Внимавай да не сгрешиш! Сексуалните правила през Средновековието

В наши дни сексът е навсякъде. Той присъства в книгите, филмите, песните, телевизионните предавания, а сега дори и в статиите по история. Въпреки че някои страни все още налагат строги правила за секса, факт е, че повечето западни страни са се поотпуснали в подхода си към секса. Днес сексът е нещо, на което трябва да се наслаждаваме, а не да се срамуваме от него.

Но това не винаги е било така. През Средновековието сексът е бил съпътстван от толкова много правила и разпоредби, че е чудно, че не сме изчезнали.

Моля, само за женени хора

През Средновековието единствените хора, на които е било позволено да правят секс, са били тези, които са си разменили брачни клетви. Сексът преди тези обети, особено в ранното Средновековие, се е смятал за голям грях. Всъщност всеки, който е бил хванат да прави секс преди брака, е можел да бъде екзекутиран чрез изкормване!

Въпреки че това звучи доста ясно, не е било така. Съществували са два набора от обети и това е предизвикало известно объркване. Имало е обет за годеж, с който двойката обещавала, че един ден ще се ожени, и сватбен обет, който се произнасял на сватбата. Тези обети имали еднаква тежест; след като двойката е дала обет, тя можела да прави секс без никакви последствия (освен тези, които майката природа е предвидила).

Обетът за годеж можел да бъде нарушен, но сватбеният обет - не, тъй като средновековната църква не била голям привърженик на разводите.

Обетът за годеж обаче не е бил вратичка. Хората не можели просто да се обвържат, да правят секс и след това да отменят сватбата. Ако една двойка е правила секс след като е дала обет за годеж, тя автоматично е била омъжена в очите на църквата. Не всички обаче осъзнавали това и затова църковните съдилища прекарвали доста време в разглеждане на двойки, които не осъзнавали, че са сключили брак.

Единственият изход от нещастния брак е бил сексуалната импотентност. Тъй като бракът е трябвало да доведе до създаване на потомство, ако партньорът ви не може да създава деца, това е било основание за развод. Някои мъже се опитвали да използват това като още една вратичка. Те твърдяха, че са импотентни със старата си жена, но по магически начин можеха да го направят отново с новата си съпруга.

Католическата църква скоро се усъмнила в тези хитрости и въвела нови правила. За да се потвърдят твърденията за импотентност, двойката трябвало да е била женена поне от три години и се изисквали свидетели.  

Католическата църква решавала кога сексът е позволен

Католическата църква не е била доволна само от това да казва на хората с кого могат да правят секс. Имало е и строги правила за това кога двойките могат да се наслаждават на компанията си.

Религиозният календар включваше "дни на целомъдрието", през които не можело да се блудства. Сексът не можел да се прави по време на големите празници (като Коледа и Великден), нито през шестте седмици на Великия пост. Неделите и рибните дни също били забранени.

Освен това сексът трябвало да се избягва по време на бременност, менструация и кърмене. Това не било толкова наложено от църквата, колкото препоръчано от пестеливите средновековни лекари. Като цяло това не е оставило много дни в годината.

Освен това в дните, в които на съпрузите било позволено да правят секс, те трябвало да бъдат подготвени. Според средновековния закон сексът е трябвало да се прави при поискване.

Свети Павел е обявил, че съпрузите трябва "да си дават един на друг това, което им се полага" (секс). И двамата партньори са били равнопоставени, когато е ставало въпрос за идеята за брачен дълг. Ако партньорът ви е бил в настроение, по закон вие също сте били длъжни да го направите.

За щастие, с течение на времето Католическата църква осъзнала, че много хора просто пренебрегват правилата, и затова смекчила позицията си. През XII в. повечето от тези правила се превърнали в предложения. Църквата предпочитала хората да прекарват свещените си дни в поклонение на Бога, но вече нямало да ви убиват заради това.

Духовен брак и свята девственост: Средновековната практика на безполовия брак

Католическата църква не спирала с правилата за това кога и с кого хората могат да правят секс. Според църквата сексът е бил свързан само с едно нещо: с възпроизводството. Това означавало, че хората трябва да правят секс само ако активно се опитват да имат дете. Правенето на секс единствено за удоволствие било голям грях.

Друг голям грях е да се опитваш да правиш нещо твърде рисковано в спалнята. На секса се е гледало като на нещо, което мъжът прави на жената. Единственият позволен секс бил този, при който мъжът играел активна роля, а жената оставала пасивна. Това означавало, че е позволена само една сексуална поза - така наречената мисионерска поза.

Алтернативните сексуални позиции, например жената да е отгоре, се смятали за неестествени. Смятало се е, че другите позиции подкопават естественото мъжко господство на мъжа. Странно е, че някои от по-либерално настроените теолози прекарвали време в класиране на това колко грешни са сексуалните позиции въз основа на това колко естествени са те.

Колкото по-неестествена е позицията, толкова по-вероятно е някой да отиде в ада. Другите видове сексуален контакт също били забранени. Всеки сексуален акт, който не е бил насочен конкретно към създаване на деца, се е считал за содомия.

Нарушаването на тези правила било свързано с ужасно строги наказания. За съжаление това означавало, че хомосексуалистите, по-специално, страдали много. Мъжете, признати за виновни за содомия, можели да бъдат изгорени на клада, обесени или дори умъртвени от глад.

Нарушаване на правилата на средновековния секс

Не е имало част от секса, която Католическата църква да не се опитва да регулира, а наказанията често са били жестоки. Църквата имала само един проблем: хората обичали да правят секс. Дори по-лошо, колкото по-забранено е нещо, толкова по-привлекателно е то.

Доказателствата сочат, че въпреки всички заплахи на църквата повечето хора просто са пренебрегвали правилата, тъй като са знаели, че щом това е ставало при закрити врати, църквата трудно би могла да докаже нещо.

Ако не друго, то позицията на църквата по отношение на секса се е обърнала срещу нея. Техният акцент върху това, че сексът трябва да бъде в рамките на брака и само за създаване на потомство, често отблъсква хората от техните съпрузи.

Много средновековни хора, особено от висшите класи, са имали двама партньори. Често те са имали един съпруг, за когото просто са се оженили и са имали деца, и втори, извънбрачен романтичен партньор, с когото са правили всички забавни, уж греховни неща.

Разбира се, църквите и днес имат учения по отношение на секса, които очакват да бъдат следвани от техните практикуващи. За щастие обаче повечето хора на Запад са свободни да избират дали да ги следват, или не. Това е въпрос на убеждение, а не на закон.

Днес личният ни живот е наша собственост и това, което правим в личния си живот, е наша работа. Важно е обаче да помним, че колкото и шокиращи или забавни да изглеждат някои от тези правила днес, има части на света, където този вид правила все още се прилагат.

Погледът към тези правила е напомняне, че не трябва да приемаме за даденост свободите, на които се радваме днес.