В търсене на храна и вода: Слонове влизат в кенийските села и унищожават реколтата

К огато Джоузефин Кисеро мести семейството си надолу по хълма в нов дом с по-голям парцел земя в село Мванкома, южна Кения, тя планира да отглежда достатъчно култури, включително царевица, слънчоглед и маниока, за да осигури прехраната на шестте си деца.

На един брезент разстояние от лъвовете

Това, което обаче не е взела предвид, са слоновете, които често се скитат от близкия засегнат от суша национален парк Цаво в нейното село, за да търсят храна и вода, пише Ройтерс.

"Всеки път, когато засаждаме култури, слоновете идват и се хранят с повечето от тях, като същевременно тъпчат тези, които не ядат", каза Кисеро, допълвайки, че животните се отдалечават от пресъхналия парк, защото не намират там нищо за ядене и пиене.

Смъртна присъда грози бракониерите в Кения

Гладните слонове понякога нападат хора, които стоят между тях и следващото им хранене, а това често кара селяните да убиват животните за отмъщение или за да защитят реколтата си, споделя Кисеро.

Конфликтът между хората и дивата природа в Кения се задълбочава, предупреждават природозащитниците, тъй като растящите човешки популации навлизат все по-дълбоко в територията на животните. По-високите температури убиват растителността и пресушават водните източници, засилвайки конкуренцията между двете страни за намаляващите хранителни доставки.

Умря кралицата на слоновете с бивни до земята

Нов проект, обединяващ правителството и местните застрахователни фирми, се опитва да се справи с проблема, като помогне и за запазването на поминъка на хората, и за защитата на дивата природа.

Разработен от базирания в Лондон Международен институт за околна среда и развитие, планът има за цел е да осигури бързи компенсации за фермерите, чиито култури са унищожени от слонове и други диви животни, облекчавайки финансовия удар и насърчавайки ги да съществуват съвместно.

Могат ли слоновете да надушват бомби?

"Надяваме се, че схемата ще осигури прехраната на общностите, които са принудени да платят крайната цена, като живеят близо до дивата природа“, коментира Барбара Чезир, управляващ директор в "Ей Би кънсълтантс" (AB Consultants), която работи за създаването на пилотната фаза на проекта в Каджиадо и окръзи Таита-Тавета.

Застрахователната схема, която се прилага също в Шри Ланка и Малайзия, е първият проект от този вид в Кения, където има за цел да регистрира най-малко 1000 фермери, за да започне.

Ако успее, схемата може да бъде разпространена в цялата страна, както и в други африкански нации, където конфликтът между хора и диви животни е проблем, добави Чезир.

Бързи изплащания

За 30-те години, откакто се е спуснала надолу, Кисеро се е опитвала да изплаши слоновете от фермата си, като бие тенекии, пали огньове и окачва метални листове около земята си, за да вдигат шум, когато духа вятър, но нищо не ги е отдалечило за дълго.

Според последните данни на Службата за дивата природа на Кения (KWS), от 2014 до 2017 г., диви животни - главно слонове, но също и хипопотами, змии и други - са причинили повече от 5000 докладвани случая на щети на реколта или имущество, убили са повече от 450 души и са ранили 4555 други.

Алфред Мванаке, ръководител на Асоциацията за опазване на дивата природа "Таита Тавета" (Taita Taveta - TTWCA), казва, че конфликтът между хората и дивата природа в региона Цаво в югоизточна Кения се изостря от влошаващата се суша, която унищожава пасища и водни басейни в местните резервати за диви животни.

"По-големите бозайници, като слоновете и биволите, се преместват от тези защитени зони в обществените зони, а слоновете унищожават резервоари за вода и водопроводи в търсене на вода", обясни Мванаке.

Чезир сподели, че след нападение регионалните ръководители ще използват мобилните си телефони, за да докладват за инцидента с местоположението и кода, даден на вида на щетите - загуба на добитък, реколта или имущество и нараняване или смърт.

След това членовете на общността ще потвърдят съобщението, като посетят фермата и направят снимки на последствията, които ще изпратят чрез приложение заедно с препоръки от началници, съседи и местни служители на KWS.

Идва ли краят на слонове, полярни мечки и носорози?

Ако искът се счита за легитимен, застрахователна компания ще изплати обезщетението "надявам се след максимум три месеца", заяви Мванаке.

Това е много по-бързо от изплащанията, които KWS в момента дава на жертвите на щети от дивата природа, което според селяните може да отнеме години, ако изобщо им бъде платено. Това прави настоящата система безполезна за семействата, които се опитват да оцелеят през следващия сезон на прибиране на реколтата.

В неотдавнашен правителствен доклад се казва, че между първите изплащания на KWS през 2014 г. и 2018 г. са отпуснати 1,2 милиарда кенийски шилинга (9,8 милиона долара) като компенсационни фондове на KWS.

Миналата година KWS обяви отпускането на още 500 милиона шилинга за обезщетение при конфликти, което според нея ще помогне за изчистване на натрупаните искове.

Мванаке каза, че надеждата е, че новата застраховка ще замени системата за компенсация на KWS, като правителството ще насочи финансирането към субсидии за застрахователни премии, а това ще направи схемата достъпна или дори безплатна за членовете.

Повишаване на осведомеността

Успехът на застрахователния проект ще зависи от справянето с "ниските нива на доверие" сред фермерите, които не разбират как работи или технологията, използвана за докладване на искове, каза Чезир.

Нейната фирма има за цел да отговори на въпроси, които местните може да имат чрез кампании за повишаване на осведомеността, обучение и срещи на общността.

Образованието е от ключово значение, особено обучението на жителите колко е важно да живеят редом с дивата природа, коментира Дерик Ванджала, ръководител на проекта в организацията с нестопанска цел "Сейв да елефантс" (Save the Elephants).

Слоновете например се страхуват от пчели, така че групата раздава пчелни кошери на селяните, които да ги използват като възпиращи средства без насилие - и те също могат да продават меда за допълнителен доход, обясни Чарити Уанда, фермер в село Мваре.

Уанда има няколко кошера на земята си, но от време на време слоновете дори се отчайват достатъчно, за да се втурнат покрай пчелите и да се хранят с нейните култури.

Преди три години тя е загубила цялата си реколта от царевица заради мародери, така че се надява застраховката за диви животни да стане достъпна скоро и семейството ѝ повече да не се бори за доходи до следващия сезон на засаждане след нападение.

"Застрахователната схема ще бъде облекчение, защото правителствените компенсации отнемат твърде много време", сподели Уанда.