Някога замисляли ли сте се дали другите виждат света като вас? Или поне цветовете?
Колкото повече се замисляме, толкова по-странно се чувстваме, попадайки в една бездънна екзистенциална яма.
Дали това, което за нас е синьо, за други не е зелено, или пък дори жълто? Съществува ли изобщо синьо?
Темата как се формират цветовете в природата вече разгледахме в „Каква тайна се крие зад синия цвят в природата“. Нека тук се опитаме да отговорим на въпроса как хората виждат цветовете и защо.
Много хора страдат от дисхроматопсия до някаква степен –
средно 1 на 12 мъже и 1 на 200 жени. Цветна слепота или дисхроматопсия е дефект на човешкото зрение, който се изразява в неспособността да се разграничават определени или всички цветове.
Понякога на български като синоним се използва думата далтонизъм, въпреки че всъщност терминът означава точно определен вид цветна слепота – деутеранопия, по отношение на зеления цвят.
Разпознаваме различните цветове благодарение на нашите фоторецептори, които се наричат пръчици и колбички. Любопитно е, че повечето бозайници имат само два вида фоторецптори – за синьо и за жълто. В сравнение с тях птиците имат четири, освен основните три имат и рецептор за ултравиолетова светлина.
Обичайно човек се ражда с фоторецептори за червено, зелено и синьо, но не само че всеки от нас се появява на „бял“ свят с различен брой фоторецептори, определящи интензивността на цветовете, а и с раждането започваме сами да запаметява в съзнанието си цветовете по различен начин.
И естествената реакция, когато разберем, че някой има цветна слепота е: „Какво е чувството?“. Логичният отговор е – нормално. Ако имате цветна слепота, то би трябвало да сте виждали света по същия начин през целия си живот. Много хора дори не знаят, че страдат от цветна слепота.
В някои случаи просто учим цветовете грешно и тогава, дори и да „вземем очите“ на някого другиго със същите физически данни, това не би променило начина, по-който виждаме и възприемаме цвета. Ако в съзнанието ни тюркоазеното е в тъмносинята гама, то през каквато и призма да го погледнем, то няма да отиде в светлата гама.
Такива грешки осъзнаваме само когато ни се наложи да използваме цветовете и вместо тюркоазената чаша, подадем тази, клоняща към лилаво. Дори и да е вроден дефект на зрението, то пак не бихте осъзнали, че виждате цветовете грешно, защото няма да знаете какво е "правилно".
Цветовете са свързани със съзнанието на всеки от нас, а то не може да бъде споделено от двама души. Също и цветното зрение. Всеки вижда и възприема цветовете различно.
Опит с маймуни потвърждава това
Както хората, страдащи от някакъв вид цветна слепота, маймуните сайпири имат само два вида фоторецептори – за син и зелен цвят. В резултат на това бозайниците могат да отделят сини и жълти точки от сивите в едно поле, но не могат да разграничат червените от зелените.
В проучване от 2009 г. учени инфектират маймуни с изкуствено създаден генетичен вирус, който оказва влияние върху зрението им, променяйки рецепторите възприемащи зеления цвят, в такива, възприемащи червения.
Изненадващо, въпреки че при теста маймуните само и единствено са инжектирани с вируса и не са научени преди това какво представлява червения цвят, след мутацията, те започват автоматично успешно да разпознават и червените, и зелените точки в полето.
Оказва се, че с наличните гени мозъкът може и сам да си създава представа и разбиране за заобикалящият ни свят. И тъй като всеки от нас притежава различни гени, то определено виждаме цветовете различно.
Момичета, не се ядосвайте, когато той нарече червената ви рокля – цикламена. Мъже, не се притеснявайте дали ще уцелите цвета на роклята, която тя е облякла – все пак така или иначе и двамата възприемате цвета различно.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!