В ъпреки че през последното столетие науката е постигнала голям напредък, все още има многобройни етични въпроси, които трябва да бъдат разгледани от научната общност. Един от тях е този за създаването на изкуствен живот. За едни това е логичен напредък на научното познание, а за други - сфера, в която не бива да се намесват човешки същества.
Концепциите, свързани със създаването на изкуствен живот, като генното инженерство и клонирането на хора, са сравнително модерни научни идеи. В миналото обаче именно в областта на алхимията средновековните учени са се опитвали да създадат изкуствено живот.
Едно от съществата, за които се твърди, че алхимиците са успели да създадат, е хомункулус, което на латински означава "малък човек".
Когато чуем за изкуствено създаване на живот, "Франкенщайн" на Мери Шели е един добър пример, защото героят използва забранена наука, за да създаде живот.
За първи път хомункулусът се споменава в алхимични трудове от XVI в. Вероятно обаче тази концепция е по-стара от тези писания. Идеята, че могат да бъдат създадени миниатюрни напълно оформени хора, е проследена до ранното Средновековие (400-1000 г.) и отчасти се основава на аристотеловото убеждение, че сперматозоидът е по-голям от яйцеклетката по отношение на приноса си за създаването на потомство.
Твърди се, че първият известен разказ за създаването на хомункулус се намира в недатирано арабско произведение, наречено "Книга за кравата" , за което се твърди, че е написано от самия гръцки философ Платон.
Материалите, необходими за създаването на хомункулуса, включват човешка сперма, крава или овца и животинска кръв, а процесът включва изкуствено осеменяване на кравата/овцата и храненето му с кръв. Бременното животно в крайна сметка ражда неоформена субстанция, която след това се поставя на прах, приготвен от смлян слънчев камък (мистичен фосфоресциращ еликсир), сяра, магнит, зелена туция (железен сулфат) и сок от бяла върба. Когато на капката започне да расте човешка кожа, тя трябва да бъде поставена в голям стъклен или оловен съд за три дни.
След това трябва да се храни с кръвта на обезглавената си майка в продължение на седем дни, преди да се превърне в напълно оформен хомункулус.
В Книгата на кравата , има две подобни процедури за производство на хомункулус. В едната вместо крава/овца се използва женска маймуна, а в другата - неидентифицирано женско животно.
Освен това за праха се използват различни съставки, а инкубационният период на капката в съда е удължен до 40 дни. И трите вида хомункулуси имат свои специфични функции.
Алхимикът от XVI в. Филип фон Хоенхайм, известен и като Парацелз, дава различна рецепта за създаване на хомункулус в своя труд De Natura Rerum.
В тази рецепта се използва кон като сурогатна майка на хомункулуса, а спермата на мъж се оставя в утробата на животното да се разлага четиридесет дни, преди да се роди малкият човек. Вместо да използва хомункулуса за извършване на магически подвизи, Парацелз дава указания хомункулусът да бъде "обучаван с най-голямо внимание и усърдие, докато порасне и започне да проявява интелигентност". Парацелз също така твърди, че процедурата за създаване на хомункулус е една от най-големите тайни, разкрити от Бога на смъртните, което може би подсказва, че създаването на изкуствен живот е божествена мъдрост, която може да бъде използвана от хората.
Днес учените отхвърлят работата, предписана от Книгата на кравата и De Natura Rerum на Парацелз, като обикновена фантазия, докато други предполагат, че писанието е било предназначено да се възприема по-скоро символично, отколкото буквално, и съдържа скрити послания относно процеса на духовно извисяване. Въпреки това целта за създаване на хомункулус, т.е. създаването на изкуствен живот, е търсене, което някои преследват и днес.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!