През 1952 г. 3 звезди изчезнали от нощното небе. Какво се е случило с тях?

Н а 19 юли 1952 г. обсерваторията Паломар близо до Сан Диего, Калифорния, проучвала нощното небе, като се фокусирала върху определен регион и го снимала многократно, в опит да забележи тела в Слънчевата система, като астероиди, докато преминават пред звездите, затъмнявайки ги леко.

В 8:52 същата вечер те заснели изображение, на което се виждали три звезди близо една до друга. В 21:45 било заснето второ изображение от същия район. Този път обектите не се виждали никъде.

Това е доста необичайно. Звездите може да потъмнеят като Бетелгейзе или да експлодират, оставяйки след себе си сияние за по няколко часа или дори дни, но те просто били там в 20:52 и изчезнали по-малко от час по-късно. И така, какво е станало с тях?

Нов екип, който се интересува от подобни "преходни процеси", разгледа случая и формира няколко възможни обяснения. Първо, те провериха дали обектите са били забелязвани оттогава.

„Възползвахме се от възможностите на Виртуалната обсерватория, за да потърсим този троен преход в по-нови изображения и каталози“, пише екипът в своя документ. „От резултата от това търсене можем да заключим, че този преходен процес не се е появявал в нито едно по-късно изображение от този регион през следващите 69 години.“

След това екипът сравни преходните звезди с други, заснети в същия регион. Ако имало значителни разлики, особено към краищата на обектите, това можело да означава, че става дума за дефекти във фотографските плаки или дори елементарни частици, които са се ударили в тези плаки. Те обаче установиха, че формите са удивително сходни, въпреки че са с различни размери.

„В обобщение, не намираме доказателства, че преходните звезди са нещо различно от неразрешен точков източник на светлина“, пише екипът. „По-специално, профилите не показват доказателства за движещ се източник като самолет, астероид или елементарна частица, нито за дефект във фотографската плака.“

Екипът изключи звездите да са изгаснали независимо една от друга, като се има предвид колко рядко звездите изобщо изчезват по този начин. Каквото и да е накарало един от обектите да изчезне от полезрението ни, е предизвикало изчезването на всички. Същото важи, ако става дума за тъмни обекти, които са били изсветлени за кратко от някакво събитие.

Ако наистина става дума за три отделни обекта в пространството, това означава, че те трябва да са били близо един до друг, за да може светлината (и след това липсата ѝ) да пристигне в рамките на този час. Ако това е правилно размишление, то поставя обектите много по-близо до нашата Слънчева система, отколкото други обяснения.

„За да бъдат причинно свързани, трите източника на светлина трябва да са се намирали един от друг на около 6 светлинни години и да не са били на повече от 2 светлинни години разстояние. Това разстояние е по-малко от това до най-близката звезда - системата алфа Cen, довеждайки мястото на трите звезди към разстояние в близост до нашето Слънце, ако не и вътрешната Слънчева система или дори орбитата на Земята".

Това би означавало, че е много вероятно това да са били астероиди или други обекти в нашата слънчева система, може би дори облакът на Оорт, което би обяснило защо не са били забелязани в следващите проучвания.

Друга възможност, предложена от екипа, е, че феноменът е бил резултат от гравитационни лещи.

За съжаление, все още няма окончателен отговор и екипът призова за допълнителни последващи търсения за подобни преходни процеси.