Зъболекарският стол: Ужасът за жертвите на насилие

Д жина изработва керамика и работи като доброволец в областта на околната среда в австралийския щат Виктория. Тя е на 58 години. Но насилието, на което е била подложена като дете, е оказало дълготрайно въздействие не само върху ума, но и върху устата ѝ.

От една страна, тя започва да скърца със зъби още като дете - по принцип бруксизмът се свързва със стреса. Друг механизъм за справяне, който развила, бил свързан с храната, "защото когато си тревожен и депресиран, ядеш сладко, за да се ободриш", казва Джина, чието име е променено, за да се защити самоличността ѝ. Депресията също така я е направила по-малко способна да се грижи за зъбите си, което я е накарало да изпитва срам.

Зъболекарските ѝ грижи били спорадични, защото "когато си малтретиран, не чувстваш, че си струва да се грижиш за теб". В един момент тя изкарва 15 години, без да посещава зъболекар. Комбинацията от фактори довела до заболяване на венците и загуба на зъби.

Накрая, когато болката станала непоносима, един лекар насочил Джина към зъболекар, който имал репутацията на особено чувствителен към нуждите на пациенти, преживели травма.

За Джина това е било преобразяващо. Новият ѝ зъболекар, Шароне Закс, веднага я успокоила, като ѝ обяснила всяка стъпка, изслушвала я внимателно и непрекъснато търсила съгласието ѝ.

"Тя никога не ме е покровителствала, никога не ми е говорила снизходително, винаги ми е сътрудничила", казва Джина.

Докато други зъболекари просто са издавали инструкции, Закс бавно е работила с Джина, за да промени зъболекарските ѝ навици.

"Много често се чувствам безпомощна или третирана като комплект зъби при друг зъболекар. Зъболекарят и медицинската сестра просто ще водят разговор над мен и могат да ме наранят с аспириращата тръба, а аз сякаш съм невидима. Не ме забелязват", обяснява Джина.

Това може да задълбочи травматичното наследство на безсилие и объркване по отношение на авторитетните фигури, което тя е изпитвала като дете, малтретирано от родител.

Но със Закс тя се чувства в безопасност на зъболекарския стол.

"Никога преди не съм се чувствала така", казва Джина. Това имало силен ефект, дори отвъд зъболечението.

"Когато израстваш с насилие, е трудно да повярваш, че ще бъдеш истински обгрижен. Така че това висцерално преживяване, че за мен се грижат, беше лечебно заедно със зъболекарската работа", споделя Джина.

Опитът на Джина не е необичаен. Според оценки 11% от австралийците преживяват посттравматично стресово разстройство (ПТСР) през живота си, а 75% от възрастните в страната преживяват травматично събитие в някакъв момент от живота си. По данни на Националния институт по здравеопазване около 7% от възрастните в САЩ изпитват ПТСР, а половината от възрастните в САЩ ще преживеят някакво травматично събитие поне веднъж в живота си.  

Закс е в челните редици на движение за въвеждане на по-информиран за травмата подход в стоматологията, за да се помогне на хора като Джина. Това е подход, който се счита за все по-важен, като се имат предвид многобройните връзки между оралното здраве и други аспекти на здравето, както и между устата и физическите и психологическите травми.

Зъболекар: Развалените зъби могат да доведат до импотентност

Избягване на двойна травма

Дори за тези, които не са преживели нападение, посещението при зъболекаря често е страшно и неприятно преживяване.

Зъболечението може да бъде особено мъчително за хора, които са преживели насилие от страна на интимен партньор или член на семейството, което често води до наранявания в областта на лицето и устата. То може да бъде и много притеснително за хора, които са преживели сексуално насилие. Лежането, докато над вас се извисява човек, който има контрол над вас и вкарва предмети в устата ви, може да бъде силно смущаващо.

Авторката Сохайла Абудлали пише за почистването на зъбите си след изнасилване в книгата си "За какво говорим, когато говорим за изнасилване": "Първият път след изнасилването, когато мъж с маска се приближи към мен с остри инструменти, докато лежах безпомощно на стола му, почти избягах от стаята."

Изследвания от други области на медицината показват, че здравните услуги могат несъзнателно да травматизират отново пациентите.

Закс не пита директно пациентите за преживяванията им, свързани с травми. Но в нейните формуляри за нови пациенти се задава въпросът дали пациентите желаят да разговарят насаме или да споделят преживявания, които биха могли да повлияят на начина, по който им се предоставят стоматологични грижи.

"Всичко се определя от пациента", казва тя.

Дори малки корекции, съобразени с предпочитанията на пациента, могат да помогнат. Един пациент, който е бил нападнат отзад, поискал другите хора в стаята да останат пред стола. Друга пациентка, която е била изнасилена в кола, казва, че бавното спускане назад на зъболекарския стол ѝ връща тези спомени, затова предпочита да лежи права по време на цялото посещение. Закс също така е много внимателна към засиления давещ рефлекс на пациентите, които са били насилвани орално.

Някои модификации на нейните процедури са по-радостни. Много пациенти намират музиката за успокояваща по време на посещението, а веднъж Закс дори вкарва в зъболекарския кабинет група на живо.

И за всички пациенти Закс предоставя информация за това какво прави, защо и колко време се очаква да отнеме, като през цялото време търси съгласието на пациента. Това може да помогне за облекчаване на част от тревожността и безпомощността, свързани с дентофобията.

Доказано е, че уважителната, съвместна и грижовна комуникация - която е от полза за всички пациенти, но може да е особено подходяща за хора с история на травма - подобрява резултатите на пациентите в различни видове медицина. Например пациентите, които се чувстват обгрижвани, са по-склонни да се вслушват в съветите на здравните специалисти.

В САЩ Тексаската асоциация на обществените здравни центрове (TAОЗЦ), организация, в която членуват федерално квалифицирани здравни центрове, работещи с население с недостатъчно медицинско обслужване, събира данни за този вид резултати за пациентите, тъй като разширява обучението си за подходи, основани на травмата. Това обучение обхваща не само здравните работници на първа линия в различните области на медицината, но и служителите в бек-офиса.

Роксана Круз, лекар по вътрешни болести и директор по медицински и клинични въпроси на TAОЗЦ, дава пример за това как това универсално обучение може да бъде полезно. Толкова много пациенти се появяват в зъболекарските кабинети с чувство на тревога, а някои от тях с травматична история могат да бъдат шумни и деструктивни, защото "когато човек се страхува, той невинаги има пълни когнитивни способности във фронталната част на мозъка". Затова служителите на гишетата са обучени да деескалират с техники за дълбоко дишане.

След това денталният хигиенист обяснява на пациента какви инструменти ще се използват и какви звуци ще се чуват, като дори пита дали пациентът би искал да докосне някой от инструментите.

"Това е ориентиране на човека в околната среда по много обмислен и грижовен начин", казва Круз.

Въпреки че услугите на TAОЗЦ включват поведенческо здраве, не е необходимо всеки да бъде терапевт, за да интегрира този вид основи в професията си.

TAОЗЦ също така прилага универсален подход при скрининга си за потенциална травма. Нейните здравни центрове с нестопанска цел обслужват и наемат много хора, които са били изложени на травма, независимо дали от изселване, разделяне на семейството или други фактори. Така че, работейки с предположението, че всеки, който влиза през вратата, може да е изложен на травма, персоналът избягва да отделя някого, като същевременно създава среда на по-голямо състрадание за всички, казва Круз.

Макар че по-голямото съчувствие е полезен принцип за всички, Закс предупреждава: "Мисля, че наистина е от решаващо значение хората, които могат да се представят за информирани за травма, да са преминали подходящо обучение, защото в противен случай това може да доведе до голяма катастрофа както за пациентите, така и за зъболекарите, тъй като това наистина е толкова чувствителна област". Това обучение би включвало насоки за достъп до допълнителна подкрепа и насочване на пациенти с най-сложни нужди.  

Зъболекар: Страстните целувки помагат за здрави зъби и венци

Пречки пред подхода, основан на травмата

Разбира се, претоварените зъболекари трудно могат да отделят повече време на всеки пациент. За TAОЗЦ "пречка е инвестираното време", казва Круз. Времето, изразходвано за обучение, може да се възприеме като време, което се отделя от производителността.

Но тя призовава да се обърне по-голямо внимание на стойността. Данните на TAОЗЦ подкрепят този аргумент. Например служителите на TAОЗЦ, които са преминали през програмата за обучение, основано на травмата, са останали в своите здравни центрове средно четири месеца по-дълго по време на пандемията от COVID-19.

"Четири месеца не звучи като много, но в разгара на COVID-19 е много", казва Круз.

Като се има предвид разпространението на прегарянето на здравните работници, поддържането на тяхната ангажираност, като същевременно се подобрява опитът на пациентите, е печелившо за всички.

Закс твърди, че инвестицията във взаимоотношенията, особено в изграждането на доверие, в крайна сметка спестява време като цяло, например чрез намаляване на вероятността от по-късни усложнения. Ако пациентите усещат, че гласът им се цени и че няма да бъдат съдени в стоматологичния кабинет, "ние много лесно стигаме до същността на проблемите", според опита на Закс. Това е в съответствие с мнението на други медицински специалисти, които смятат, че прибързването в общуването с пациентите е фалшива икономия.

Освен времето, разходите могат да бъдат пречка за по-чувствителна стоматологична помощ. Например след края на брака си, като самотна майка, Джина живее от помощи за безработни и е изправена пред високи сметки. Наложило се е да се бръкне в спестяванията си, за да плати за частни зъболекарски услуги. Когато се преместила в друг щат, тя хващала влака, за да посети клиниката на Закс, когато можела да си позволи транспорта и лечението.

Разширяването на моделите, основани на травма, ще изисква реформа в начина на финансиране на денталните грижи, което е по-широк системен проблем. Закс се занимава с този проблем, като работи по откриването на информирана за травмата стоматологична служба с модел на социално предприятие. Това ще има различни структури на плащане, за да се възнаграждават превантивните стоматологични мерки и времето, прекарано в изграждане на взаимоотношения. По този начин тя ще се отклони от модела "такса за услуга", при който на зъболекарите се заплаща за процедура, което стимулира ефективността и производителността в тесен смисъл.

Учени установиха връзка между зъбната хигиена и състоянието на мозъка

Разширяване на движението

За да може подходът, който е проучила и разработила, да бъде разширен, Закс изнася лекции, разработва учебни програми и създава ресурси, като се консултира с организации за подкрепа на сексуални посегателства и други. Тя е затрупана от пациенти, включително от такива, които летят от други части на Австралия, за да я посетят.

В САЩ пък TAОЗЦ работи с Института за орално здраве с нестопанска цел CareQuest, за да създаде онлайн курс за специалисти по дентална медицина за орално здраве, съобразено с травмата. Той беше предоставен на разположение през април 2023 г. TAОЗЦ вече разполага с двама координатори на пълно работно време за информирани към травмата грижи.

Джина е видяла по-широки лични ползи от това, че за нея се полагат грижи по този начин, които надхвърлят посещенията при зъболекаря.

"Сега мога да се застъпвам за себе си, ако се сблъскам с [друго] лечение, което не е информирано за травмата, която ми вреди", казва тя. Тя се надява, че и други ще могат да се възползват от рядко срещаната стоматологична грижа, която е получила. 

"Все още не мога да повярвам, че ми харесва да ходя на зъболекар. Просто смятам, че това трябва да е част от обучението на всеки лекар, защото толкова много хора идват от травмираща среда", смее се Джина.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase