Величествен, но недостъпен: Забраненият град на Китай

З абраненият град на Китай, обширен императорски дворец, в който някога са се помещавали могъщите императори на Китай, е чудо на древната архитектура и китайската история. Простиращ се на впечатляващите 720 000 кв. м, обектът, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, съдържа най-голямата колекция от запазени древни дървени конструкции в света. С над 800 сгради и близо 9000 стаи е лесно да се изгубите в неговото величие.

Забраненият град в Пекин, Китай, е построен по време на управлението на император Юнгле от династията Мин, като строителството започва през 1406 г. и завършва през 1420 г. Той е бил императорски дворец и резиденция на императорите на Китай както за династиите Мин, така и за Цин, от началото на XV в. до началото на XX в.

Градът получава името си, защото дворцовият комплекс е бил недостъпен за обикновените китайци, следователно е било "забранено" да се влиза в него без разрешение. Комплексът е бил изключителна собственост на императорите, най-близките им семейства и наложниците им, както и на огромна свита от евнуси, придворни и слуги.

Достъпът до Забранения град бил строго контролиран, като ограничен брой лица имали право да влязат в стените му. Дори високопоставени служители можели да влизат само в определени зони на дворцовия комплекс в зависимост от ранга и статута си. Всеки, който е бил хванат да нахлува в Забранения град без разрешение, е бил подложен на строго наказание, включително екзекуция.

Изключителността на Забранения град имала за цел да подчертае божествения и върховен статут на императора като син на небето. Като център на китайската императорска система, той символизирал властта и авторитета на императора над цял Китай.

Строителство на Забранения град

Забраненият град е построен на мястото на разрушения императорски дворец на династията Юан. Мястото е избрано заради благоприятните му фън шуй характеристики, включително това, че се намира на север от императорския дворец на предходната династия Юан и е заобиколен от хълмове на север и река на юг.

Построен е като копие на "Пурпурния дворец" в Небето, тъй като се е смятало, че императорът на Китай е син на Небето. За построяването му са били добити и транспортирани до мястото огромен брой огромни камъни, най-тежките от които са тежали повече от 220 тона и са щели да тежат повече от 330 тона, преди да се разпаднат. 

Археологическите находки разкриват, че най-големите блокове, използвани за построяването на Забранения град, са добити от кариера, разположена на 70 км. Като се има предвид фактът, че колелото е изобретено в Китай около 1500 г. пр. н. е., първоначално се е смятало, че масивните камъни са били транспортирани с помощта на тази технология. Миналата година обаче е преведен 500-годишен документ, който разкрива как гигантските камъни са били плъзгани на километри върху специално конструирани шейни и влачени по хлъзгави пътеки от мокър лед от екип мъже в продължение на 28 дни. 

Работниците изкопават кладенци на всеки 500 метра, за да доставят вода, която да изливат върху леда, за да го смажат и да улеснят плъзгането на скалите.

Разширяващ се комплекс

Air view of the Forbidden City, Beijing. pic.twitter.com/tqH9A7l1Rf

— China in Pictures (@tongbingxue) February 20, 2023

Забраненият град има 800 сгради и съдържа близо 9000 стаи, както и многобройни градини и дворове. Дворецът е бил дом и на безброй произведения на изкуството и артефакти, включително картини, скулптури и калиграфии.

Дворцовият комплекс е разделен на две основни части: Външен двор и Вътрешен двор. Във Външния двор императорът заседавал и водел официални дела, докато Вътрешният двор бил запазен за личната резиденция на императора и неговото семейство. Единствените мъже, които са били допускани във Вътрешния двор, са били евнуси (мъже, които са били кастрирани), за да се гарантира "автентичността" на потомството на императора.

Охрана на двореца

Забраненият град бил едно от най-строго охраняваните места в Китай. Охраната е била сложна и комплексна, с многобройни нива на защита и огромен брой стражи, служители и евнуси, натоварени със задачата да защитават императора и неговото семейство.

Градът бил заобиколен от ров, който бил широк над 50 метра и се пълнел с вода от близките реки. Дворецът също бил заобиколен от стени, високи над 10 метра, направени от тухли и камък. Имало четири главни порти, които осигурявали достъп до Забранения град, като всяка от тях била охранявана от тежко въоръжени войници.

В двореца имало и многобройни тайни проходи, скрити стаи и капани, предназначени да попречат на натрапниците да получат достъп до императора.

Плътски удоволствия

Забраненият град е проектиран така, че да задоволява удоволствията на императора, осигурявайки му живот в лукс, разточителство и развлечения. Като абсолютен владетел на Китай, императорът е можел да разполага с огромни ресурси, за да задоволява всяка своя прищявка.

Императорите от династиите Мин и Цин са имали многобройни наложници, които да задоволяват сексуалните им желания - историческите данни сочат, че по времето на династията Цин в харема на императора е имало около 20 000 жени!  Императорът е можел да задоволява сексуалните си желания и по други начини, като например да посещава публични домове или да избира жени от персонала на двореца.

Императорът имал достъп и до огромен брой артисти, включително акробати, танцьори и музиканти, които забавлявали него и гостите му със своите умения.

В двореца се организирали грандиозни банкети и пиршества, на които императорът и гостите му получавали привидно безкраен набор от деликатеси. Твърди се, че ястията на императрицата вдовица Сиси обикновено се състояли от 108 ястия - количество, което можело да нахрани няколко хиляди нейни обеднели поданици.

https://t.co/cyKogq2Tbu The Great Forbidden City: A Glimpse into China's Imperial Past https://t.co/0HfmgvtNNp pic.twitter.com/5dmYSkkl89

— Billy Carson II (@4biddnKnowledge) February 19, 2023

Въпреки властта, която императорът имал, и разкоша, в който живеел, животът в Забранения град приличал на живот в позлатена клетка, тъй като императорът не можел да излиза извън стените на Забранения град. Когато императорът пътувал извън Забранения град, трябвало да се вземат сложни предпазни мерки, за да се гарантира неговата безопасност. Например той трябвало да се вози в паланкин, придружен от стражи, а маршрутът на пътуването трябвало да бъде предварително проучен.

Поглед отвътре към Забранения град

Първият западняк, допуснат до Забранения град, е италианският йезуитски мисионер Матео Ричи. Въпреки че целта на Ричи е била да разпространява християнската вяра в Китай, допускането му в Забранения град през 1601 г. не се дължи на религиозните му убеждения, а на научните му познания.

Друг западняк, който успява да влезе в Забранения град, този път по време на династията Цин, е Андреас Еверардус ван Браам Хукгеест, американски гражданин. Удивително е, че разказът на Хукгеест за посещението му в Забранения град през 1795 г. е запазен в неговия дневник. Хукгеест предоставя на читателите си някои необикновени истории за живота в Забранения град. Например, той пише, че му е било сервирано месо, което е било гризано от императора. Очевидно това е било голяма чест, оказвана от императора.

Край на забраната

Забраненият град е отворен за обществеността за първи път през 1925 г., след падането на династията Цин през 1911 г. След като последният император на Китай, Пуи, е изгонен от двореца през 1924 г., новото републиканско правителство на Китай решава да превърне двореца в музей. Именно тогава Забраненият град за първи път е отворен за обществеността, което дава възможност на обикновените граждани да се запознаят с живота на императорското семейство и с величието на китайската имперска система.

Оттогава насам Забраненият град е отворен за посетители от цял свят, като всяка година привлича милиони туристи. Поради възрастта на двореца и броя на посетителите, които приема, продължават усилията за реставрация, за да се гарантира запазването му. През последните години бяха въведени нови правила за управление на броя на посетителите и опазване на културното наследство на двореца, с акцент върху устойчивостта и отговорния туризъм. Докато гледаме към бъдещето, опазването и защитата на Забранения град ще гарантират, че неговата богата история и културно наследство ще могат да се ползват от бъдещите поколения.