„Малък голям живот“ – големи идеи и малко интрига

А лександър Пейн е сред най-нетрадиционно мислещите режисьори в Холивуд от вече две десетилетия и един от малкото творци в американската студийна филмова система, които имат пълни права върху финалния вариант на своите филми, който излиза и по киносалоните.

Филмите му дотук („Относно Шмид“, „Небраска“) са били фокусирани върху проблемите на средностатистическия американец на средна възраст с вмъкнати политически послания покрай основната история.

В „Малък голям живот“ или Downsizing, както е оригиналното заглавие на лентата, Пейн задава на политическите си виждания по-голяма тежест в сюжета откогато и да е било преди.

Може би и точно затова „Малък голям живот“ универсално се смята за най-слабия му филм.

Да, на пръв поглед нещата отново се въртят около изобразения по-горе архетип, който се намира в период на житейско преоткриване. Мат Деймън играе безпроблемно и не без известна доза звезден чар главната роля на логично разсъждаващ мъж от средната обществено-икономическа класа, който взима решения на база на това, което му казват авторитетите в различните сфери на ежедневието – само за да осъзнае, че намира щастието там, където никой не му препоръчва да отиде.

Филмът обаче не е фокусиран върху неговото личностно преоткриване, а около обстоятелствата, които го съпътстват. Катализаторът на сюжета е

изобретяването на технология, която позволява на хората да се смалят до размери в рамките на няколко сантиметра,

за да се редуцират жизнените им нужди и пагубния им ефект върху околната среда.

Това позволява на редица хора с по-скромни приходи да се превърнат в милионери в така наречените „микрообщности“. Персонажите на Мат Деймън и Кристен Уиг, използвана до максимума на комедийния си потенциал, засвидетелстван в седмичното телевизионно шоут Saturday Night Live в продължение на години, решават да се присъединят към такава общност, за да решат финансовите си проблеми.

В такава общност се подвизава и героят на двукратния носител на „Оскар“ Кристоф Валц, поставен до съвършенство в ролята на сръбски мошеник, който граби от живота с пълни шепи и се смее в лицата на хората, които нямат това умение. Почти всяка минута с негово участие на екрана води зрителя до пристъпи на смях, а с играта си той създава чудесен контрапункт в диалозите с героя на Мат Деймън.

Американската актриса от виетнамски произход Хонг Чау също блести в ролята на активистка и пацифистка с очарователно наивни разбирания за живота и света около себе си. Взаимоотношенията ѝ с героя на Мат Деймън са на фокус през втората половина от филма – и именно там нещата за лентата забуксуват.

Вината не е на Чау, нито на Деймън – те се справят чудесно с ролите си.

Проблемът е резкия спад в темпото, което се е развивало в бърз и наситен със събития ритъм през първия един час от сюжетното действие, за да се забави драстично след това. Същевременно режисьорът Пейн започва да акцентира все повече и повече на политическото си послание, което в един момент просто натежава излишно.

Пейн пародира успешно както културата на пируващите богаташи, изобразена предимно през колоритния персонаж на Кристоф Валц и неговите подвизи, така и хипарския строй в сектата смалени норвежци, които вярват, че са избрани да преживеят края на света и са водени от професора, изобретил технологията на смаляването. По средата между тези два поведенчески типа режисьорът вижда живота, прекаран в услуга на останалите, без грижа за нищо друго, освен за любовта към ближния.

Посланието е толкова благородно, колкото и нереалистично –

може би Пейн щеше да се справи по-добре с предаването му, ако беше направил филм по живота на Майка Тереза или Махатма Ганди, отколкото научнофантастичен проект с дължина от над два часа, в който наличието на футуристична технология само отдалечава сюжетното действие и респективно неговото послание от зрителската реалност.

Това до голяма степен ще бъде и съдбата на „Малък голям живот“ през сезона на наградите – Хонг Чау беше номинирана за „Златен глобус“ и за Critic’s Choice награда за поддържаща женска роля, а самата лента влезе в 10-те най-добри филмa за 2017 година на американския National Board of Review. До това водят благородните намерения и големите идеи на Александър Пейн – номинации и участия в няколко класации. Наградите са запазени за филмите, които предават посланията си по малко по-интригуващ и емоционално ангажиращ начин.

Четете още за кино:

„Джуманджи“ – забавната алтернатива в киносалона

Заслужава ли заглавието си „Най-великият шоумен“

Топ 10 касови филма за 2017 г. в снимки

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.