезар Стоянов и дългогодишният анализатор на комунизма в американския институт „Ранд Корпорейшън“ Алекс Алексиев смятат, че тези планове са били акт на върховно национално предателство, без аналог в световната история.
Според двамата експерти, 1963 година е само началото на поредица от опити българската независимост и суверенитет да се връчат на Москва.
В дъното на всичко е плачевното икономическо състояние на НРБ след първия фалит на държавата в края на 50-те години на XX век, категоричен е Стоянов. Златният резерв на страната е предаден на Москва за погасяване на съветските кредити, отпуснати на София за изграждането на тежка индустрия по сталински образец. След разбиването на частното селско стопанство в страната цари недостиг на храни и основни продукти. Официалните данни сочат, че в началото на 60-те години дори гражданите на СССР, които постоянно живеят в недоимък, са консумирали средно два пъти повече месо от българите. Самият Живков признава, че изходът от това положение е пълна двустранна интеграция, която да приключи с безвъзвратно сливане със СССР.
Но една от причините за плачевното състояние на българската икономика е именно пълната ѝ зависимост от Съветския съюз. Москва купува българските храни, тютюн и рудни концентрати два и половина пъти по-евтино в относително изражение в сравнение с цените, които налага при вноса на съветски нефт, става ясно от разискванията на пленума през 1963 година. Освен това България вече не е в състояние да връща съветските кредити. На този фон Живков и БКП смятат, че единственият изход е присъединяването към СССР.
Те очевидно мислят също така, че превръщането на НРБ в съветска република ще им гарантира властта в онези несигурни времена, когато Хрушчов започва да сменя лидери в съветския лагер, които са били верни на предшественика му Сталин.
„Властовото положение на самия Живков не е съвсем укрепнало поради вътрешнопартийни борби между отделните кланове в БКП“, казва историкът Лъчезар Стоянов.
„Става дума за добре премислена и планирана във времето стратегия на Живков и върхушката в БКП за ликвидиране на формалната независимост на страната срещу получаването на политически и икономически гаранции за запазване на властта и привилегиите на управляващата в София комунистическа диктатура. Отлична илюстрация на това твърдение е и вторият опит за вкарване на НРБ в състава на СССР. Той е лансиран по време на проведения през юли 1973 пленум на БКП. На него е обсъден документ от 20 страници, който описва какво цели София с подновяването на офертата към Москва за поглъщане на НРБ“, разказва Стоянов.
И добавя, че в този случай не е била проведена дори задължителната предварителна консултация с новия съветски лидер Брежнев и ЦК на КПСС.
Според експерта, най-интересна за историците е петата глава в документа: как БКП трябва да възпитава българския народ с оглед на предстоящото му включване в редовете на изграждащата се единна съветска нация. Там се посочва, че владеенето на руски език става вече задължително за гражданите на НРБ. Превъзпитанието им трябва да протича в „дух на любов и преданост към СССР и в синовна признателност и вярност към съветския народ“, пише в строго секретната стратегия от лятото на 1973 година.
„Съдържанието на този документ е толкова скандално, че се налага дори шофьорите и секретарките на партийните велможи да подписват специални декларации, че няма да разгласят дочутото по време на разискванията“, посочва Стоянов.
Опитите на Живков и БКП за присъединяване на България към СССР продължават поне още 15 години след декемврийския пленум от 1963 година. Пример за това е срещата между Брежнев и източноевропейските комунистически лидери, състояла се в Крим през август 1978, на която Тодор Живков открито настоява България да бъде третирана от Москва като обикновена съветска република.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!