Н е може да се отрече, че природата на България е просто приказна. Може да сме с малка територия, но пък за сметка на това в нея са събрани толкова много природни красоти, че човек не може да им се нагледа за цял един живот. Пълним и очи и душа, а те нямат край. Всеки район от нашата прекрасна родина има свое обаяние, чар и притегателна сила, не само за нас, но и за туристи от цял свят.
Вратцата и районът около град Враца са едни от тези места, които не може да останат пренебрегнати. Не е случайно, че един френски алпинист нарича скалите „българските доломити“.
Варовиковите стени на пролома се издигат на цели 700 метра и са най-високите на Балканския полуостров. Вратцата представлява пролом или още ждрело на река Лева, която е приток на река Ботуня. Проломът започва от село Згориград и има внушителни отвесни скали, които са любимо място на алпинисти и планинари. Маршрутите за катерачи са над 300 в района.
Името на град Враца идва точно от името на ждрелото, а не обратното както много хора си мислят. То е и един от символите на града, както и любимо място на местни и туристи.
Ждрелото на Вратцата се намира на 2 км от централния площад на град Враца, по пътя, който води до пещера Леденика.
Проломът Вратцата е обявен за природна забележителност през 1964 г. и е част от Природен парк „Врачански Балкан“.
Вратцата е толкова впечатляващ природен обект, че дори е емблемата на град Враца от 1967 г. Тя е нарисувана от художника Любен Орозов след спечелен от него конкурс. Девизът на града е много интересен – „Град като Балкана – древен и млад“.
Някога проходът е бил наричан „Вратица“, защото представлява една своеобразна входна врата за град Враца. В самия проход на ждрелото са запазени останки от една средновековна крепост, която също е носела името Вратица, от където пък идва и името на самото ждрело. Крепостта е датирана в периода около X-XII век. На това укрепление стръмните скали са се явявали като естествена порта и защита от неприятели. Наричали я още с латинската дума „валве“, което означава „двукрила врата“. Предполага се, че нейното предназначение е било да прегражда пътя на славяните през Врачанския пролом към Сердика и съответно към югозападните части на Балканския полуостров.
Ботев и неговите смели четници
Районът на град Враца е известен с много неща – градът на Ботев, връх Околчица, пещерата Леденика, Вратцата, водопадът Скакля и като цяло уникалната природа, която ни разкрива този дял на Стара планина. В близост се намират село Челопек и къщата на добре познатата ни Баба Илийца.
В града на Ботев всяка година в началото на месец юни се честват дните на Ботев и неговите четници. Ежегодно се прави и преход до връх Околчица. Този връх има височина от едва 1048 метра надморска височина, но е от изключително значение за нашето Освобождение. Точно тук на 1 юни 1876 г. е последната славна битка на Ботев и неговите смели четници.
На върха в чест на Христо Ботев и неговата чета е издигнат паметник с височина от 35 метра и опълченски кръст отгоре. Лобното място на поета и революционер Ботев се намира съвсем близо, в падината Йолковица, където днес стои паметен надпис, тихо да напомня за този велик българин, дал живота си за свободата на България и българите. През 1947 г. кръстът на паметника е заменен с петолъчка. През 1991 г. обаче отново се връща старият вид на паметника.
Околчица е и сред стоте национални обекта на България. Любопитен факт е, че има само един единствен четник от Софийско в четата на Христо Ботев. Това е Илия Джагаров от село Локорско, което се намира на около 15 километра от София. Той е роден през 1843 г. и умира през 1902 г. В началото на село Локорско има негов паметник, където всяка година на 2 юни се поставят цветя и венци. Интересното за този човек е, че той е един от двамата доброволци, които пренасят тялото на Васил Левски до храма „Света Петка Самарджийска“.
Въпреки че Христо Ботев е роден в град Калофер, в центъра на Враца има издигнат негов голям паметник, който стои гордо на площада, сякаш чакайки последната си битка с високо вдигната глава, гледащ към Балкана.
И Вратцата, и паметникът на Христо Ботев стоят гордо и непоколебимо, събуждайки у всеки чувството, че все още пазят града от нещо.
Още от автора:
Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C
Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време
Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул
Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга
Древна и красива България: Античният град с име на богиня
Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
Три приказни места в Рила, които всеки трябва да посети
„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби
Тайните на Белоградчишките скали
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
Еленската базилика – останки от някогашно величие
Асеновата крепост - самотният страж на Родопите
Там, където земята свършва и започва морето (СНИМКИ)
Масонското очарование на Португалия
Столицата на императриците - от пустош до величие
