Х оливуд има различни любими тематични мотиви, около които да гради филми и после да ги възнаграждава със златни статуетки, но най-любимият такъв мотив по всяка вероятност е... Холивуд. Подобен тип артистично самозадоволяване изглежда абсурдно отстрани, но това надали ще накара американската киноиндустрия да промени навиците си – а и в някои случаи похвалите и наградите са заслужени.
Само от 2011 година насам три от лентите, спечелили „Оскар“ за най-добър филм, са били фокусирани над историята и спецификите на киното като изкуство и като печеливш занаят. „Вавилон“ на Деймиън Шазел е направен с очевидната амбиция да се увенчае с именно такъв успех, но по всичко личи, че тричасовият епос от режисьора на модерната класика „Ла Ла Ленд“ няма да постигне високата си цел.
Отзивите за филма отвъд океана са толкова поляризиращи, че почти няма как да не изразя собственото си мнение за лентата, без да адресирам по някакъв начин и чуждите такива. „Вавилон“ има малко над 50 пункта критическо одобрение в известните уебсайтове Rotten Tomatoes и Metacritic, и повечето оценки за лентата са крайно положителни или крайно отрицателни.
Моята собствена е по-скоро положителна, макар че очевидно толкова противоречив филм изисква по-нюансирана оценка от „Осанна!“ или „Разпни го!“. Основният ми мотив да дам на „Вавилон“ палец нагоре вместо палец надолу е именно фактът, че Холивуд обича да бъде критикуван само ако бъде и идеализиран в още по-голяма степен, заради което всъщност използвах израза „артистично самозадоволяване“ в откриващия параграф на текста.
Никой не отрича достойнствата в режисурата на Шазел, в саундтрака на Джъстин Хъруиц или във фантастичната актьорска игра на звездите Брад Пит, Марго Роби и Диего Калва. Основната разделителна линия, около която се сблъскват тези, които отричат, и тези, които подкрепят филма, е циничната, животинска, първична картина на класическия Холивуд от 20-те години на миналия век, която лентата обрисува с много кадри на гола плът и на порочни действия.
Да, Шазел изпада в моменти на хипербола и на гротеска в откриващите 20 минути от филма и в зле реализирано лирическо отклонение в последните 20 минути. Но илюстрираната идея за „лудите“ години в Холивуд след Първата световна война е не просто реалистична, тя е историческа истина, запечатана в предадените спомени на толкова много от участниците във филмовата индустрия от това време.
Лентата използва истински имена на преживяли епохата личности само сред поддържащите си персонажи – главните герои очевидно са изцяло фикционални. „Вавилон“ не е биографичен филм с претенции за стопроцентова достоверност, но символите и идеите му безспорно са с база в историческата реалност. Прекомерното използване на определени изразни средства не лишава лентата от художествени качества и, по-конкретно, от автентичност.
Да, Холивуд може и да се чувства неудобно от адаптацията на някои по-изцапани страници от иначе бляскавата му история, което ще коства на „Вавилон“ шансовете за редица награди този сезон. Но филмът е обективно завладяващ със своите преплитащи се три лични истории: застаряващата звезда от дните на нямото кино Джак Конрад, мексиканският имигрант Мануел Торес и талантливата, но лабилна Нели ЛаРой, изиграни съответно от Пит, Калва и Роби.
Сценарият изпраща персонажите в емоционални крайности, които позволяват на актьорите да демонстрират забележителния си талант. Да, определени епизоди са безкрайно мелодраматични, както подобава на тричасов епос на каквато и да е тема, и предоставят редица опасни възможности за преиграване, но всяка от звездите върши работата си безупречно.
В личностите и на трима им човек може да види капаните на крехкото его, на прекомерната амбиция и на порочното лекомислие. Историите им са свързани неслучайно и макар имената им да са измислени, е твърде очевидно, че те са отражение на реално съществували хора от илюстрираната епоха. Това е единствената достоверност, към която филмът се стреми.
По този начин „Вавилон“ комбинира интимното с епичното. Мерникът му очевидно е прицелен твърде нависоко, посланията му са предадени хаотично и времетраенето му би могло да бъде съкратено с поне 30 минути. Ала намеренията на лентата и вложената работа в продукцията са достойни, и ако основният повод за нападки срещу филма е фактът, че не се вписва в идеализираната представа на някои хора за миналото, това по-скоро говори положително, отколкото отрицателно за него.
Още от автора:
Неуспешната „Операция Форчън“ на Джейсън Стейтъм и Гай Ричи
Традиционният снобизъм и подборът за "Оскарите"
Този филм се подигра блестящо на Илон Мъск
Най-добрите от добрите: Топ филмите за 2022 година
Киносъбитието на годината или не: „Аватар: Природата на водата“
Коледният филм, от който не знаехте, че имате нужда
Спилбърг за Спилбърг: Израстването на един гений
Това е най-ирландският филм, който може да съществува
Нито комедия, нито ужас... но никой не може да му устои
Това е най-гледаният филм по Netflix през ноември 2022 г.
Отвъд предразсъдъците и смъртта: „Черната пантера: Уаканда завинаги"
Една звезда в ролята на живота си: Всички говорят за този филм
Край на най-епичната битка на телевизионния сезон
„Амстердам“: Хаотичната песен за живота на един голям режисьор
20 години от раждането на една легенда
Този филм ще се окаже най-скандалният на годината
Най-касовият филм в историята: 13 години по-късно
Няма по-чаровна двойка: Джордж Клуни и Джулия Робъртс в „Билет до Рая“
Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
