Учените току-що откриха нова клетка. Беше предсказано преди 100 години

И зследователи в Австралия са открили изцяло нов тип клетки, които запълват голяма дупка в нашето разбиране за това как се лекува тялото на бозайниците.

Повече от век учените са предполагали, че клетка като тази съществува – и сега най-накрая е открита версия, която се крие в аортата на пораснали мишки.

Откритието е плод на 9-годишни усилия. Изследователите са нарекли клетките „предшественици на EndoMac“ и сега екипът търси подобни "играчи" в човешкото тяло.

„Тези клетки имат важна задача да помагат за растежа на кръвоносните съдове, когато тялото го изисква“, обяснява медицинският учен Санури Лиянаге от Южноавстралийския институт за здраве и медицински изследвания (SAHMRI).

„Те се активират от нараняване или лош кръвен поток, в който момент те бързо се разширяват, за да подпомогнат лечението.“, Лиянаге.

Лиянаге и колегите изолираха EndoMac прогениторни клетки от мишки и ги култивираха в лабораторията, където образуваха колонии. Когато се инжектират в модели на мишки с диабет, клетъчните колонии драматично подобряват заздравяването на рани.

За да разберете как работи прогениторната клетка на EndoMac, първо е важно да вземете предвид макрофага.

Макрофагите са първите имунни клетки, произведени от ембрион, и те са от съществено значение за развитието.

В зряла възраст повечето тъкани в тялото на бозайниците съдържат макрофаги, които са създадени по време на този много ранен етап. След раждането местните популации от време на време се обновяват, за да се запазят свежи и готови да погълнат патогени.

Преди около век обаче учените предположиха, че стволовите клетки, циркулиращи в кръвта на бозайниците, могат да създадат нови макрофаги, обновявайки популацията, която вече живее в различните тъкани на тялото.

В продължение на много години учените вярваха, че тези циркулиращи производители на макрофаги, които преди това са били открити в ембрионите на мишки, съществуват в зряла възраст, защото са били засети в костния мозък.

Но последните доказателства показват, че стволовите клетки, получени от костен мозък, всъщност са ограничени само до няколко тъкани, включително червата, кожата и сърцето.

Сега някои учени подозират, че новите макрофаги в зряла възраст се раждат от неоткрити стволови клетки, които са били установени в тялото много преди раждането.

Тази хипотеза е горещо обсъждана, но скорошното проучване върху мишки в Австралия подкрепя промяната на парадигмата.

Откритията предполагат, че ембрионални прогениторни клетки за макрофаги се посяват в аортата на сърцето по време на ранното развитие. След това, докато мишките стареят, тези циркулиращи стволови клетки въвеждат нови макрофаги в тъканта.

Тъй като прогениторите на EndoMac нямат „етикети с име“, изследователите казват, че те могат да бъдат трансплантирани без страх, че имунната система ще атакува чуждата материя.

Когато Лиянаге и нейният съавтор, биомедицинският учен от SAHMRI Анна Уилямсън, заедно с екип от множество австралийски институции, отгледаха прогениторни клетки на EndoMac в лабораторията, те създадоха малка колония.

Когато тази колония беше инжектирана в кръвния поток на мишка, чийто заден крак беше ограничен от кръвообращението, за да имитира „диабетна рана“, нараняването на крака й зарасна по-бързо. След две седмици циркулиращите стволови клетки се трансформираха в макрофаги и ендотелни клетки, които покриват кръвоносните съдове.

Сега екипът проучва дали подобна клетка съществува в човешката аорта. Тези открития все още не са публикувани, но изследователите намекнаха, че първоначалните резултати са оптимистични.

„На теория това може да "промени играта" за пациенти, страдащи от хронични рани“, казва Лиянаге.

„Ние сме развълнувани да продължим да изследваме потенциала на тези клетки. Рано е, но последиците може да са огромни.“, допълва Лиянаге.

Изследването е публикувано в Nature Communications.

Заглавната снимка е илюстративна!

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase