Запознайте се със „смелите жени“ на Амазонка

П реди повече от 20 години общността на коренното население Sinchi Warmi („смела жена“) създава хижа, в която може да обучава посетителите на природните богатства на амазонската дъждовна гора. Взаимодействието с пътниците по този начин е помогнало на тези жени да запазят традициите си живи - и е сложило край на остарелите роли на половете.

Водачът Фабио Чимбо отмята главата ми назад и изсипва лекарството в носа ми; аз кашлям. То се плъзга по гърлото ми и изгаря в гърдите ми, по-силно от сингъл малц. Часът е 5 сутринта, но вече съм напълно буден. Всичко се усилва: пращящият огън, къкрещият дим, пържещата риба качама, която скоро ще бъде нашата закуска. Това разказва авторът на National Geographic.

„Това е за изгонване на всички лоши неща. Цялата болка ще си отиде“, казва сестрата на Фабио, Бети Чимбо, лидер на общността Синчи Уарми, докато Фабио използва листа, за да избърше излишното количество, което се е разляло по врата ми. Лекарството е известно на езика кичуа като сингаличина и се приготвя от стрити на прах чесън, анасон, джинджифил, албахака (амазонски босилек) и гуайуса.

Huge win. Ecuadorians have voted in a historic referendum to halt the development of all new oilwells in the Yasuní national park in the Amazon, one of the most biodiverse regions on the planet: https://t.co/u0fXL0pQZS

Protect people and the planet. #ActOnClimate pic.twitter.com/d3IKdhcjaD

— Mike Hudema (@MikeHudema) August 15, 2024

Гуайуса, дърво, богато на кофеин, е от основно значение за живота на коренното население кичуа в еквадорска Амазония. Всяка сутрин общностите се събират около огъня за церемонията Guayusa Upina, където пият чай от гуайуса, тълкуват си сънищата и прилагат природни лекарства.

„Това поддържа единството на семейството“, казва Бети.

В наши дни има и друга причина церемонията да продължи: туризмът. През 2002 г. Бети, заедно с други жени от общността Сан Педро де Мисахуали в провинция Напо, създава амазонската хижа „Синчи Варми“. Нейната цел е да подобри условията на живот в общността и да осигури на нейните жени, които по това време са ограничени до ролята на домакини, независим живот.

„Мисля, че във всички култури има чувство на мъжка гордост, нали? В нашата общност жените бяха само за кухнята, за полето или за бебето - мъжът беше лидерът на семейството. Така че на жените им хрумна идеята: „Добре, нека се съберем и да се занимаваме със занаяти, да плетем, да впрегнем уменията си в работа“. Не за да омаловажим мъжете, а за да се подкрепяме взаимно вкъщи“, разказва Мелиза Анди, племенница на Бети. 

„Те постигнаха това за своите деца, така че децата им да имат работа в общността, когато пораснат.„За да не емигрират“, добавя Фабио. 

Започваме да вървим обратно към хижата. Джунглата се спуска към нас като влажна завеса, която се вълнува от влажното бучене на птиците оропендола. Следвам Бети по дървена пътека, която води към лагуната. Бети пляска и шумът събужда една двуметрова риба.

„Едно от тези пайчета може да нахрани 70 души“, казва Бети. Лично аз не бих искала да съм тази, която ще я хване.

На брега на езерото е поставена маса за занаяти с купички с пигменти и мъниста, извлечени от амазонски растения: анато, чихуанго, хиримоя. Бети разчупва дълъг лист от пита върху парче бамбук и го разкъсва, за да разкрие влакната. Тя обяснява, че някога те са се използвали за риболов и изработване на хамаци.

„Природата е като нашата майка, която се грижи за нас и ни защитава. Тя не е егоист - тя дава мигновено“, казва тя. 

“This may look completely reckless, but I promise you I am not going to get hurt. These are Amazonian stingless bees, tiny creatures that are helping bring life back to the Amazon,” says Nat Geo Explorer and chemical biologist Rosa Vásquez Espinoza. #WorldBeeDay
(📹: @aesotelo) pic.twitter.com/XGReDInjjy

— National Geographic (@NatGeo) May 20, 2023

Сестрата на Бети, Нели Чимбо, вади червени семена от купата и ги нанизва на конец от пита, който завързва за бамбуковия парапет. След като ми показва как да сплета нишките заедно, тя завързва другия край за примката на колана ми - на практика ме пристяга там. Протестирам, като се размърдвам.

„Никога не сме имали смартфони или телевизия. Просто правехме тези занаяти по цял ден“, казва тя, за да ме посъветва. 

След като завършвам гривната си от семена на wayruro - и по този начин печеля свободата си от Нели - се връщам в хижата и намирам Фабио да пече какаови зърна на огъня.

„Какаото е открито за първи път тук, в Амазонка. Нашите родители и баби и дядовци са го използвали като валута, която са разменяли за продукти от други семейства“, обяснява той, докато зърната се пукат, а въздухът става сладък и опияняващ. 

След като смила печените зърна на прах, Фабио ги смесва с тръстикова захар, мляко, канела и ванилия. Сега има опасност да припадна.

„Кората на какаото може да се използва за лечение на кожни инфекции. Или пък зърната могат да се използват като маска за лице“, продължава той. 

В Амазония народът кичуа живее в хармония с дъждовната гора и нейните ресурси. Дейностите, предлагани в ложата, включват амазонски кални процедури за лице, уроци по приготвяне на чича (ферментирала напитка от маниока) и разходки из джунглата, където можете да изплетете торбички от листа и да изрисувате културни символи върху лицето си с помощта на червено анато.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase