Заговорът "Като": Mного желан и изключително значим

В ечерта на 23 февруари 1820 г. около 25 души се събират в конюшнята на улица "Като", до Еджуеър Роуд в Лондон. Водени от Артър Тистлууд, те се срещат, за да съставят план за убийството на министър-председателя лорд Ливърпул и смъкването на неговия кабинет, тъй като част от тях вечерят на площад Гросвенор.

Бившите войници Джон Харисън и Робърт Адамс искали да убият министрите, а месарят Джеймс Ингс да "отреже всички глави, които се намирали в стаята, а главите на лордовете Касълриг и Сидмут да отнесе в торба".

Заговорът се провалил.

Друг заговорник, Джордж Едуардс, се превърнал в информатор и в конюшнята на Боу Стрийт пристигнали военните. Последвала престрелка, докато мъжете се съпротивлявали на ареста и бягали. Тистлууд, Ингс и още трима души били арестувани, осъдени за държавна измяна и екзекутирани в Нюгейт на 1 май 1820 г., а петима други били транспортирани в Нов Южен Уелс.

Въпреки неуспеха си, заговорът от улица "Като" отдавна е интересен за изследователите на регентска Великобритания.

Защо заговорът не успява и Великобритания не успява да преживее революция през тази епоха?

Участниците в заговора били от "радикалния подземен свят", последователи на починалия през 1814 г. активист за национализация на земята - Томас Спенс. Наричайки себе си "филантропи на Спенс", те били сред малцината радикали, които били готови да свалят правителството с насилие.

Най-големите "побойнички" в историята

Тистлууд и някои от неговите съзаклятници участвали в опитите за въстание през зимата на 1816-17 г., кaто се опитали да използват масовите събрания, организирани от оратора Хенри Хънт в Спа Фийлдс в Лондон, за да принудят тълпата да окаже натиск върху принца-регент да приеме исканията им за изборна реформа и икономически облекчения.

Въпреки че не последвали никакви бунтове: кампанията за политическа реформа и демокрация във Великобритания била умишлено мирна и законна, за да докаже, че работническата класа е подходяща за избирателно право.

Непосредственият контекст на заговора бил потушаването на демократичния радикализъм по време на клането в Питърлу през август 1819 г. и последвалото антирадикално законодателство на Шестте закона. Спенсърите се надявали да използват завръщането на Хънт в Лондон през септември 1819 г. като нова възможност да разпространят програмата си пред голяма тълпа.

След поредица от слабо посетени срещи ултрарадикалите изгубили надежда в потенциала за масово въстание.

Насилието изглеждало като единственият път напред.

В крайна сметка обаче само половината от хората, които се очаквало да се появят на улица Като, са го направили. Някои били привлечени от финансовата изгода, която предлагало доносничеството, но истината била, че мнозинството британци по онова време били умерени в своя радикализъм. Макар и възмутени от Питърлу, те все пак търсели законни средства за съпротива срещу държавата.

В своя увлекателен разказ за заговора, Гатрел разглежда живота и обстоятелствата на замесените лица. Той отразява онова, което покойният историк на чартизма Малкълм Чейс определил като "биографичен обрат", доминиращ в сегашните истории на политическите движения. Гатрел разкрил мрачния ранен живот на информатора Джордж Едуардс, роден в семейството на собственик на магазин и изоставен от баща си.

Почти неизбежно било при тези трудни обстоятелства Едуардс да се окаже активен в лондонския подземен свят, но не и да изиграе определяща роля в един от най-известните заговори в британската история.