Всеки българин трябва да знае кой е той: Интересни факти за Васил Левски

Александра Лашкова: От Ада до Стадионa

На втория ден след Възкресение: Литийно шествие с чудотворната икона в Бачковския манастир

Започва Светлата седмица

Великден в Уиндзор: Чарлз III и Камила присъстваха на църковната служба

Даниел Бачорски: Шеф Ангелов ми каза, че ми липсва амбиция, а аз просто не мога да готвя (ВИДЕО)

Здравословен козунак - мисията възможна

От 300 продадени плочи до хиляди фенове: Веселин Маринов за формулата на успеха и мечтата за внуците

Мария и Коци след “Един за друг”: Нямаше коалиции във Вилата на любовта! (ВИДЕО)

"Дела трябват, а не думи".

Когато говорим за известни и значими българи, първото име или поне едно от първите, които изниква в съзнанието ни, е това на Васил Левски. Това е съвсем нормално, тъй като той е не само една от най-важните личности от Освобождението, но и от цялата ни история. Всеки българин трябва да знае кой е той, по този макар и незначителен начин, почитаме паметта на един наистина велик българин, отдал живота си на каузата за свобода. За съжаление предаден от свои (както е най-вероятната версия).

Възпят в много песни, обезсмъртен в много стихове и разкази, Васил Левски е един истински пример за всички нас, за това как човек не бива да се отказва от мечтите си, колкото и да са трудни те понякога.

Къде по света има паметници на Васил Левски?

Освен литературни произведения за Апостола на Свободата, в негова чест има и доста паметници, не само в България, но и в целия свят. Разбира се има голям паметник в родния му град Карлово, на булевард Васил Левски в София, във Варна, Ямбол, Стара Загора и на много други места по България.

Но знаехте ли, че паметници и бюстове на Апостола има и на други места по света?

Барелеф - паметник е открит в с. Еникьой, Северна Добруджа, Румъния, където Васил Левски е бил учител и псалт в българското по онова време село. Барелеф има на сградата на българския лицей „Васил Левски“ в Кишинев, Молдова, в Скопие, Република Северна Македония, Твърдица, Молдова, Париж, Франция, българското посолство в Токио, Япония.

Бюст – паметник има още в Бердянск, Украйна, Босилеград, Сърбия, Вашингтон, САЩ пред Посолството на България, Букурещ, Румъния, Приднестровие, Молдова. В двора на църквата Света София, Чикаго, САЩ е открита паметна плоча на 26 декември 2014 г. Също така на 16 май 2015 г. е открит триметров паметник пред българската църква в Чикаго, САЩ, по инициатива на Милчо Томов, строител от гр. Ахелой.

Паметници на Васил Левски има също и в Буенос Айрес, Аржентина, гр. Сиенфуегос, Куба, Торонто, Канада и на още много места. Тези паметници са поредното доказателство за значимостта на Васил Левски за нас българите.

Проверете: Колко знаете за Васил Левски (ОТГОВОРИ)

4 снимки

Отбелязваме 148 години от обесването на Васил Левски

Кой всъщност е Апостола?

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в град Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Някои нови изследвания от историци сочат обаче, че той е роден през 1840 г. Васил е едно от петте деца на Гина и Иван. Другите са Христо, Петър, Яна и Марийка.
Много е писано и ще се пише за Васил Левски, за делото му, за живота му. За това аз реших да ви представя интересни факти, които не са толкова често споменавани от живота и дейността му под формата на класация.
Дядото на Васил Левски по бащина линия е син или племенник на Тудур Кръстилов, който е един от многото преписвачи на „История славянобългарска“.
Баща му – Иван Кунчев умира рано и върху 14-годишния Васил паднала отговорността да помага в изхранването на семейството.
Започнал учението си в карловското взаимно училище, но под влияние на вуйчо си станал послушник и в продължение на три години обикалял из селата, за да събира помощи за Хилендарския манастир.
През 1858 г. Васил Левски е приел монашеството в Сопотския манастир под името Игнатий.
През пролетта на 1862 г. Васил Левски се включва в Първата българска легия в Белград, по молба на Георги Раковски. Именно там той се сдобива с прозвището Левски.
След разтуряне на легията се завърнал в Българско и известно време учителствал в с. Войнягово, Карловско, а по-късно в добруджанското село Еникьой.
Подобно на мнозина свои другари, Левски много трудно е преживял смъртта на Хаджидимитровата чета и несполуките от 1867 г. и 1868 г.
През декември 1868 г., с помощта на „Българското общество” и лично на Димитър Ценович, той заминал за Цариград и оттам преминал в Българско. Целта на тази обиколка била да се набере възможно най-много информация за реалното състояние на политическите настроения в страната.
Втората обиколка на Левски започнала на 1 май 1869 г. и завършила на 26 август.
По време на цялата си дейност на революционер и организатор на българската национална революция, Левски е ползвал голямо количество различни имена и прозвища. Най-известни сред тях са: Васил Иванов, Васил Левски (В. Левски), Васил Гинин, Дяконът, Дякон Игнатий, Дякон Левски, Апостола на свободата, Апостола и други.
Интересното е, че Васил Иванов Кунчев е използвал и много фалшиви имена, с които да подписва писма, документи и да използва за фалшиви документи и паспорти. Сред тях са: Дидьо Пеев, Добри Койнов, Стойчо Бешикташът и други.
Първият документиран филм за живота на Васил Левски датира от 1922 година. Носи името „Прослава на Левски“ и е заснет от Христо Константинов.
Васил Левски е бил знаменосец в четата на Панайот Хитов.
Атанас Узунов е направил опит да спаси Апостола, но абсолютно неуспешен. Идеята е била да се нападнат турците, които превозват Левски от София до Цариград. Османската Империя обаче изпълнила присъдата в София, което объркало плановете на Узунов и неговите съмишленици.
Най-малкият брат в семейство Кунчеви – Петър, е бил наричан Левски III, заради огромната си прилика с Апостола.
В последните си мигове Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов. На него той казва: Каквото съм правил, в полза народа е. Моли се, отче, не за мене, а за отечество България“.
На 27 декември 1872 г. е заловен от турските заптиета в Къкринското ханче. Общо 15 заптиета, начело със старшия им – Юсеин Бошнак чауш, обграждат рано сутринта ханчето.
На 6/18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник.

Дали ние сме го предали, или просто наистина не е имало как да го спасим, факт е, че си отива без да види България свободна. Ако беше жив днес, какво ли щеше да каже като види в каква ситуация е България сега? Дали за такава свободна България е мечтал Апостола, едва ли? Въпреки, че не е доживял така мечтаната свобода, той е знаел, че тя е близо и разковничето било в обединението на българите – той смятал, че само това ще ги спаси.

Васил Левски е пример за всички нас.

Той е олицетворение на думи като чест, достойнство, мъжка дума, издръжливост и борбеност. Левски е един от най-значимите българи не само на миналия век, ами на всеки век. Ако искаме да променим нещо и в днешната си ситуация, определено ни трябват хора като него. А дали има такива изобщо?

Наследството на Васил Левски е съвсем ясно и просто – да бъдем единни! За това ще завърша статията с негов цитат:

„Всичките неразбории, завист, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ“.

Още от автора:

Елин Пелин - "художникът", възпяващ българското село, църквата и морала

"Истинският" Шекспир и скритите послания зад неговото творчество

Цивилизацията на олмеките – кои са били те и какво се е случило с тях?

Потайни и много красиви: 3 от най-посещаваните пещери у нас

“Чувствам се силен, защото съм българин“: Балканският лъв Дан Колов

Магия като никоя друга: Българските народни танци

Съвпаденията между различните религии: Странност или не?

Пирамидите в Босна и Херцеговина: Какви тайни крият и какъв е техният произход?

Всяка дума е написана със страст: Великият майстор на перото Иван Вазов