Странните причини, поради които зимата е най-смъртоносния сезон

Л юбопитен факт е, че зимата, независимо от звънчетата на шейните и Свети Валентин, е най-смъртоносният сезон от всички. През зимните месеци умират много повече хора в сравнение с останалата част от годината - мистериозен глобален феномен, известен като прекомерна зимна смъртност.

Например през зимата на 2021-2022 г. в Обединеното кралство са починали над 13 000 души повече, отколкото средно през останалите сезони.  В Съединените щати от 2011 г. до 2016 г. през зимните месеци са починали от 8 до 12 % повече хора, отколкото през незимните месеци, според данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията.

„Този годишен цикъл в смъртността се наблюдава навсякъде“, казва Патрик Кини, професор по обществено здраве в Бостънския университет.

Тенденцията е регистрирана и в двете полукълба и дори на места, където зимата е мека. Тъй като тези от нас, които живеят в Северното полукълбо, издържат на къси дни и дълги нощи, може би се питате какво е това, което прави зимата толкова смъртоносно време за живот?  

Това са въпроси, които учените си задават от десетилетия, но пълният отговор им убягва. Отговорът е от значение, защото може би тези смъртни случаи могат да бъдат предотвратени с правилните политически мерки на правителството. Но за да се намесим, първо трябва да знаем защо точно умират хората.  

Има един очевиден фактор, който допринася за прекомерната зимна смъртност: сезонните вируси. По причини, които продължават да се обсъждат, вирусите като грипа имат силно изразена сезонна характеристика и достигат своя пик през зимните месеци. Това зависи от годината, но голяма част от прекомерната зимна смъртност, понякога около половината от общия брой, е причинена от вируси. Сами по себе си обаче вирусите не могат да обяснят цялото явление.  Част от отговора изглежда се крие в сърцето.  

Студеното време може да изостри сърдечните проблеми. Но защо?  

Освен във вирусните инфекции, учените виждат ключ към загадката в друга често срещана причина за смърт.

„Половината от всички прекомерни смъртни случаи през зимата са от сърдечносъдови причини. Това е моделът. Въпросът е защо?“, казва Кристи Еби, професор по глобално здраве във Вашингтонския университет, включително инсулти и инфаркти.  

За някои изследователи, които са си задали този въпрос, ефектът на температурата върху кръвоносната система изглежда обещаващо място за начало. Ако източникът на вредата е студът, една кампания за изолиране на домовете или субсидиране на разходите за отопление през зимата може да помогне за спасяването на човешки животи. През 70-те и 80-те години на миналия век физиологът Уилям Кийтинг от Медицинския колеж към лондонската болница започва да проучва дали ниските температури могат да променят към по-лошо начина, по който функционира човешкото тяло.

Китинджър провежда лабораторни експерименти, при които участниците са държани на топло или леко охлаждани с вентилатор. Той забелязал, че в продължение на шест часа кръвта на студените хора леко се променяла. Кръвоносните съдове на повърхността на кожата, които се свивали, за да не губят топлина, концентрирали повече кръв в останалата част на системата. Кръвните клетки на по-студените хора били по-плътно събрани една до друга, а кръвното им налягане било по-високо от това на хората, които били увити в одеяла. Това подсказва, че температурният стрес може да създава предпоставки за образуване на съсиреци или за спукване на съдове, което би могло да обясни повишената смъртност от сърдечносъдови заболявания. (Всъщност Американската сърдечна асоциация се позовава на подобна концепция, когато предупреждава хората да се пазят при разчистване на снега.)

Китинджър също така се интересува как тези физиологични открития могат да се свържат с тенденциите в реалния свят. Дали по-студените зими са по-смъртоносни от по-меките? Той и колегите му сравняват данни за хора от европейски градове, които са толкова топли, колкото Палермо, Италия (където средната дневна температура през зимата е около 60 градуса по Фаренхайт), и толкова студени, колкото Северна Финландия (където средната температура е под нулата - 27 градуса по Фаренхайт). Установено е, че няма особена разлика между много студените и много топлите страни по отношение на смъртността през зимата.

Това не противоречи на констатациите, че излагането на студ може да застраши сърцето, пишат изследователите. Вместо това те пишат, че липсата на разлика може да се дължи на това, че хората в хладен климат са подготвени за студ, с надеждно отопление, добра изолация и топли дрехи, когато излизат навън. Хората от по-топлите места, от друга страна, са изненадани от студените дни, с по-студени домове и по-малко ресурси, за да се стоплят.

Това беше интересна идея, че хората в хладен климат биха могли да защитят сърцата си, като се загърнат или поддържат къщите си топли. Този вид мислене вероятно е повлиял на последвалите политики на Обединеното кралство, като например програмата „Топъл фронт“, която подпомага финансирането на изолация и други подобрения в домовете в началото на 2000-те години. Проучване, публикувано през 2008 г. от университета в Шефилд Халам, показва, че интервенцията и намалената смъртност сред възрастните хора са свързани.

След началото на работата на Кийтингс жилищният фонд в Обединеното кралство се е подобрил, а разходите за отопление са намалели. Връзката между ниските температури и прекомерната смъртност през зимата в Обединеното кралство също е избледняла, казва Филип Стадън, консултант по въпросите на околната среда и гостуващ учен в университета в Глостършир, който изучава човешкото здраве и промените в околната среда и който пише за връзката в статия от 2014 г. Той смята, че в даден момент наистина може да е съществувала връзка между температурата и смъртността, поне в Обединеното кралство. Но това вероятно не е цялата история.

Температурата все още не може да обясни цялата прекомерна смъртност. 

През последното десетилетие някои изследователи са направили наблюдения, които усложняват тази картина. Ниските температури може да не са основният фактор, който влияе върху прекомерната зимна смъртност, или поне не на всички места по света.

„Хонолулу е наистина топъл и температурите не варират през годината. И все пак хората умират с 10 или 15 процента повече през зимата, отколкото през лятото?“, казва Кини, който през 2015 г. пише статия за зимната смъртност. Нещо, според него, не се връзва. Не може всичко да се дължи на липсата на отопление. 

В статията си от 2015 г. Кини и колегите му изказват предположение, че освен вирусите и студа има и някаква друга сезонна причина.

Всъщност, въпреки че по-ниските температури могат да бъдат най-очевидната промяна през зимните месеци, съществуват множество по-малки промени, които могат да наклонят везните към по-висока смъртност по начини, които понастоящем не са изяснени.

Зимата означава по-малко слънчева светлина на много места. Същевременно се наблюдава и по-ниско естествено производство на витамин D.  Някои хора може да ядат повече или различна храна - някой да си хапне още една порция остатъци от пуйка? - може да спрат да спортуват, може да пият повече алкохол. Дори и въздухът вероятно ще бъде различен - в някои части на света замърсяването на въздуха е много по-силно през зимата, а на места, където замърсяването е по-малък проблем, нивата на влажност в помещенията все още могат да бъдат коренно различни.

„Хората променят всякакви неща през зимата“, казва Еби. В известен смисъл, особено в културите, които прекарват много време на закрито, температурата е най-малкото.

За Еби тези други сезонни фактори подлежат на допълнително проучване. Може би има и други физиологични промени, освен тези, свързани с температурата, които могат да бъдат свързани с прекомерната смъртност през зимата.

„Аз живея в Сиатъл. През зимата спим зимен сън. Настъпват всякакви промени. Но не съм видяла литература, която да се опитва да го провери... Все още чакам“, казва тя със смях. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase