Илюзията за края на живота: Как това определя житейските ни избори

К огато размишлявате върху живота си, вероятно можете да определите поредица от трансформации, които са ви направили човека, който сте днес. Може би сте били срамежливи като дете, но сте намерили по-голяма увереност на работното място, или може би сте били диво дете, което в крайна сметка е намерило вътрешен мир. Много хора описват това като лично пътуване.

Ако сега погледнете към бъдещето, сигурни сме, че можете да си представите някои важни знакови събития, но може би ще ви е трудно да си представите по-нататъшна трансформация на основните ви характеристики. Сякаш самочувствието ви е достигнало крайната си дестинация и предполагате, че ще запазите същите черти, ценности и интереси, които имате днес.

"Въпреки че признаваме, че сме еволюирали от това, което сме били някога, до това, което сме сега, не виждаме, че ще продължим да се променяме и в бъдеще", отбелязва психологът Хал Хершфийлд от Калифорнийския университет в Лос Анджелис в новата си книга "Вашето бъдещо Аз".

Това предубеждение е известно като "илюзия за края на живота" и може да има много неблагоприятни последици за личния и професионалния ни живот.

Научното изследване на илюзията за края на историята започва с белгийското телевизионно предаване Leurs secrets du bonheur (Техните тайни на щастието). Както подсказва името му, предаването се занимаваше с науката за благополучието и зрителите често бяха канени да участват в проучвания чрез уебсайта на предаването.

Използвайки тази възможност да достигне до голяма аудитория, Жорди Куойдбах (който сега работи в университета "Есаде Рамон Лул" в Испания) и колегите му създават серия от въпросници, които карат участниците да размишляват върху своето минало, настояще и бъдеще. Те публикуват резултатите си в списание Science.

Първото проучване се фокусира върху личността, като доброволците оценяват себе си по редица характеристики. Например, по скалата от 1 (категорично несъгласие) до 7 (категорично съгласие) те трябваше да кажат дали се смятат за:

След това половината от участниците са помолени да си представят, че отговарят на същите въпроси 10 години назад в миналото или 10 години напред в бъдещето.

Повече от 7500 участници отговориха на въпроси на възраст от 18 до 68 години. Това позволило на Куойдбах и колегите му да измерят как хората възприемат траекторията на личната промяна на много различни етапи от живота. В крайна сметка е логично, че един току-що завършил студент, който току-що е започнал живота си като възрастен, може да гледа на своето пътуване по съвсем различен начин от човек, който е близо до пенсия.

Като цяло обаче възрастта на участниците не е имала голямо значение. Макар че средностатистическият човек е отбелязал значителна личностна промяна в миналото, той не е предвиждал почти нищо в бъдеще. Изглежда хората са смятали, че личността им ще остане застинала в сегашната си форма до края на живота им.

За да проверят дали илюзията за края на живота ще обхване и личните ценности на хората, изследователите набират нова извадка от 2700 участници, които са помолени да посочат значението на понятия като хедонизъм, постижения, традиции в живота си - преди да си представят отговорите си 10 години назад в миналото или 10 години в бъдещето. Илюзията се проявила с пълна сила: хората разпознали как са се променили ценностите им в миналото, но не били склонни да предвидят промяна в бъдеще. 

Ако някога сте си правили татуировка с дизайн, за който по-късно сте съжалявали, няма да се изненадате да научите, че илюзията за края се разпростира и върху личните ни вкусове. Например лесно можем да разпознаем как са се развивали музикалните ни предпочитания през предходните десетилетия, но приемаме, че сегашните ни любими изпълнители ще запазят специалното си място в сърцата ни завинаги.

"Както тийнейджърите, така и бабите и дядовците изглежда вярват, че темпото на личностните промени се е забавило и че наскоро са се превърнали в хората, които ще останат", заключават изследователите в своя оригинален документ. "Историята, изглежда, винаги свършва днес."

В новата си книга за самооценката Хершфийлд свързва илюзията за края на историята с изследванията за общата свръхсамоувереност. "Повечето хора харесват себе си, вярвайки, че личността им е привлекателна за другите, а ценностите им - такива, на които трябва да се възхищават", пише той. "Може да ни плаши мисълта, че ако се променим, ще се оттеглим от това благородно място, затова се опитваме да се придържаме към това, което сме сега."

Илюзията за края на живота може също така да намали тревожното чувство на несигурност, предлага той. "Обичаме да мислим, че познаваме добре себе си, и очакването, че нашите личности, ценности и предпочитания могат да се променят, може да предизвика известна доза екзистенциална тревога. Ако не знаем как бихме могли да се променим в бъдеще, колко добре всъщност познаваме това, което сме днес?"

Психологическият комфорт, който това предлага, обаче понякога може да има цена, ако изкривява преценката ни за важни житейски решения. Хършфийлд предполага, че илюзията за края на историята може да ни накара да отлагаме приятните преживявания, докато вече не ги искаме. Ако например копнеете да пътувате, може постоянно да отлагате плановете си, докато не спестите достатъчно пари, за да си позволите луксозно пътуване. Докато съберете всички тези пари обаче, може да сте изгубили копнежа си да изследвате нови места; моментът е отминал. Може би е било по-добре да се възползвате от деня.

Психологическият комфорт обаче понякога може да има своята цена, ако изкривява преценката ни за важни житейски решения
По-сериозно е, че илюзията за края на историята може да ни насочи към кариера, която не ни дава удовлетворение в дългосрочен план.

Може да сте смятали, че високата заплата е по-важна от присъщия интерес към работата, която вършите - и това може да е било вярно по онова време. Когато сте навършили 30 години обаче, тези ценности може да са се променили - сега може да копнеете за страст, а не за огромна заплата. "Проблемът е следният: когато се сблъскаме с нови професионални насоки или перспективи за работа, ако допуснем грешки в преценката на това, което смятаме, че ще има значение, може да изберем (или да не изберем) пътища, за които по-късно ще съжаляваме", отбелязва Хършфийлд.

Така че, въпреки че със сигурност няма нищо лошо в това да отпразнуваме "пътуването" си, би било добре да се вгледаме малко по-внимателно в потенциалните пътища пред нас. Промяната може да е неизбежна и ако се постараем малко повече да признаем този факт, ще можем да се възползваме максимално от невероятния си капацитет за растеж.