Зорница Спасова, климатичен посланик: Младите все повече се ангажират с борбата срещу климатичните промени

З орница Спасова е посланик на Европейския климатичен пакт в България. Тя се занимава с проблемите на климата, като в последно време фокусът ѝ е върху климатичните промени и здравето на хората. Ето какво каза тя за проблемите, свързани с климата:

Разкажи ни с няколко изречения какво е Климатичният пакт и защо е важно да знаем за него.

Европейският зелен пакт включва пакет от политически инициативи, с чиято помощ Европейският съюз ще премине към безвъглеродна икономика и ще постигне климатична неутралност до 2050 г. Всяка активност в посока предоставяне на информация, създаване на мотивация и насърчаване сътрудничеството между хората и организациите на национално, регионално и местно ниво ни доближава към постигането на целите на Еврпейския климатичен пакт.

Как реши да станеш посланик на Климатични пакт?

От години се занимавам с проблемите на климата, като в последно време фокусът ми е върху климатичните промени и здравето на хората. Работя в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването и съм автор в платформата за популярна наука за климата „Климатека“. Реших, че ролята на климатичен посланик е много подходяща за мен и ще даде на работата ми национална и международна видимост.

Какво е да си посланик на Климатичния пакт в България?

Чест и отговорност едновременно. Да си посланик на Европейския климатичен пакт означава, че при обществени изяви трябва да представяш не само себе си и институцията, в която работиш, но и страната си.

Възможно ли е, наистина, да живеем в една Зелена България и къде е границата между усилията на всеки един от нас и тези на държава, институции и НПО-та?

Ние живеем в една много хубава страна, чиято природа не оценяваме и пазим достатъчно. Преди демокрацията проблемът беше в тежките замърсяващи производства на места, а след 1989 г. – в безотговорността, липсата на контрол и корупцията. Борбата за ресурси се осъществява на всички нива, но идеята е, че за да сме добре като държава, следва да надделява общественият интерес пред частния. От европейските държави, които съм посетила, съм изпитала най-голямо възхищение от природата на Швейцария и Норвегия. Освен природните дадености, тук впечатление прави и усилията за запазване на природните дадености, а където е необходимо – и рекултивацията на замърсените места. В Норвегия посетихме град Ода, чийто залив е изключително красив, като в приказките. Преди години тук е имало замърсяващо металургично производство, от което в момента няма и следа. За съжаление, ние вървим по обратния път в момента – презастрояваме, изсичаме гори и бетонираме уникални пясъчни дюни. Въпреки че през последните години зелените теми навлязоха много активно в медиите, на политическо ниво темата все още се неглижира до голяма степен, което обслужва неясни интереси.

Достатъчно информирани ли са хората по отношение на политиките и инициативите на ЕС за опазване на околната среда?

Не зная, не съм чела такова изследване. Личното ми впечатление е, че хората като цяло не са достатъчно информирани, че темата за климатичните промени се превръща в конспиративна, че отношението към нея е негативно като един от двигателите на инфлацията и т.н., което според мен е дълбоко погрешно и забавя прехода към чисто производство. България, макар и неголям емитор на парникови газове в световен мащаб, със забавянето на изпълнението на дейностите по Плана за възстановяване, рискува да изостане много от останалия свят, който напредва с бързи темпове, да стане неконкурентноспособна и да се превърне в своеобразно гето, като една от причините са именно отрицателните нагласи към Зелената сделка.

Кои са най-простичките неща, които можем да правим в ежедневието си, за да има положителна промяна?

Да пътуваме с градския транспорт и да използваме колата само за излизане извън града през почивните дни. Да не ядем месо, като аз не съм противник на лабораторно произведеното месо, но то в момента е много скъпо. Да си носим новите дрехи, както се казва, и нека те да са по-малко, но по-скъпи, качествени и красиви. Преди се чудех как е възможно да не е прието да се появиш два пъти с един и същи тоалет на събитие, като сега го разбирам, но това е един от двигателите за свръхконсумация и промяна на климата. Желанието да притежаваш не от необходимост, а за да поддържаш статус, е един от психологическите и социалните проблеми на човечеството, намерило израз в климатичната криза през настоящия век.

Кои са успешните примери – професионални или лични, за адекватна грижа за природата и справяне с негативните последствия на климатичните промени?

До нас стигат примерите на някои богати хора, които успяват да живеят в унисон с природата, като това за тях сигурно е много трудно и изисква голяма осъзнатост за всяко действие. Впечатлението се разваля обаче, щом се качат на частния си самолет. Бедните обикновено постигат по-нисък въглероден отпечатък без усилие.

На ниво град си спомням, че бях впечатлена с климатичната концепция на Копенхаген. Тези хора знаят какво правят и има толкова много неща, които София и другите ни градове могат да почерпят от тях.

Кои са основните активности и инициативи, в които участваш или организираш и са част от активностите на Климатичния пакт в България?

Всеки мой ден минава в трескава работа по климата. Постоянно чета и се информирам за последните неща в моята област – климатичните промени и човешкото здраве. Областта е нова и ми доставя удоволствие това, че не вървя по утъпкани пътеки. Харесва ми да съм първият човек у нас, говорил за един или друг здравен проблем, породен от климатичните промени. Навлизайки в работата, откривам пропуски в законодателството, в начина, по който например се издават предупрежденията от системите Метеоаларм и БГ алерт в България, боря се срещу неспазването на нормативните уредби за работа при неблагоприятно време, старая се да информирам обществеността за неща, които съм прочела или лично изживяла и дори търся конспирация в начина, по който другите хора в областта си вършат работата. Някак напоследък работата „изскочи“ от хартиения носител и започна да става „на терен“.

А иначе като инициативи мога да изброя участието в 7 споразумения с офиса на Световната здравна организация в България за организиране на събития и публикуване на информационни материали за климатичните промени и здравето, подготовка за участие в здравния ден на СОР29 в Баку, Азербайджан, менторство в програмата на Ал Гор “Climate Reality” в Рим през юни, спечелването на наградата за климатична журналистика на Европейското метеорологично дружество през 2023 г. със статиите в „Климатека“, научната ми работа в Националния център по обществено здраве и анализи, участия в интервюта, форуми, конференции, информационни дни и т.н.

Какво би искал да научиш децата си и младото поколение по отношение на опазването на природата и борбата с климатичните промени?

Младото поколение е по-ориентирано от това на средна възраст и нагоре по отношение на промените в климата. Не случайно това е основната маса климатични протестъри – не само защото младите са по-радикални, а и защото те ще са тези, които климатичните промени ще засегнат лично. Според мен старото поколение трябва да се учи от младото в това отношение, а не обратното.

Кои са твоите 3 зелени цели за следващата година?

Ангажирана съм в проект на Европейско женско лоби и Климатека на тема „Жени и климатична справедливост“. Работим с офиса на Световната здравна организация по изпълнение на двугодишното споразумение с Министерство на здравеопазването, като отговарям за темата „изменение на климата и здраве“. Планирам да издам и монография.

Научи повече за Европейския климатичен Пакт тук.

Посланиците на Европейския климатичен Пакт в България може да видиш тук.

Използвай хаштаговете #EUClimatePact #MyWorldOurPlanet, за да си информиран по въпросите за климатичните промени.