Жените шпиони: Смелостта, която подпали Европа през Втората световна война

Л ятото на 1941 г. било мрачно време за Великобритания и нейните европейски съюзници по време на войната. Нацистите бомбардирали ключови градове из цялата страна, а по-късно тези събития стават известни като Блиц. Голяма част от Европа паднала в ръцете на германците, оставяйки Великобритания уязвима. Това направило работата на Администрацията за специални операции (SOE) и действията на три жени много важни.

Inside the stories of the most daring women spies of World War II https://t.co/Xwrh8BvJVK

— TIME (@TIME) October 25, 2020

Създадена през юни 1940 г. в Лондон, SOE е доброволческа организация, създадена да се включи във война тайно, зад вражеските линии. Премиерът Уинстън Чърчил наредил на агентите от SOE да „подпалят Европа“ чрез шпионаж, саботаж и изграждане на съпротивителна мрежа в окупираната Европа. Десетки жени били вербувани от SOE и използвани като шпиони, включително американката Вирджиния Хол и индийско-британската радиооператорка Нур Инаят Хан.

A cohort of courageous women worked as spies and operatives in intelligence agencies around the world, risking their lives to seek out covert information. Here are some of World War II’s most famous spies who gave their all
https://t.co/x34dskGLBl

— National Geographic (@NatGeo) June 9, 2023

И двете жени работели с Вера Аткинс, офицер от разузнаването за секция F в SOE, която отговаряла за набирането и разполагането на агенти във Франция.

Ролята на жените като шпиони през Втората световна война
Разузнавателните агенции рано осъзнали важната роля, която жените можели да изиграят във военния шпионаж, сфера традиционно свързвана с мъжете. От SOE се фокусирали върху партизанската война извън основната сцена на конфликта и тъй като жените били смятани за по-малко подозрителни като шпиони от организацията се възползвали от това предимство като им давали да изпълняват задачи и мисии, с които мъжете не били в състояние да се справят. При работа на терен жените можели да останат незабелязани като куриери, доставяйки жизненоважни съобщения. По време на такава операция на SOE в Холандия станало ясно, че през 1944 г. жените рядко били спирани и претърсвани на контролно-пропускателните пунктове.

Close out Women’s History Month with a good read: The Girls Who Stepped Out of Line: Untold Stories of the Women Who Changed the Course of World War II by Mari K. Eden. Nurses, pilots, resistance fighters, and spies are recognized for their contributions.#WomensHistoryMonth pic.twitter.com/cGkPnsrdBY

— Table for 7 Press (@tablefor7press) March 30, 2023

В някои случаи жените шпиони използват своята женственост и използвали стереотипите за крехкост или безпомощност, за да се измъкват от трудни ситуации. Както отбелязва историкът Джулиет Патинсън в „Зад вражеските линии: Пол, преминаване и изпълнителния директор на специалните операции през Втората световна война“, „няколко разказа от военно време показват, че мъжете агенти били по-малко изобретателни по време на мисии от своите колежки“.

SOE била разположена на Бейкър Стрийт в централен Лондон – и понякога била наричана „Нестандартните бойци от Бейкър Стрийт“, „Тайната армия на Чърчил“ и „Министерството на неджентълменската война“. От администрацията разположили 39 жени в окупирана Франция до времето на „D“ - Ден на нахлуването (6 юни 1944 г.). Тъй като било изключително важно да се избегне всякакво подозрение, от отдел „F“ вербували агенти, които говорели френски, за да се слеят с френския живот. На всеки агент било дадено кодово име или псевдоним и били обучени на специализирани умения, които да им помагат при операции, в които нямат връзка с екипа – учели как да поддържат линия на историята, която използват за прикритие, как да крадат и да разбиват ключалки.

Do not miss this enthralling story about the women spies of World War II, out tomorrow! #acalltospy #Warmovie https://t.co/vs7m0RSxWI

— Bakstage (@bakstage_flyx) December 10, 2020

Учените отбелязват, че обществото било очаровано от SOE и нейните жени шпиони след войната и че в някои случаи митовете се преплитали с фактите, създавайки легендарни истории от миналото. Документацията в SOE не винаги е била организирана и систематична, а липсата източници и доказателства затруднява историците в опитите им да съберат ясни данни за дейността на групата. В интервю от 1986 г. Вера Аткинс казала, че „всяка информация [свързана с разузнаванията] е била заключена или унищожена“.

Как Вера Аткинс се издигнала в редиците на SOE

OTD June 15/16, 1908 #Vera_Atkins born. #SOE -- #Special_Operations_Executive -- hero who helped "set Europe ablaze." pic.twitter.com/YnXi09u48Z

— SPIES&VESPERS (@SpiesVespers) June 15, 2022

Родена като Вера Мария Розенберг през 1908 г. в Румъния, Аткинс се преместила в Лондон през 1933 г. и приела моминското име на майка си. Започнала първо като секретар в секция F в началото на 1941 г. и след това станала един от висшите офицери в службата, отговаряйки за всичко свързано с всяка от жените агенти, и действала като тяхна ръководна фигура. Смята се, че Аткинс е вдъхновение за героинята на Иън Флеминг (авторът на книгите за Джеймс Бонд), мис Мънипени, секретарка на ръководителя на Тайните разузнавателни служби.

International Women's Day. Vera Atkins and some of the SOE female agents who failed to return from France. pic.twitter.com/YiijmO1zAG

— Alan Malcher (@MalcherAlan) March 9, 2023

„Аз винаги съм вярвала, че да си жена има големи предимства, стига да знаеш как да изиграеш картите си правилно и мисля, че всички момичета и жени, които бяха част от екипа, имаха същото чувство“, казала Аткинс в разговор, по-късно включен в книгата от 2008 г. „Забравените гласове на Тайната война: Историята на специалните операции по време на Втората световна война“. На въпроса на биографа Сара Хелм какво е общото между жените агенти на SOE, Аткинс отговорила: „Смелостта... можете да я намерите във всеки. Стига да знаете къде да търсите".

Агентите на SOE били обучени да изпращат съобщения от разузнаванията си обратно в Лондон с уникален код, но през 1943 г. имало признаци, че кодовете били прихванати, но било твърде късно. Германците започнали да изпращат съобщения до агентите, с което успели да ги заловят. Този пропуск на разузнавателните служби от Бейкър Стрийт довел до залавянето и убийството на 27 агенти, включително Нур Инаят Хан. Въпреки че имало спекулации около надзора от страна на Аткинс, историците стигнали до заключението, че неуспехът за разпознаване на опасността не може да се припише само на един човек.

#spyhistory #Christmas #Calendar Day 1. This scarf was given to Vera Atkins, intelligence officer of F section #SOE by another F section agent, Claude de Baissac. He gave it to her on his return to England from the first of three missions in #France [IWM EPH 4090] pic.twitter.com/UNhn8Ye7if

— Dr Claire Hubbard-Hall 🇺🇦 (@spyhistory) December 1, 2022

Дори след освобождението на Франция през 1944 г. и разпускането на SOE през януари 1946 г., Аткинс била непоколебима в търсенето на своите агенти - 118 души. Всички с изключение на един били убити. В крайна сметка Аткинс проследила съдбите на всички 117 агенти и изправила убийците им на процеси за военни престъпления. Аткинс била наградена с „Croix de Guerre“ през 1948 г. и починала през 2000 г.

Нур Инайат Хан била принцеса, която искала да промени нещата

Second World War spy, Noor Inayat Khan is the latest person to receive an English Heritage blue plaque. 🔵 Khan was Britain's first Muslim war heroine in Europe and was posthumously awarded the George Cross in 1949. pic.twitter.com/wLF0GHmPUt

— English Heritage (@EnglishHeritage) August 28, 2020

Родена в Москва през 1914 г., животът на Нур Инаят Хан бил пъстър от самото начало. Баща й Инайат Хан бил потомък на благородно индийско, мюсюлманско семейство и известен суфийски учител и музикант, а майка й била американската поетеса Пирани Амина Бегум. Семейството се преместило в Лондон по време на Първата световна война, а след това в Париж, където Нур прекарала ранните си години. Тя обичала музиката и писането дори била публикуван детски автор по времето, когато семейството избягало от Франция за Великобритания, когато войната избухнала през 1939 г.

Noor Inayat Khan with a traditional vina, the 1930s. Born as an Indian princess to Muslim parents, Khan served as a secret agent for the British SOE during WW2, the first woman to covertly enter France as a radio operator. She was captured by Gestapo & executed at Dachau.

Three… pic.twitter.com/68ohgLVUl9

— Imtiaz Mahmood (@ImtiazMadmood) April 27, 2023

Докато семейството било силно пацифистично настроено, Нур почувствала нужда да направи нещо, с което да помогне на военните усилия, и се присъединила към женските помощни военновъздушни сили. В интервюто си преди постъпването й на служба тя казала, че се надява участието й да послужи като мост за разбирателство между Великобритания и Индия. Уменията, които придобила за работа с радио по време на работата й във военновъздушните сили, привлекли вниманието на SOE и я вербували в края на 1942 г.

По време на стриктната програма за обучение на агентите на SOE, надзорниците имали смесена преценка за Нур. „Тази студентка очевидно е работила много упорито и [проявява] интерес към дейностите, но въпреки това трябва да се научи да бъде по-дискретна“, казал един от ръководителите, по време на симулационно упражнение. С Аткинс като неин защитник, Хан станала първата жена радист, изпратена от Обединеното кралство в окупирана Франция през лятото на 1943 г. под кодовото име „Мадлен“.

Though long forgotten, the Indian-American SOE agent, Noor Inayat Khan, is celebrated today as an example of bravery and fortitude.

While serving in France, Khan was captured by the Gestapo.

She was brutally tortured and executed in Dachau concentration camp in September 1944. pic.twitter.com/fI3hal8N7v

— Their Finest Hour (@ww2finesthour) March 8, 2023

Работата й като таен агент станала решаваща за поддържане на комуникациите между Лондон и Съпротивата в Париж. Според официалните документи нейната работа направила възможни доставките на оръжия и експлозиви за мрежата на съпротивата, а владеенето на френски език и познаването на Париж я направили изключително ценен агент. Но по това време в мрежата на Парижката съпротива вече били проникнали двойни агенти и през октомври 1943 г., само няколко месеца след като пристигнала, Нур била предадена и арестувана в апартамента си в Париж, след което била отведена в германския щаб за сигурност. Тя нямала време да унищожи кодовете в апартамента си, преди да бъде заловена. Така германците започнали да изпращат примамки до SOE в Лондон, имитирайки нея.

Noor Inayat Khan. First female wireless operator to be dropped behind enemy lines🕵️‍♀️ #DoctorWho pic.twitter.com/xOV9f3pIbv

— Doctor Who (@bbcdoctorwho) August 28, 2020

Нур направила два незабавни опита за бягство и след като била хваната я сложили в изолация, в затвор в югозападна Германия, където я държали окована в продължение на десет месеца. През септември 1944 г. Нур, заедно с три други жени агенти на SOE били прехвърлени в концентрационния лагер в Дахау, където били екзекутирани. Тя не разкрила никаква информация за разузнаването на своите похитители и според сведенията последната й дума е била „Свобода!“.

Героичното бягство на Вирджиния Хол, „Дамата с накуцващата“

OTD April 6, 1906 OSS and SOE hero Virginia Hall born. pic.twitter.com/wregJKCb1W

— SPIES&VESPERS (@SpiesVespers) April 6, 2023

Смятана от Гестапо за „най-опасната от всички съюзнически шпиони“, Вирджиния Хол произхождала от богато семейство в Балтимор. „Тя изпитваше удоволствие да се противопоставя на конвенциите“, пише Соня Пърнел в книгата си „Жена без значение: Неразказаната история на Вирджиния Хол, най-опасният шпионин от Втората световна война“. В нея се разказва за младата Вирджиния, която била много амбициозна и си поставила за цел да учи в Париж, след като посетила университета Джордж Вашингтон.

По време на лов в Турция през 1933 г. Хол се спънала и случайно се простреляла в крака. Наложило се кракът да бъде ампутиран под коляното, след което използва дървен крак, който нарекла „Кътбърт“. Въпреки натрупания опит в различни длъжности на чиновник в консулствата из цяла Европа и владеенето на чужд език, многобройните опити на Хол да стане дипломат в Държавния департамент били отхвърлени заради това, че била жена и инвалид.

Colourised image of American Virginia Hall who became SOE's first resident agent in France during WW2 after an agent had infiltrated France to recruit suitable candidates for agent training. pic.twitter.com/vdLOte0Vui

— Alan Malcher (@MalcherAlan) February 10, 2022

Разочарована, тя подала оставка от административната си работа в посолството на САЩ в Естония и станала доброволец във Франция като шофьор на линейка през 1940 г., преди САЩ официално да влязат във войната. Случайна й среща с агент под прикритие довело до свързването й с новосъздадената SOE. През август 1941 г., след обучение във Великобритания, Хол заминала за Франция под прикритието на репортер от New York Post на име Бриджит Льоконтр, базирана в Лион, ставайки първата жена агент, която се установила във Франция.

Статутът й на журналист и очарователните й маниери и помогнали бързо да създаде мрежа от контакти и така успяла да вербува много хора за Съпротивата. Под кодовото име „Жермен“ Хол планирала бягства от затвора за други агенти, които били заловени, и като цяло успяла сама да оцелее при работа на терен в продължение на 12 месеца, преди други жени шпиони да бъдат изпратени във Франция и да се присъединят към нея. „Тази „галантна дама“, както я описвали командирите й от SOE, „почти сама промени мнението ни за ролята на жените във войната и в специалните операции“, пише Пърнел в книгата си.

A painting of SOE/OSS agent Virginia Hall by Jeff Bass. Compromised in France in 43, the SOE did not want to send her back. She took a wireless course and joined the OSS, returning to France by boat on 21 March 1944. One of the most amazing women (and there are many) of WW2. pic.twitter.com/QuMJmODRJG

— Vanguard WWII (@Vanguard_WW2) September 15, 2022

Дейностите на Хол за стимулиране на Съпротивата били успешни и привлекли вниманието на френската полиция Виши и на Гестапо. Благодарение на умелото й използване на дегизировки обаче, властите така и не успели да разберат коя точно е „Жермен“. Когато германците се готвели да окупират напълно Франция в края на 1942 г., Хол усетила опасността и избягала от нацистите, като изминала проход през Пиренеите до Испания дълъг 2 км., въпреки че изпитвала невероятни болки от протезния си крак.

Happy 117th Birthday to America’s Greatest Female Spy - Virginia Hall!

Undaunted by her artificial leg, Hall created a spy network and led three battalions of French forces in guerrilla warfare. The Gestapo issued a wanted poster identifying Hall as “one of the most dangerous… pic.twitter.com/m23uXhQC4C

— The Spy Museum (@IntlSpyMuseum) April 6, 2023

След това Хол се завърнала в Лондон и продължила шпионската си работа вече за Американската служба за стратегически услуги (OSS) - американският аналог на SOE. Работата на Хол с OSS през 1944 и 1945 г. директно довела до освобождаването на големи части от Франция благодарение на нейното ръководство на съпротивителните екипи и по-късно тя станала единствената цивилна жена от войната, която получила медал за „изключителен героизъм“.