Жените, поезията и гастрономията спасяват любимия син рак на Еквадор

К ато младо момиче Амада Кортес Кайседо събирала сини раци и миди от някогашните гъсти мангрови гори по крайбрежието на Есмералдас, Еквадор. Заедно с двете си сестри тя прекосявала пипаловидните корени на дърветата, които се издигат високо над водата, за да ги събира от калните дупки.

"Харесваше ми да прекарвам времето си във влажните зони, защото в земята се намираха мекотели и ракообразни, а в клоните се виждаха и други диви животни. Затова отивах да гледам птиците и да ловя охлюви", казва Кайседо.

Майката на Кайседо продавала ракообразните на продавачи на пазара, които след това ги продавали в големи градове като Кито. Мидите са били важен източник на доходи за семейството и са осигурявали хранителна независимост - термин, с който се обозначава правото на коренното население да се храни с подходяща за културата храна.

Изчезваща култура

Жените от Есмералдан като Кайседо от поколения събират миди и раци в мангровите гори. Макар че някои мъже също събират раци, с това се занимават предимно младите жени. Това е родова практика и част от тяхното културно наследство. Днес мангровите гори, от които зависи начинът на живот на толкова много жени от Есмералдан и които са неразделна част от тяхната колективна идентичност, са на ръба на изчезването. Ако те изчезнат, ще изчезнат и сините раци.

Indigenous women in Ecuador are using traditional knowledge & community initiatives to save the blue crab. Through efforts including seasonal harvesting bans & mangrove restoration, they aim to protect this vital species & cultural heritage. https://t.co/Bs9GeUOtI9 pic.twitter.com/xVFe6I6T9h

— Mejurua Project (@MejuruaProject) February 23, 2024

Провинция Есмералдас в Еквадор буквално означава "изумруди". Тя е известна като "зелената провинция" заради влажните си тропически гори. Разположена е в северозападната част на страната, като граничи с Колумбия. Крайбрежията са осеяни с мангрови гори, които все още са дом на изобилие от растителни и животински видове.

Есмералдианците описват лична привързаност към мангровата екосистема и реципрочни отношения с нея, при които мангровите гори предоставят услуги на общността в замяна на грижи и защита. Знанието за това как да се опазва тя е залегнало в устната традиция на есмералданците, а също така идва от общуването със самите мангрови гори, на които се гледа като на източник на мъдрост.

Между 25 и 90% от мангровите гори в Еквадор са унищожени поради обезлесяване и интензивно отглеждане на скариди. Освен това замърсяването от промишлените басейни за скариди като торове и антибиотици се излива в околната среда, увреждайки крехките мангрови екосистеми и здравето и благосъстоянието на местното население.

Ракът от Есмералдас, с характерната си синя черупка, оранжев корем, червени крака и бяла основна щипка, обикновено се храни с листата на мангровите гори и околната растителност. Това е сухоземен рак, който често предпочита периферията на водни местообитания като речни брегове, плажове и мангрови гори, но хвърля хайвера си в устията на реките и в океана. В мангровите местообитания се среща сред калните корени на дърветата, където живее в J-образни хралупи, които могат да бъдат дълбоки до 2 м.

Местообитанието и процесът на размножаване на вида са драстично засегнати от човешката дейност. Понастоящем местното население счита синия рак от Есмералдас, Cardisoma crassum, за застрашен вид, тъй като от 80-те години на миналия век насам броят на раците е намалял значително. Те обаче не са включени в международната база данни за застрашените видове; голямо предизвикателство пред общностите, които се опитват да защитят раците, е, че има малко данни за техния брой и затова наблюдението на намаляването им е предимно анекдотично.

Жителите на Есмералдас се сблъскват и със системния расизъм, който според тях затруднява опазването на този важен за културата вид. Хората от африкански произход съставляват повече от 40% от населението на провинцията, тъй като са се заселили там по време на принудителната миграция на африканците към Америка между 1500 и 1800 г.

Пилар Егуес Гевара е антрополог и режисьор, който се занимава със стойността на традиционните храни и храните на предците. Тя е изследвала обстойно културата на Есмералдан и казва, че това е един от най-маргинализираните и забравени региони на страната, което се вижда от различни социални показатели като образование, неравенство в доходите, достъп до основни услуги и възможности.

"Отчасти това е така, защото има много предразсъдъци към хората от африкански произход", казва Гевара.

Изгубените градове на амазонската джунгла: Археолози с нови открития в Еквадор

Отговор на общността

За да защитят хранителното си наследство и култура, Кайседо и нейната общност спасяват сините раци и мангровите гори, които обитават тези същества.

През последните години Luna Creciente, организация в северната част на Есмералдас, и Съюзът на селските организации на Есмералдас в Еквадор (UOCE) в южната част на провинцията се обединяват, за да намерят начини да защитят сините раци от изчезване.

Двете групи, с които работи Кайседо, повишават осведомеността относно значението на спазването на двугодишните сезонни забрани за добив на сини раци, определени от Министерството на производството, външната търговия, инвестициите и рибарството. По време на едномесечните сезонни забрани уловът, транспортирането, притежаването, преработката и търговията с ракообразните са забранени.

Първата национална забрана е в периода януари-февруари, когато се извършва предкотловият и брачният етап на рака. Този етап се извършва във външната част на норите, така че събирането на раци по това време би попречило на нормалното размножаване. Втората сезонна забрана е между август и септември, по време на периода на растеж на раците, когато те сменят външната си черупка с по-голяма. Освен това на местните жители е забранено да ловят женски раци и раци с дължина на опашката по-малка от 19,05 см. Местните ловци на раци не само спазват тези правила, но и патрулират в района, за да се уверят, че всички останали също ги спазват.

Все още се разработва система за проследяване как тези правила помагат на популациите от раци, но местните жители казват, че вече виждат подобрение в броя на раците.

"Жените от мангровите гори са обединени и сега защитават мангровите гори. Те ловят раците само през нормалното време, а през затворените сезони не ги ловят, а ги оставят да растат. Те се грижат никой да не влиза в мангровите гори, за да взема раците по това време", казва Кайседо.

Гевара разказва, че този вид система за контрол вече е заложена и в устната традиция на есмералдинците под формата на изпети стихове, наречени "arruyos". Те са музикален инструмент, който старейшините използват, за да обучават по-младите поколения.

"Някои arruyos са за това как да се опазват тези мангрови видове и за това, че не бива да ги ловят, когато са недоносени", казва Гевара.

Наред с arruyos, правителствените забрани се фокусират върху некоренното население, както и върху есмералдинците, които може би са загубили връзка с тези родови традиции и устни разкази.

В северната част на провинцията, където екосистемата на мангровите гори е по-непокътната, отколкото в южната, се полагат усилия за възстановяване на мангровите гори.

"Осъществяваме екологичен проект с подкрепата на Световната програма по прехрана", казва Кайседо. Според местните експерти мангровите гори в южната част на провинцията са увредени до неузнаваемост, но тези в северната част все още са достатъчно непокътнати, за да бъдат възстановени.

"Техниците са там и работят с общностите за засаждане на мангрови гори в пространствата, опустошени от фермите за скариди", добавя Кайседо. "Проектът е прекрасен" - този проект за адаптиране към изменението на климата включва 66 общности във водосборните басейни Мира-Матахе и Гуайтара-Карчи по границата между Еквадор и Колумбия. Проектът има за цел да залеси 400 хектара земя и да запази 15 000 хектара мангрови гори. Възстановяването на местообитанието на синия рак дава на вида по-добри шансове да се възстанови.

В допълнение към опазването на вида син рак и мангровите гори, които обитава, есмералдианците защитават синия рак и чрез гастрономията, като изтъкват рака като символ на своята уникална хранителна култура.

През 2018 г. Luna Creciente и UOCE подадоха петиция за признаване на синия рак от Есмералдас от Slow Food International - глобална организация, която се стреми да предотврати изчезването на местните хранителни култури и традиции.

Един от начините, по които Slow Food прави това, е да повишава осведомеността чрез разработването на "Ковчег на вкуса" - жив каталог на застрашени храни, които са наследство, произвеждани по устойчив начин, с уникален вкус и са част от отделен регион в света. В "Ковчега на вкуса" са включени храни като танзанийския див мед, който се събира с помощта на птици-водачи, водещи пчеларите до кошерите, където се намира медът.

Прилагането на термина "застрашен" към храни е нова концепция, думата обикновено се прилага към растителни и животински видове, но тя помага да се привлече вниманието към хилядите храни по света, които са застрашени да изчезнат завинаги.

Друг инструмент е разработването на президиуми на Slow Food - проекти, които помагат за поддържане на качествени процеси на производство на храни, защитаващи традиционните храни, като същевременно се зачитат почвата, водата, хуманното отношение към животните и биологичното разнообразие.

В случая със сините раци от Есмералдас президиумът работи за укрепване на веригата за създаване на стойност за сините раци - веригата от събития, за да се стигне от събирането на реколтата до продажбата на пазара. Това означава, че целият процес на събиране на раците е защитен от началото до края, а общността е по-ангажирана да гарантира, че те се събират устойчиво.

След като раците достигнат възраст на зрялост, те се събират и се пренасят в хранилките. С помощта на президиума участващите кантони на Есмералдан - Муисне, Атакамес и Сан Лоренсо, построиха шест хранилки, в които да се съхраняват събраните раци и да им се даде възможност да пораснат. Хранилките са построени, като първо са изкопани 30 см в почвата, след което са добавени камъни и цимент, за да се оформи основата. Кръглите стени са изградени чрез подреждане на три реда тухли, които след това са покрити с керемиди. Загражденията са високи около 1 м и имат диаметър 2,5 м.

Ключова част от този президиум е "mink'a" (доброволен колектив), в който членовете на общността поемат отговорността за раците, като ги хранят с храни като кокос, банан, маниока и захарна тръстика в продължение на около три седмици, за да подобрят вкуса и качеството на раците. След това раците се събират, а месото се изпраща в близките преработвателни центрове, също управлявани от местни жители.

Преработвателните центрове в северната и южната част на Есмералдас са оборудвани с устройства за вакуумно опаковане на месото и фризери, за да се запази месото, преди да бъде пуснато на пазара. Създаването на добавена стойност по този начин позволява на жените от Есмералдас да продават раците на по-висока цена. Преработените продукти също така осигуряват доходи дори когато сезонът за улов на раци е приключил.

Тези проекти също така повишават квалификацията на младите жени от Есмералдан в области като риболов, готвене, изваждане на месото, опаковане, замразяване и правни процедури. Освен че откриват нови търговски възможности, те укрепват връзките с туристическата индустрия и насърчават прекия контакт с градските клиенти.

"Трябва да продължим да включваме и обучаваме нашите младежи - новото поколение фермери, рибари, събирачи. За да могат да мечтаят и да виждат себе си като земеделски стопани, за да виждат възможност в територията", казва Нанси Бедон, председател на UOCE.

И накрая, жените от Есмералдан продължават да изпълняват дългогодишната си роля на пазители на знанието чрез устната си традиция, като съхраняват рецепти и организират семинари, на които членовете на общността се учат взаимно как да приготвят местни ястия.

В дългосрочен план Бедон казва, че събирачите на раци и есмералданците търсят алтернативи за икономическо оцеляване. Те се надяват да разработят проекти за устойчиво земеделие в различните чувствителни екосистеми на тяхната територия, които включват мангрови гори, плажове и гори.

Възстановяването на видове като сините раци и техните местообитания ще им позволи да популяризират здравите си екосистеми сред туристите.

"Това, на което залагаме като фермери, рибари и събирачи, е екологичен туризъм, свързан с нашите традиционни кухни", казва Бедон.

Това ще създаде нови икономически възможности за жените от Есмералдан. Например, в допълнение към продажбата на месо от сини раци, те могат да предлагат на туристите ястия с вкусове, които няма да намерят в никоя друга част на страната.

Едно от емблематичните ястия в Есмералдас е "енкокадо" - кокосова яхния от сини раци.

"Енкокадо от раци е силен символ, защото раците и кокосовият орех са храните, които правят кухнята на региона отличителна", казва Гевара.

Освен сини раци и кокос, ястието съдържа паста от семена анато и крайбрежни билки: чилангуа (дълъг кориандър), чираран (босилек) и риган с големи листа. Запазването на рецептите и увеличаването на търсенето на синия рак допълнително ще стимулира общността да добива ракообразните по устойчив начин и да опазва местообитанията им в мангровите гори.

Гевара казва, че решаваща част от защитата на семената или хранителните продукти, които са застрашени от изчезване от културата, освен отглеждането им по екологично устойчив начин, е запазването на хранителните традиции, които ги съпътстват.

"Храните, които се опитваме да защитим, са слабо търсени, защото хората са забравили традициите си. Тези храни вече не се срещат в домовете, супермаркетите или менютата. Тези рецепти вече не се приготвят", казва тя.

Предизвикателства

Въпреки усилията на есмералдинците да опазят синия рак, земетресенията, големите наводнения и уязвимостта към климатичните условия на Ел Ниньо възпрепятстват напредъка им.

Еквадорските мангрови гори са естествен буфер срещу бури и екстремни метеорологични условия като Ел Ниньо. Те предпазват от покачване на морското равнище, стабилизират бреговата линия и намаляват ерозията. Когато през 70-те и 80-те години на миналия век по-голямата част от мангровите гори са унищожени, за да се построят ферми за отглеждане на скариди, естествената защита на местните общности също е унищожена, което ги прави още по-уязвими към екстремните климатични условия. Миналогодишните наводнения доведоха до препълване на хранилките за раци с кал и вода, в резултат на което загинаха всички събрани от есмералданците раци.

Сега Кайседо е на 65 години, пенсиониран учител, поет и лидер на Движението на чернокожите жени от Северен Есмералдас (Momune). Тя е пазителка на афро-еквадорското наследство, включително ценността на мангровите гори, сините раци и есмералданската кухня. Макар че вече не събира миди в мангровите гори, с писането си тя все още отдава почит на ранните си дни в мангровите гори и водните пътища, издълбани в крайбрежния пейзаж на Есмералдан.

Много от стихотворенията на Кайседо отразяват връзката на есмералдинците с мангровите гори и храните, които произхождат от тях и които са част от тяхната идентичност и възприемане на света.

Чрез акта на събиране и готвене на сини раци есмералданците се свързват един с друг, със земята и я преживяват в цялото ѝ сетивно богатство чрез зрението, мириса и вкуса. Стиховете на Кайседо гарантират, че традициите и ценностите на нейните общности няма да бъдат загубени.

"Поезията ми разказва за нашата сила като жени, с потенциал да изградим нова история, със собствени текстове", добавя Кайседо.