8

Н аскоро Индия обяви редица амбициозни космически проекти и одобри 227 млрд. рупии (2,7 млрд. долара) за тях.

Плановете включват следващата фаза на историческата мисия на Индия до Луната, изпращане на орбитален апарат до Венера, изграждане на първата фаза на първата космическа станция на страната и разработване на нова тежка ракета за многократно използване за изстрелване на сателити.

Това е най-големият размер на средствата, отпускани някога за космически проекти в Индия, но като се има предвид мащабът и сложността на проектите, те далеч не са щедри и за пореден път поставят на преден план рентабилността на индийската космическа програма.

Експерти от цял свят се учудват колко малко са стрували мисиите на Индийската организация за космически изследвания (Isro) до Луната, Марс и Слънцето. Индия е похарчила 74 млн. долара за орбиталния апарат на Марс „Мангалиян“ и 75 млн. долара за миналогодишния исторически апарат „Чандраян-3“ - по-малко от 100-те млн. долара, похарчени за научнофантастичния трилър „Гравитация“.

Орбиталният апарат „Мейвън“ на НАСА е струвал 582 млн. долара, а руският апарат „Луна-25“, който се разби на повърхността на Луната два дни преди кацането на „Чандраян-3“, е струвал 12,6 млрд. рубли (133 млн. долара).

Въпреки ниската цена, учените казват, че Индия се справя много по-добре, като се стреми да извърши ценна работа.

„Чандраян-1“ е първият, който потвърди наличието на вода в лунната почва, а „Мангалиян“ носеше полезен товар за изследване на метана в атмосферата на Марс. Снимките и данните, изпратени от „Чандраян-3“, се разглеждат с голям интерес от космическите ентусиасти по целия свят.

Как Индия успява да поддържа толкова ниски разходи?

Пенсионираният държавен служител Сисир Кумар Дас, който се грижи за финансите на Isro повече от две десетилетия, казва, че пестеливостта може да се проследи назад до 60-те години на миналия век, когато учените за първи път предлагат на правителството космическа програма.

Индия получава независимост от британското колониално управление едва през 1947 г. и страната се бори да изхранва населението си и да построи достатъчно училища и болници.

„Основателят на „Исро“ и учен Викрам Сарабхай трябваше да убеди правителството, че космическата програма не е просто изтънчен лукс, който няма място в бедна страна като Индия. Той обясни, че сателитите могат да помогнат на Индия да обслужва по-добре своите граждани“, казва г-н Дас пред Би Би Си.

Но индийската космическа програма винаги е трябвало да работи с ограничен бюджет в страна с противоречиви нужди и изисквания. Снимки от 60-те и 70-те години на миналия век показват учени, които пренасят ракети и спътници на велосипеди или дори на каруци.

Десетилетия по-късно и след няколко успешни междупланетни мисии бюджетът на Isro остава скромен. Тази година бюджетът на Индия за нейната космическа програма е 130 млрд. рупии (1,55 млрд. долара) - бюджетът на НАСА за тази година е 25 млрд. долара.

Г-н Дас казва, че една от основните причини мисиите на Isro да са толкова евтини е фактът, че цялата технология е местна и машините се произвеждат в Индия.

През 1974 г., след като Делхи провежда първия си ядрен опит и Западът налага ембарго, забраняващо трансфера на технологии към Индия, ограниченията се „превръщат в прикрита благословия“ за космическата програма, добавя той.

„Нашите учени го използваха като стимул да разработят свои собствени технологии. Цялото оборудване, от което се нуждаеха, се произвеждаше на местно ниво, а заплатите и цената на труда тук бяха определено по-ниски, отколкото в САЩ или Европа“, споделя г-н Дас.

Научният писател Палава Багла казва, че за разлика от Isro, НАСА възлага производството на сателити на частни компании и също така сключва застраховки за своите мисии, което увеличава разходите им.

„Също така, за разлика от НАСА, Индия не прави инженерни модели, които се използват за тестване на проекта преди самото изстрелване. Ние правим само един модел и той е предназначен за полет. Това е рисковано, има вероятност да се разбие, но това е рискът, който поемаме. И сме в състояние да го поемем, защото това е правителствена програма.“

Милсвами Анадурай, ръководител на първата и втората индийска мисия до Луната и мисията до Марс, заяви пред Би Би Си, че в Isro работят много по-малко хора и се плащат по-ниски заплати, което прави индийските проекти конкурентни.

Казва, че е „ръководил малки специализирани екипи от по-малко от 10 души, които често са работили с удължено работно време без заплащане на извънреден труд“, защото са били толкова запалени по това, което са правили.

Ограниченият бюджет на проектите, казва той, понякога ги е връщал към чертожната дъска, позволявал им е да мислят нестандартно и е водил до нови иновации.

„За „Чандраян-1“ отпуснатият бюджет беше 89 млн. долара и това беше добре за първоначалната конфигурация. Но впоследствие беше решено, че космическият кораб ще носи сонда за удар в Луната, което означаваше допълнителни 35 кг.“

Учените са имали два варианта - да използват по-тежка ракета за осъществяване на мисията, но това би струвало по-скъпо, или да премахнат част от апаратурата, за да намалят товара.

„Избрахме втория вариант. Намалихме броя на двигателите от 16 на осем, а резервоарите под налягане и батериите бяха намалени от два на един.“

Намаляването на броя на батериите, казва Анадурай, означава, че изстрелването трябваше да се осъществи преди края на 2008 г.

„Това би дало на космическия кораб две години, докато обикаля Луната, без да се сблъсква с продължително слънчево затъмнение, което би повлияло на способността му да се презарежда. Така че трябваше да поддържаме строг работен график, за да спазим крайния срок за изстрелване.“

Според Анадурай „Мангалиян“ струва толкова малко, „защото използвахме по-голямата част от хардуера, който вече бяхме проектирали за „Чандраян-2“, след като втората лунна мисия се забави“.

Багла казва, че индийската космическа програма, която се осъществява на толкова ниска цена, е „невероятно постижение“. Но с увеличаването на мащаба на Индия разходите могат да нараснат.

В момента, казва той, Индия използва малки ракети-носители, защото не разполага с нищо по-силно. Но това означава, че на индийските космически апарати им отнема много повече време да достигнат целта си.

Така че, когато „Чандраян-3“ беше изстрелян, той обиколи Земята няколко пъти, преди да бъде изстрелян в лунна орбита, където обиколи Луната няколко пъти, преди да се приземи. От друга страна, руският кораб

„Луна-25“ се измъкна бързо от земната гравитация, като се скачи с мощна ракета „Союз“. Използвахме гравитацията на майката Земя, за да ни подтикне към Луната. Отне ни седмици и много находчиво планиране. Isro е овладяла това и го е правила успешно толкова много пъти“, казва Багла.

Но, казва Багла, Индия е обявила плановете си да изпрати пилотирана мисия до Луната до 2040 г. и ще се нуждае от по-мощна ракета, за да може да изпрати астронавтите там по-бързо.

Наскоро правителството заяви, че работата по тази нова ракета вече е одобрена и тя ще бъде готова до 2032 г. Тази ракета-носител от следващо поколение (NGLV) ще може да носи по-голямо тегло, но и ще струва повече.

Освен това, казва Багла, Индия е в процес на отваряне на космическия сектор за частни играчи и е малко вероятно разходите да останат толкова ниски, когато това се случи.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase

Коментари 8
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

8 коментара
 
– Докторе, как съм? – Вече сте добре. Можем да ви изпишем утре. Позвънете на жена си да дойде. – А, докторе, няма нужда да…
Прочети целия
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни
.

От минус 7° до 10°: Какво време ни очаква в неделя

България Преди 1 минута

Дневните температури ще се повишат и максималните ще бъдат между 5° и 10°, в София - около 5°

Путин подписа закон за опрощаване на дългове на новобранци

Путин подписа закон за опрощаване на дългове на новобранци

Свят Преди 8 часа

Агенциите съобщават, че законът предвижда опрощаване на до 10 млн. рубли (95 835 долара) просрочени дългове

"България може": Кузман Илиев основа нова партия

"България може": Кузман Илиев основа нова партия

България Преди 11 часа

Партия "България може" беше учредена днес

„Хамас“ съобщи за смъртта на заложничка в Газа

„Хамас“ съобщи за смъртта на заложничка в Газа

Свят Преди 12 часа

Твърдението не е потвърдено от израелската армия

„Нямаме какво да крием“: ПП-ДБ искат срещата с ГЕРБ да е пред медиите

„Нямаме какво да крием“: ПП-ДБ искат срещата с ГЕРБ да е пред медиите

България Преди 13 часа

Коалицията също така публикува писмото, което Борисов е изпратил до тях

Учени: Пиенето на младини уврежда дълготрайно мозъка

Учени: Пиенето на младини уврежда дълготрайно мозъка

Свят Преди 13 часа

Невроните, отговорни за предаването на сигнали в мозъка, претърпяват промени, подобни на тези, характерни за когнитивното увреждане

Бурята "Берт" затвори пътища и отмени полети в Обединеното кралство

Бурята "Берт" затвори пътища и отмени полети в Обединеното кралство

Свят Преди 13 часа

Предупреждения за вятър, дъжд и сняг в цяла Великобритания

Коледна магия: 6 от най-красивите базари в Европа

Коледна магия: 6 от най-красивите базари в Европа

Свят Преди 14 часа

Ето най-добрите коледни пазари този сезон

Още един съквартирант ще напусне Big Brother тази вечер

Още един съквартирант ще напусне Big Brother тази вечер

Любопитно Преди 14 часа

Зрителите могат да подкрепят номинираните в приложението на NOVA PLAY

Осъдиха за изнасилване Конър Макгрегър

Осъдиха за изнасилване Конър Макгрегър

Свят Преди 15 часа

Боецът е осъден да плати на Никита Ханд обезщетение в размер на повече от 248 000 евро

Ангела Меркел не смята, че е отговорна за войната на Путин в Украйна

Ангела Меркел не смята, че е отговорна за войната на Путин в Украйна

Свят Преди 15 часа

Бившата германска канцлерка заяви това пред германското списание "Шпигел"

Завърши плановият годишен ремонт на шести блок на АЕЦ „Козлодуй”

Завърши плановият годишен ремонт на шести блок на АЕЦ „Козлодуй”

България Преди 16 часа

Реакторът е презареден със свежо ядрено гориво

С костюм на мечка: Арменци опитаха да измамят застрахователна компания

С костюм на мечка: Арменци опитаха да измамят застрахователна компания

Свят Преди 16 часа

Цялата история четете в следващите редове

<p>Езеро &ldquo;изригна&rdquo; и уби хиляди&nbsp;(СНИМКА)</p>

Трагичен инцидент: Езеро “изригна” и уби хиляди

Свят Преди 17 часа

Облакът се настани над цялата долина и дори се разпространи на 25 км от мястото на експлозията до близките селища

.

8-етажен блок в Бейрут рухна след ракетен удар

Свят Преди 17 часа

Гражданска защита казва, че са убити най-малко 11 души

Путин: Няма система, която да спре новата свръхвукова ракета "Орешник"

Путин: Няма система, която да спре новата свръхвукова ракета "Орешник"

Свят Преди 18 часа

Продължават тестовете за новото оръжие, но то вече е в серийно производство, уточни той