В разредения въздух: Хватката на Еверест, която погубва мнозина

П ланината крие своите тайни и колкото по-нависоко се извисява, толкова по-малко хора са посветени в нейната история и мистичност. Определено фаворит по опасност и изгубени хора, е Еверест. Макар вече да е по-достъпен от всякога, там все още много хора губят битката с височината и разредения въздух. Страхотен разказ за такава експедиция, е този на журналиста Джон Кракауер в книгата му "В разредения въздух".

Опасни височини

Нови данни илюстрират последната статистика за смъртоносната схватка при изкачване на Еверест. Бързането за изкачване на най-високата планина в света довежда до рязък скок на смъртните случаи през пролетния сезон на катеренето. Единадесет души загинаха на Еверест през 2019 г. за по-малко от две седмици, което е най-многото по време на сезона за изкачване на върха след смъртоносното земетресение през 2015 г.

Информацията е взета от базата данни за Хималаите - регистър на изкачванията на планините в Непалската верига, който събира данни със задна дата за тези, които са се опитали да се изкачат.

"Получаването на данни стана по-трудно през последните няколко години с нарастващия брой изкачвания на 8-хилядни върхове, особено на Еверест", казва Били Бирлинг, управляващ директор на базата данни.

Когато има смъртен случай, екипът на Бирлинг отделя време за по-дълго интервю, за да събере подробности за това как е настъпила смъртта.

Причина за смъртта

Данните на Ройтерс събират най-честите причини за смърт при изкачване на Еверест. Най-честата, разбира се, е планинска болест, при която липсата на достатъчно кислород засяга различни части на тялото. При нея дишането се затруднява, тъй като организмът не е в състояние да поеме толкова кислород. Други симптоми са гадене и повръщане, главоболие, замаяност и задух. Като още причини можем да отчетем изтощението, възрастта, измръзването, като сред възрастните има и такива починали преди изкачването на върха, както и такива починали след изкачването.

По-голямата част от хората са издъхнали в "зоната на смъртта" - термин, използван от алпинистите за обозначаване на височини над 8000 м, където нивата на кислород не са достатъчни за поддържане на човешкия живот за продължителен период от време.

Къде са загинали

Бирлинг, която сама е била алпинист, обяснява емоционалните предизвикателства при събирането на фактите за тези, които са загубили живота си. "През годините се срещнах с много алпинисти и ги опознах. Трудно е да се говори с тези, които се връщат без своите приятели, съпрузи и дъщери".

Повече хора, по-малко време

Тесният "метеорологичен прозорец" е един от факторите, който според алпинистите допринася за претоварването на Еверест последните години. Изкачванията към върха обикновено започват в началото на май, когато времето е сравнително ясно. Това е основният сезонен прозорец, когато реактивните потоци - западни ветрове, които духат със скорост 80-140 км/ч - се изместват от района, което прави климата по-малко екстремен от обикновено за 10-15 дни.

Скорост на вятъра на 8000 м

Непредсказуемите промени, прекъсвания и намаления в този прозорец, предизвикват алпинистите да бързат с офертите за изкачване на върха веднага щом времето се оправи, за да сведат до минимум рисковете. Сгъстеният трафик, по-краткият и нарушен прозорец, както и липсата на координация между експедициите довеждат до голямо населване в близост до върха.

"Много от смъртните случаи през 2019 г. са причинени от манталитета на стадото с "групово мислене", което довежда до задръстване в края на май", казва легендарният американски алпинист-филмограф Ед Виестърс.

Той смята, че това е по-належащ проблем от правителствените разпоредби или липсата на такива.

"Повечето екипи избират да тръгнат към върха, когато се прогнозира първият метеорологичен прозорец", казва Виестърс. "Всеки се страхува да не пропусне този единствен и идеален ден.

Той добавя, че през последните няколко години, изкачващите се са постигнали всичко с много търпение. "Познавам няколко алпинисти, които изчакаха до по-късно и имаха планината почти само за себе си."

Основната атракция

Съотношението между смъртните случаи и изкачените върхове за Еверест е 1:33. Това е много по-малко смъртоносно от Дхаулагири IV, който е отнел живота на повече хора, отколкото са изкачили. Хималайската база данни, която разполага с данни за 10 000 експедиции и 76 000 катерачи, отбелязва, че от 98 души, които са се опитали да изкачат Нгади Чули от 1961 г. насам, само двама са изкачили върха, а петима са загинали. Дори популярната Анапурна I е отнела живота на около един алпинист на всеки четирима, достигнали върха.​

По-безопасен връх

През август правителствена група отправя препоръки, според които желаещите да изкачат Еверест трябва да са изкачили поне един непалски връх над 6500 метра, преди да получат разрешение. Алпинистите трябва също така да представят сертификат за добро здраве и физическа годност и да бъдат придружавани от обучен непалски водач, се казва още в доклада.

Бирлинг не е убедена, че подобни разпоредби ще бъдат прилагани стриктно или ще се окажат успешни. "Вярвам, че нещо трябва да се случи на Еверест, за да се намали броят на алпинистите. Въпреки това изкачването на непалски връх над 6500 м може да не доведе до толкова голяма промяна, тъй като те все още са много по-ниски, а някои от тях са технически много по-лесни", каза тя.

На въпроса дали алпинистите трябва да се насочат към другите осем-хилядни върхове за по-добри преживявания, тя добави, че тази цел няма да е лесна за постигане.

Мъртвите тела са често срещана гледка на връх Еверест. 

Когато хората загинат на Еверест, изваждането на телата им може да се окаже трудно. Окончателното репатриране струва десетки хиляди долари (в някои случаи около 70 000 долара), а самото то може да има и фатална цена: през 1984 г. двама непалски алпинисти загиват при опит да извадят тяло от Еверест. Вместо това телата често се оставят да лежат в планината.

Лхакпа Шерпа, която е рекордьорка при жените по най-много изкачени върхове на Еверест, казва, че е видяла седем трупа по пътя си към върха на планината през 2018 г.

Споменът за нея е мрачно напомняне, че отстраняването на мъртви тела от Еверест е скъпо и потенциално смъртоносно задължение, което може би е най-добре да не се извършва. 

Невъзможно е да се знае със сигурност къде точно са се озовали всички 306 регистрирани смъртни случая на Еверест, но може да се каже, че много трупове никога не слизат от планината. От години алпинистите на Еверест говорят за мъртвец, когото наричат "Зелените ботуши" и когото някои са забелязали да лежи в пещера на около 1130 метра от върха.

Някои туристи обвиняват за рязкото увеличаване на смъртните случаи отчасти пренаселеността, която може да се предотврати.

Често тези туристи са похарчили от 25 000 до 75 000 щатски долара, за да осъществят този поход, който се случва веднъж в живота.

"Това е скъпо и рисковано, а за шерпите е невероятно опасно", казва преди време алпинистът от Еверест Алън Арнет пред CBC. "Това, което трябва да направят, е да достигнат до тялото, след което обикновено го поставят в някакъв вид приспособление, понякога в шейна, но често това е просто парче плат. Завързват въжета за него и след това правят контролирано приплъзване на тялото в шейната."

"Изглежда, че около Еверест витае мистика на бедствието, която сякаш само засилва очарованието на това място", казва една от известните алпинистки, изкачила Еверест.