Вредно ли е храненето пред телевизора?

С толкова много страхотни предавания и филми, които можете да гледате по телевизията в наши дни, е изкушаващо да ги гледате, докато се храните. Но дали вечерята с телевизия е наистина добра идея?

„Телевизионната вечеря“ няма добра репутация по отношение на здравето. Понятието, възникнало в САЩ в началото на 20-ти век, предизвиква образи на преработена храна, пълна със сол и добавки, която се яде балансирано в скута, докато сте седнали на дивана. 

Но какво би станало, ако изберете друг вид храна, докато седите пред любимия си телевизионен сериал?

Може би си мислите, че да се храниш с пъстра чиния, пълна със зеленчуци и пълнозърнести храни, е здравословен навик. Но дали простото ядене пред телевизора не отменя този добродетелен избор?

Има някои признаци, че може. Проучванията показват, че обичайното хранене, докато гледаме телевизия, не е полезно, независимо какво ядем. Ето защо:

Разсейване и памет

Учените отдавна знаят, че заобикалящата ни среда играе решаваща роля за начина ни на хранене, и има множество изследвания, които показват връзката между гледането на телевизия и по-високия риск от затлъстяване, което се дължи най-вече на по-ниските нива на физическа активност, свързани с такова заседнало поведение.  

Но гледането на телевизия може да повлияе и на количеството храна, което консумираме. Разсейването е една от водещите теории за това защо можем да ядем повече, докато гледаме телевизия, казва Моник Алблас, доцент по комуникационни науки в Амстердамския университет.

Това може да се дължи на факта, че когато сме погълнати от завладяващ сюжет, имаме по-малко внимание за хранене, така че не сме наясно с телесните сигнали, които ни казват, че сме сити, което може да доведе до преяждане. Има и изследвания, които показват, че не помним какво сме яли, когато се храним пред телевизора, и ни е трудно да преценим точно количеството, което сме изяли, което може да означава, че по-късно ядем повече.

Албас е установил, че хората прекарват повече време в ядене, когато гледат телевизия по същото време.

Тя е използвала вече съществуващи данни, събрани от Нидерландския институт за социални изследвания, за които хората са били помолени да водят дневник за всичко, което правят в продължение на една седмица, включително за храненето и гледането на телевизия, и дори за вида на телевизионните програми, които гледат.

Също така установили, че общото време, прекарано в ядене, е било по-дълго в дните на едновременно гледане на телевизия и ядене в сравнение с дните на ядене без едновременно гледане на телевизия, което според нея предполага, че хората не са осъзнавали колко ядат, защото са били разсеяни.

Самите резултати не показват непременно, че хората са яли повече или каква точно храна са яли, тъй като единственото, което са записвали, е продължителността на времето, прекарано в ядене. Разбира се, тъй като резултатите са самооценка, ако хората са се изгубили в особено добър сюжет, може и просто да не са си спомнили колко време са яли.

Но, казва Алблас, има съществуващи изследвания, които показват, че времето, прекарано в ядене, е свързано с приемането на повече калории.

„Лабораторни изследвания показват, че разсеяното хранене води до повишен прием на храна, така че всички доказателства заедно показват, че разсейването играе важна роля при хранене пред телевизора“, казва тя.

Друга причина, поради която можем да ядем повече, когато гледаме телевизия, е, че храната може да няма същия вкус, както когато обръщаме повече внимание на това, което ядем. Това е така, защото може да не получаваме толкова голямо удовлетворение от храната, когато сме разсеяни, казва Флор ван Меер, изследовател в областта на науката за данните в Wageningen Food Safety Research в Нидерландия, който е изследвал разсеяното хранене, докато е работил в катедрата по социална, организационна и икономическа психология на Лайденския университет в Нидерландия.

В качеството си на невролог ван Меер е провел многобройни изследвания на дейността на човешкия мозък, когато се храним разсеяно. В едно от проучванията, в което участниците са били помолени да запомнят кратко или дълго число, докато се хранят, тези, които са се опитали да запомнят по-дълги числа, са съобщили, че храната им е била по-малко сладка на вкус.

Ван Меер също така може да забележи по-малка активност в техните части на мозъка, свързани с възприемането на вкуса.

„Ако не усещате вкуса на храната по същия начин, може да не сте толкова доволни и е по-вероятно да закусите по-скоро след това“, казва тя.

Съществува теория, според която хората винаги се опитват да постигнат „хедонистична цел“, казва тя. Това означава, че очакваме да получим определено количество удоволствие през даден ден или дейност и ако не го постигнем, го търсим другаде. Ако дадена телевизионна програма не оправдае очакванията, може да ядете повече, за да компенсирате това.

Емоционалното ни състояние също играе голяма роля за хранителното ни поведение и има някои изследвания, които показват, че ако гледаме нещо, което ни радва, можем да изберем по-малко „хедонистични“ храни, като шоколад или пуканки с масло, в сравнение с нещо, което ни натъжава.

Какво ядем, докато гледаме телевизия?

Изследванията показват, че излагането на реклами на храни може да накара хората да се хранят повече. Но това, което най-много тревожи изследователите, е връзката между рекламите на храни и консумацията на ултрапреработени храни (УПХ), която е свързана със затлъстяването и други заболявания, включително сърдечни.

„Данните сочат, че дори краткотрайното излагане на реклами на храни може да накара децата да изберат рекламираните храни, а повторното излагане да засили това предпочитание“, казва Фернанда Раубер, изследовател от Центъра за епидемиологични изследвания в областта на храненето и здравето към Университета на Сао Пауло в Бразилия.

Тя е установила, че децата са по-склонни да консумират НДНТ, отколкото минимално обработени храни, когато гледат телевизия.

Това отчасти се дължи на факта, че ултрапреработените храни често се смятат за по-удобни за консумация, докато гледате телевизия, казва тя. Но повишеното излагане на реклами на тези видове храни също е свързано с повишената им консумация. Ефектът изглежда е по-силен, ако децата вече са затлъстели, може би защото имат повишена чувствителност към рекламите на храни.

И макар че семейното хранене обикновено се свързва с консумацията на повече плодове и зеленчуци, Раубер е установила също, че децата ядат повече ултрапреработени храни, ако се хранят, докато гледат телевизия със семейството.

„При този сценарий всички възприемани ползи от семейното хранене, наблюдавани в други изследвания, са засенчени от отрицателното въздействие на включения телевизор по време на хранене. Това подчертава сложното взаимодействие между хранителните навици и влиянието на околната среда и подчертава необходимостта от по-нататъшни изследвания, за да се разбере тази динамика цялостно“, казва Раубер.

Другите страни на разсейването

"Връзката между гледането на телевизия и храненето е сложна, дори когато става въпрос само за ефекта от разсейването. Изследванията показват, че разсейването може да ни накара да се храним по-малко или изобщо да не се храним", казва ван Меер.

Например, ван Меер казва, че някои начални училища в Нидерландия са решили да съкратят учебния ден и учениците да обядват, докато трае обучението.

Обучението по време на обяд обикновено е по-пасивно, така че те четат на учениците или пускат образователно видео, казва Ван Меер. Но тя добавя, че много родители установяват, че децата им се връщат вкъщи в края на деня с пълни кутии за обяд, което показва, че са били твърде разсеяни, за да ядат толкова много.

Този ефект е установен и при изследвания с възрастни. В едно от проучванията участниците са гледали два епизода от популярния американски ситком „Приятели“. Едната група гледала един и същи епизод два пъти, а другата група гледала два различни епизода. По време на втория епизод и на двете групи са предложени различни закуски.

Изследователите установили, че тези, които са гледали един и същи епизод два пъти, са приели допълнително 211 калории в сравнение с групата, която е гледала два различни епизода. Това може да се дължи на факта, че те са били по-малко разсеяни, казва Дик Стивънсън, професор по психологически науки в университета „Макуори“ в Сидни, Австралия.

С други думи, ако телевизорът, който гледаме, е достатъчно увлекателен, може да забравим да ядем храната, която е пред нас. Но когато телевизията ни кара да се чувстваме отегчени, можем да ядем повече.
В друго малко проучване участниците гледали по телевизията „скучна“ лекция за изкуство или „увлекателен“ телевизионен сериал - или нищо - и им били предложени нискокалорични (грозде) и висококалорични (шоколад) закуски.

Изследователите установяват, че скучната лекция за изкуството е подтикнала участниците да ядат повече, а интересният сериал - по-малко, отколкото контролната група, която изобщо не е гледала телевизия. С други думи - колкото по-скучно им е било, толкова повече са яли. Интересно е обаче, че основната промяна в консумацията е била в броя на изядените гроздови зърна, докато количеството шоколад е останало почти същото.

Така че трябва ли да избягваме да ядем, докато гледаме телевизия?

Съществуват няколко теории, които са в основата на това защо можем да ядем повече, когато се храним пред телевизора. Но надеждните изследвания в тази област са изправени пред няколко предизвикателства.

Изследователите често разчитат на хранителните дневници на хората и на проследяването на собственото им поведение при гледане на телевизия, но хората често не съобщават за консумацията на нездравословни храни, казва Раубер.  

Поне в проучването на Алблас участниците, от които тя е взела данни, са записвали всяка дейност в ежедневието си, така че те не са били особено внимателни при записването на храненето или гледането на телевизия.

Изследователите също така изучават хора, които се хранят и гледат телевизия в лабораторни условия. Но естеството на гледането на телевизия означава, че обикновено си почиваме у дома, така че опитите да се пресъздаде това в лаборатория могат да се окажат предизвикателство.

„Методите на пряко наблюдение могат да доведат до отклонение от промяната на поведението, когато участниците променят хранителните си навици, знаейки, че са наблюдавани“, казва Раубер.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase