О т швейцарските Алпи до Скалистите планини ски курортите се борят с последиците от изменението на климата. Как се адаптират към затоплящия се свят?
Анзере често е обявяван за най-зеления ски курорт в Европа. Но швейцарското село има труден старт на зимния сезон 2023 г. Подобно на много други алпийски ски курорти, ниско разположеният Анзере беше принуден да затвори някои от пистите си поради липса на снеговалеж и дъждовни условия в края на декември и първите няколко дни на януари.
По време на Коледа и Нова година в Алпите бяха регистрирани рекордно високи температури, които в северозападна Швейцария достигнаха 20,9 °C (70 F), пише BBC.
"Беше изключително топло по време на Коледа и Нова година", казва Стефани Дейкман, директор по туризма на Анзерe. "Почти целият сняг в селото беше изчезнал. Бях доста притеснена." Хората не можеха да се спуснат със ски до селото, добавя тя.
За щастие, в началото на януари отново започна да вали сняг, точно навреме за пристигането на "истинските любители на ските", които резервират пътуванията си извън празничния сезон и се надяват на "много добри условия", казва тя.
Но неотдавнашното топло време и зимното измиване в Алпите е предзнаменование за това, което очаква ски индустрията. Много курорти са наясно, че имат само две възможности: да затворят или да адаптират бизнес модела си, за да се справят с нарастващите климатични заплахи.
Un magnifique décor qu’on aimerait voir à l’infini, Anzère 💖🇨🇭💖#valais #suisse #switzerland #schweiz #ineedswitzerland #landscapephotography #landscape #photooftheday #photography #paysage #mountains #naturebeauty #sunrise #autumn @MySwitzerland_f @valaiswallis @Anzere365 pic.twitter.com/ItR6kLMkHL
— Délèze Dominique (@DelezeD) November 30, 2022
От швейцарските Алпи до Скалистите планини курортите се борят с последиците от изменението на климата, като се опитват да осигурят достатъчна снежна покривка и бързо да се адаптират към променящите се условия, като същевременно предвиждат как изглежда бъдещето им в един затоплящ се свят.
Освен мерките за намаляване на собствените си емисии, като например инвестиране във възобновяема енергия и изграждане на най-голямата в Европа отоплителна инсталация на дърва, Анзере планира и времето, когато карането на ски може да престане да бъде възможно.
"Наясно сме, че трябва да адаптираме курорта за следващите години", казва Дайкман. "Инвестираме повече във велосипедни пътеки, в катерене и пешеходни пътеки и подчертаваме всичко, което можем да предложим, независимо дали е през лятото или през зимата."
Изменението на климата превръща карането на ски в застрашено от изчезване занимание. Ски сезоните стават все по-кратки, а пистите позеленяват с повишаването на температурите. Обилните валежи в алпийските курорти допринасят за топенето на снега и условия за кал.
Когато температурите се повишават, в атмосферата се задържат повече водни пари, което води до повече валежи, казва Мари Кавите, глациолог и изследовател на климата в Католическия университет в Лувен, Белгия. "Именно това се случва в ски станциите на ниска надморска височина, които са под 1600 м (5250 фута). Там наблюдаваме много повече случаи на дъжд върху сняг, които увеличават топенето на съществуващия сняг."
В курортите на ниска надморска височина в Европа дълбочината на снега намалява с 3-4 см на всеки 10 години, казва Кавите.
Друга сериозна причина за безпокойство е бързото изчезване на ледниците. Алпийските курорти като Тигнес във Франция разчитат на ледниците за снежната покривка и водоснабдяването. Очаква се до 2100 г. ледниците в Европейските Алпи да изчезнат почти напълно, като Междуправителственият комитет по изменение на климата към ООН предупреждава, че до края на века те могат да загубят 94% от обема си през 2017 г.
С повишаването на температурите ледниковият лед се топи по-бързо и пресният сняг е по-малко. Топенето на ледниците може да доведе до тежки наводнения и ерозия в долината под тях и да увеличи риска от лавини, да разруши критична инфраструктура, както и да намали значително доставките на вода за местните планински общности.
Повишаването на температурите и намаляването на снеговалежите водят до съкращаване на зимния ски сезон, което е тревожна тенденция за планинските общности, чийто поминък зависи от индустрията на зимните спортове. Според проучване от 2018 г. в част от американските ски курорти, чиято обща площ е колкото тази на Вирджиния, ски сезонът се е съкратил средно с 34 дни между 1982 и 2016 г.
Зимният сезон в Анзере се е свил само с няколко дни през последните 30 години, казва Дейкман. "Но в някои европейски курорти той се е съкратил със седмици и това очевидно ще окаже доста голямо влияние."
Липсата на сняг не е единственото предизвикателство, с което се сблъскват ски курортите. "В Съединените щати горските пожари са почти по-голяма заплаха", казва Одън Шендлър, старши вицепрезидент по устойчивостта в Aspen Skiing Company, която управлява курорта Aspen Snowmass в Колорадо.
През последните пет години горските пожари са се приближили опасно близо до градовете и са затворили основни магистрали в ски региона. "Вече наблюдаваме пожари в ски курортите. Те са също толкова голяма заплаха, колкото и загубата на сняг", казва Шендлер, като добавя, че през последните години курортът е преживял и кални свлачища, причинени от екстремни валежи.
Écrin de nature au cœur des montagnes, Barrage de Tseuzier 💙💚🇨🇭#anzere #valais #suisse #switzerland #schweiz #landscapephotography #landscape #photooftheday #photography #photographer #paysage #mountains #naturephotography #lake @MySwitzerland_f @valaiswallis @Anzere365 pic.twitter.com/GmMo4ehdpw
— Délèze Dominique (@DelezeD) July 3, 2022
Ски курортите се борят да гарантират, че ще могат да останат отворени през целия сезон и да осигурят на туристите очакваните от тях заснежени и живописни условия.
За тази цел те използват огромни машини за изкуствен сняг, които покриват пистите със свеж бял прах.
Проучване на университета в Базел, Швейцария, предупреждава, че курортите, разположени на височина под 1800-2000 м, все повече ще трябва да разчитат на изкуствен сняг, за да поддържат само по-високите си ски писти отворени до 100 последователни дни, докато по-ниските писти може да не успеят да се запазят.
Това ще увеличи потреблението на вода в тях със 79% до 2100 г. През една средностатистическа зима в края на века един курорт ще консумира около 540 милиона литра вода в сравнение с днешните 300 милиона литра (66 милиона галона). Според проучването във френските Алпи потреблението на вода може да се увеличи девет пъти до 2100 г.
Проучването предвижда и огромно увеличение на оперативните разходи за ски курортите, ако те бъдат принудени да използват изкуствено заснежаване за поддържане на пистите си.
Причината е, че оръдията, които разпръскват снега, и плуговете, които обработват пистите, са изключително енергоемки и работят със замърсяващи изкопаеми горива. Понастоящем няма машини за производство на сняг, които да работят с възобновяеми енергийни източници, а плановете за намаляване на общите емисии са насочени към подобряване на ефективността.
Затова решенията за адаптиране към променящия се климат в планините "по ирония на съдбата добавят повече CO2 в атмосферата и влошават проблема с климата", казва Кавите.
Дори и днес снегопочистващите машини са отговорни средно за около 60% от въглеродните емисии на даден курорт, докато уредите за сняг допринасят за около 25%, казва Кавите. Ски лифтовете не са толкова замърсяващи, казва тя, тъй като много курорти се опитват да използват възобновяема електроенергия.
Освен въздействието на машините за сняг върху климата, съществува и оперативно предизвикателство, тъй като изкуственият сняг може да се произвежда само когато температурите остават под 1С (34F). Въздухът трябва да е достатъчно студен, за да може водните капки, които машините изхвърлят, да замръзнат и да се превърнат в снежни частици.
По време на коледните и новогодишните празници много алпийски курорти бяха принудени да затворят пистите си, тъй като температурите бяха твърде високи, за да се произвежда изкуствен сняг.
Междувременно някои от тях прибягват до покриване на ледниците със защитни одеяла, за да спрат топенето им през лятото. Изработени от бял синтетичен материал, устойчив на ултравиолетови лъчи, одеялата предпазват дебелия зимен сняг от слънчевите лъчи през топлите летни месеци.
Според проучване от 2021 г. тази техника може да намали топенето на снега и леда с 50-70% в сравнение с незащитените повърхности.
Но това е скъпоструващ процес, предупреждават авторите на изследването. Покриването на всички 1000 най-големи ледници в Швейцария ще струва около 1,4 млрд. швейцарски франка (1,5 млрд. долара; 1,2 млрд. паунда) годишно, изчисляват те.
Тази мярка за адаптация има и отрицателни последици за околната среда, предупреждава Кавите. За поставянето и премахването на одеялата се използват замърсяващи машини. "А когато ги свалят, винаги остават парчета пластмаса, които замърсяват ледника и околните земи", казва тя. Съществуват и опасения за това как тази мярка ще се отрази на местното биоразнообразие и дивата природа, добавя тя.
Тези краткосрочни мерки няма да предпазят индустрията от надвисналата климатична заплаха. "Ски индустрията няма да може да се спаси сама", признава Шендлер.
Въпреки тази мрачна перспектива, много курорти са приели амбициозни, дългосрочни цели за устойчивост в опит да намалят емисиите си и да защитят природните си ресурси.
Курортът Биг Скай, който се намира на височина 2200 м в Скалистите планини в южната част на Монтана, се стреми към нулеви нетни емисии до 2030 г. в рамките на своя проект Forever, който стартира през 2021 г. Курортът е въвел широк спектър от мерки за устойчивост, включително новоинсталиран соларен панел с мощност 32 киловата (kW), подобряване на ефективността на сградите, намаляване на потреблението на вода и опазване на горите, казва Ейми Фонте, специалист по устойчивост и ръководител на проекта Forever.
Курортът също така закупува опции за възобновяема енергия за останалата електроенергия, която използва, включително за 38-те си седалкови лифта и жилищата си, казва Фонте.
Междувременно Аспенската ски компания има за цел до 2030 г. да осигури 100% електроенергия от възобновяеми източници за захранване на всички свои дейности. "Ски курортите използват изкопаеми горива и много енергия. Би било напълно лицемерно, ако тези курорти не работеха за поправяне на системата", казва Шендлер.
Междувременно инсталация за дървесни пелети отоплява 600 апартамента, два хотела и обществен плувен басейн в Анзере, като спестява на селото 1,5 милиона литра (330 000 галона) петрол годишно. По-голямата част от курорта вече работи с водноелектрическа енергия, която се генерира от близкия язовир Цузие.
Анзере също така не използва автомобили и предлага безплатен обществен транспорт за всички посетители, за да насърчи хората да пътуват по-устойчиво. Туристите също имат своята роля за намаляване на вредните емисии и опазване на планините, казва Дайкман. "Това е начин на мислене, който трябва да присъства не само сред местния бизнес, но и сред хората, които идват тук на почивка."
Това започва с избора на начина, по който те пътуват до ски курорта. Според неотдавнашно проучване на Ски клуба на Великобритания само 2% от британските туристи пътуват с влак, за да отидат на ски, в сравнение със 72%, които летят със самолет.
За хората в Европа, които искат да пътуват по по-устойчив начин до Алпите, има много възможности, като се започне от Alpen Express, нощен влак, пътуващ от Холандия през Кьолн до австрийските курорти, или TravelSki Express, който се движи между Лондон и Френските Алпи чрез Eurostar до Париж.
Дори и да не могат да променят собствената си съдба, курортите все пак могат да играят важна роля в борбата с изменението на климата, казва Шендлер. "Ролята на индустрията е да помогне на обществеността да разбере какво може да загуби от изменението на климата и да се застъпи за решения."
Ски курортите са "идеалният пратеник" за подчертаване на реалността на климатичната криза, казва Шендлер. "Хората обичат това, което им предлага ски спортът днес. Заплахата това да изчезне е онзи висцерален удар, от който хората се нуждаят, за да се подтикнат към действие."
"Сега инвестираме повече в летни [дейности], отколкото в зимни", казва Дайкман. Планът е да се подчертаят "всички дейности, които планините могат да предложат", без да се превръща курортът "в тематичен парк на Дисни", казва тя.
Шендлер казва, че бъдещето без ски ще бъде много трудно за курортите. Той твърди, че дори и при увеличени инвестиции, те ще се борят да генерират подобен поток от приходи през лятото.
"Ски спортът е огромен бизнес", казва той. "Икономическата производителност през лятото ще бъде много по-малка. Не можеш да изградиш бизнес, базиран на туризъм."
Но според Рейчъл Карвър (Rachael Carver), която изследва ски туристите в австрийския курорт Stubai Glacier за дисертацията си в Университета на Стафордшир (University of Staffordshire) в Обединеното кралство, хората виждат стойността на посещението в планината, дори и да няма сняг.
Около 70% от анкетираните заявяват, че биха се върнали в курорта, ако ледниците изчезнат, като посочват като основни причини красивите планински пейзажи и възможностите за туризъм.
Адаптирането на бизнес модела и насочването към нови планински дейности е единственият избор, казва Дайкман. "Трябва да станем по-екологични, ако искаме да продължим да живеем тук", казва тя.
Тя се надява, че туристите ще продължат да посещават планините, дори и да няма сняг. "Нашите планини са естествено зашеметяващи и вече имаме абсолютно всичко, за да направим почивката перфектна, независимо дали е през зимата или през лятото."
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!