Забавно изследване: Гъделичкат плъхове с научна цел

З а някои плъховете са заплаха, но за други те са очарователни малки сладури, перфектни за домашен любимец. Учените вече са установили, че дял от мозъците на плъховете, наречена периакведуктално сиво (PAG), е от решаващо значение за „смеха“ и игривостта им, когато бъдат гъделичкани.

Игрите са необходими за развитието и формирането на връзки както при животните, така и при хората. Въпреки това, това все още е едно от поведенията, които най-малко разбираме, особено що се отнася до това какви невронни пътища контролират на игривостта при животни или хора.

Tickling is fun-damental for this study.https://t.co/Lr0TUPCB7g

— IFLScience (@IFLScience) July 28, 2023

„Ние знаем, че вокализацията като смеха е много важен аспект от играта, което подкрепя идеята, че има някакъв сигнал в мозъка, регулиращ това поведение“, каза старши автор на статията Майкъл Брехт. „Например, децата проверяват за смях, когато играят и се бият се помежду си. Ако техният приятел вече не се смее, те спират да се карат.“

Изследвали плъхове, защото в миналото се знаело, че плъховете „се кикотели“, за да покажат, че им харесва да бъдат гъделичкани. По време на това проучване те трябвало да се уверят, че всички плъхове са спокойни, тъй като е известно, че те са по-малко склонни да играят, ако са стресирани или тревожни. И така, изследователите позволили на плъховете да опознаят новата си среда за няколко дни, след което започнал експериментът с гъделичкането. Учените следели времето за възпроизвеждане за висок тон, който им показвал, че се „смеят“, за да се уверят, че плъховете се забавляват!

Did you see this? Scientists Tickle Rats and Discover Brain's ‘Play Spot’ https://t.co/aQsXf5WTq2 @sciam pic.twitter.com/mWEwgqWUWh

— CHROMA (@wearechroma) July 31, 2023

След това учените изследвали мозъчната дейност на животното, за да видят какво се случва. Те открили, че има силна невронна реакция при игра и гъделичкане. Инхибирането на тази част от мозъка означава, че когато забавните реакции спрат и плъховете спират да се ангажират и не се смеят толкова много. Доказано е също, че ако гризачите са били на непознато, провокиращо безпокойство място, тогава смехът изчезва и намалява нивото на активност при игра, както и гъделичкащите реагиращи клетки в страничната колона на PAG.

Но какво е PAG?

PAG се намира в междинния мозък. Минали изследвания показват, че той участва в реакциите на борба или бягство, както и в контролирането на вокализациите. Колкото и да е странно, битката в играта също може да предизвика тези реакции на борба или бягство – което може да е причината за това PAG да има толкова голяма роля в играта. Самата игра изглежда е много инстинктивно поведение, тъй като продължава, когато съзнателният контролен център (кортексът) не успее да се развие.

„Много хора смятат, че играта е нещо детинско или не много решително поведение, но се подценява“, казва Брехт. „Според моето възприемане на тя е поведение на самообучение. Обикновено мозъкът служи за контролиране на поведението. Поведението при игра обаче изглежда служи за да се развиват мозъците ни."

Tickled pink: Neuroscientists tickle rats to find brain's play centre https://t.co/2Gp5npPrlt

— Cosmos - the Science of Everything (@CosmosMagazine) July 28, 2023

Какво следва от това изследване? Учените планират да гъделичкат други животни, за да видят дали ще получат същите резултати от PAG. Това може да помогне за разработването на директни сравнения на игривостта при различни видове.

Тази статия е публикувана в списание Neuron.