За тъгата и щастието от детството в „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“

К раят на летния сезон в кинокалендара отваря възможности за по-нискобюджетни продукции от традиционните летни блокбъстъри да оставят своя отпечатък по салоните.

През изминалия уикенд два такива филма излязоха по кината у нас.

Единият е абсурдно клиширан филм за гигантска акула в океана с Джейсън Стейтъм в главната роля, който граничи с пародия в тона си. Другият е класическо, стоплящо сърцето приключение от „Дисни“, което определено мога да препоръчам за сметка на директния му конкурент по кината.

„Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“ не е революционен филм.

Посланието му е еднопластово, но общовалидно; познато, но безвременно. Това е белегът на множество филми на „Дисни“, които печелят зрителя със сантименталност и хумор в действието си, без да претендират за особена сложност.

Тези характеристики са налице и в „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“. Сюжетът ни показва главния човешки герой от класическите приказки на Алън Милн, когато вече е пораснал, сражавал се е във Втората световна война и живее в Лондон със съпруга и малка дъщеря.

Основният му проблем е в това, че се е превърнал в бледа сянка на детската си същност, забравил е за мечтите си и е изгубил това, което го е правило уникален като по-малък. В ролята Юън МакГрегър се справя безупречно, комбинирайки снобско британско произношение и визия с типичния си чар, който главният герой не е изтрил напълно от ежедневното си сиво поведение.

МакГрегър осъзнава напълно какво изисква от него амплоато му и влага цялата искреност на света във всеки свой поглед, независимо дали разговаря с прекрасната Хейли Атуел в ролята на жената на Кристофър Робин, или с компютърно анимирано мече, озвучено от Джим Къмингс.

Ако Пух е душата на филма, то Кристофър Робин е сърцето му,

туптящо с променлива честота, и именно сърдечност е основната черта на представянето на МакГрегър в главната роля.

Всички поддържащи персонажи около него са носители на основното послание във филма – че човек не бива да заменя мечтите си с чужди, да изневерява на себе си и да посвещава целия си живот на работа, която дори не му е дотам приятна. Целта им в крайна сметка е припомнят този простичък житейски факт и на Робин.

Анимационните персонажи са реализирани до съвършенство на екрана.

Визуалните ефекти, с които са пренесени в нашата реалност, са на топ ниво, а гласовете зад героите са добре подбрани и познати. Но най-важен от всичко е фактът, че поведението им оставя вярно на литературните им оригинали и представя в пълнометражен филмов формат най-стойностното възможно обобщение на философията за Мечо Пух.

А тя е елементарна, вечна и любима на цели поколения зрители и читатели. В този смисъл е озадачаващ и проблемът със забраната на филма в Китай, тъй като президентът на страна Си Цзинпин е сравняван с Пух от опозицията си. Ако някой се обижда от сравнения с Мечо Пух на философска основа, значи е малко глупав; ако ли пък се обижда от сравнения с Мечо Пух на физическа основа, значи е много глупав, а и още по-самовлюбен.

Във видеото горе разберете защо новият филм за Мечо Пух бе забранен в Китай.

Ако и вие сте по-склонни да се причислите към по-цинично настроените зрители, спокойно можете да пропуснете „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“. Но ако сте в настроение за класическо сантиментално изживяване с немалко хумор и запазена марка „Дисни“, то лентата ще задоволи идеално филмовите ви потребности.

Родителите трябва само да бъдат предупредени, че филмът е субтитриран, а не озвучен, и това може да бъде проблем за по-малките зрители, какъвто беше и за децата в киносалона, в който аз самият гледах филма. А по-големите зрители с желание за по-драматични и експлозивни преживявания ще трябва да изчакат до следващата седмица за Дензъл Уошингтън и „Закрилникът 2“.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.