С лед дълги месеци презаснемане на ключови сцени и отлагане на премиерната дата, „Х-Мен: Тъмният феникс“ най-после е по кината в цял свят, но надали ще остави някого напълно доволен от завършения си вид. Лентата, която маркира поредния опит на студиото Fox да адаптира на големия екран едноименната комиксова сага, страда от редица проблеми, нетипични за предишните филми от прочутата поредица.
Още от първия „Х-Мен“ от 2000 година, всяка следваща част е развивала подобаващо своите персонажи, добавяйки нюанси към техните личности и обяснявайки подробно, логично и въздействащо техните мотивации. Разбира се, имало е и изключения като повърхностния злодей Ен Сабах Нур в „Х-Мен: Апокалипсис“, но за двете си десетилетия екранно съществуване поредицата винаги е запазвала високо средно художествено ниво.
„Х-Мен: Тъмният феникс“ е доста под това ниво, що се отнася до разгръщането на своите герои.
Видимо се разчита зрителят да приеме с много изначална добра воля завръщащи се герои от предишните филми и да не задава много въпроси относно положението, в което ги открива с началото на сюжетното действие на новия филм, който времево е ситуиран 10 години след предишната част.
Промяната и развитието на други персонажи пък е представено доста прибързано с надеждата, че талантливите актьори в ролите ще компенсират липсата на предоставено екранно време със своите изпълнения. За щастие, мнозина от тях успяват да сторят именно това – като Никълъс Хоулт например, който за четвърти път изиграва безупречно поддържащата роля на д-р Ханк МакКой.
Софи Търнър, известна най-вече като Санса Старк от хитовия сериал „Игра на тронове“, играе главната роля на Джийн Грей, млада жена с телепатични способности, която е засегната от космическа сила, която увеличава силите ѝ неимоверно, но я засяга и на психологическо ниво. Търнър се представя толкова добре, доколкото ѝ позволява сценарият, и резките промени в настроенията на героинята ѝ в нито един момент не изглеждат форсирани или изкуствени.
Един от големите проблеми на филма
е във фигурата на антагонистката, изиграна от Джесика Частейн в едно от най-отегчителните, лишени от вдъхновение представяния в кариерата на иначе талантливата, номинирана за „Оскар“ актриса.
Мотивацията зад действията на героинята ѝ са засегнати толкова слабо, колкото и мотивите на вече споменатия Ен Сабах Нур, пословично зле разгърнатият злодей в „Х-Мен: Апокалиписис“ от 2016 година.
Стожерите на поредицата, Професор Екс и Магнито, изиграни отново съответно от Джеймс МакАвой и Майкъл Фасбендър, са очарователни и интригуващи, както винаги, но и тяхното място в сюжета не е съвършено логично позиционирано. Дженифър Лорънс, която също играе Мистик за четвърти път на големия екран, пък просто изглежда нетърпелива да си свърши работата на снимачната площадка и да се раздели завинаги със синьото си амплоа.
За всичко това по всяка вероятност може да се посочи един основен виновник
и това е Саймън Кинбърг, дългогодишен продуцент на филмите от поредицата, за когото това е първи режисьорски проект. Кинбърг се опитва да компенсира недостатъците си като разказвач с очевидно натрупани умения като създател на екшън сцени, и на моменти успява.
Но адаптирането на комиксова сага като „Тъмният феникс“ изисква в режисьорския стол да седи човек с повече изграден усет към драматичното, отколкото към зрелищното. Овладяването на вътрешния конфликт на Джийн Грей следва да се представи като нещо повече от светлинно шоу на екрана, а именно до това се свежда във филма, в крайна сметка.
Има две стопроцентови причини, поради която бих препоръчал „Х-Мен: Тъмният феникс“ за гледане на кино
и едната от тях е бумтящият, подобаващо епичен саундтрак на живата легенда на киното Ханс Цимер. Композиторът бе обявил оттеглянето си от писане на музика за супергеройски филми след „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“, но всички фенове на жанра следва да са благодарни и доволни, че все пак се завръща към него.
Другата причина е носталгията. След две почти пълни десетилетия екранно развитие, поредицата „Х-Мен“ завършва във вида, в който всички я познаваме, а мнозина от нас я и обичаме. Правата върху персонажите официално отново са собственост на Marvel Studios, след като миналата година Disney купиха цялото студио Fox в сделка на зашеметяващата стойност от 71 милиарда долара.
Най-голямата бизнес сделка в киното за 21 век
Това означава, че „Х-Мен: Тъмният феникс“ е и последната възможност на феновете да видят на екрана многообичани изпълнители като Джеймс МакАвой и Майкъл Фасбендър в комиксовите им роли, които са били ключови в развитието на кариерите им дотук. Конкретните двама актьори ще останат в историята със страхотната си интерпретация на противоречивите взаимоотношения между Професор Екс и Магнито, и последната сцена от филма резонно принадлежи на тях.
През 2019 година, на фона на супергеройски филми като „Отмъстителите: Краят“, „Х-Мен: Тъмният феникс“ може и да изглежда като епизод от седмичен сериал, а не като филмов мегапроект. Но поредицата, която лентата завършва не особено задоволително, дълго време бе истински бог сред насекоми, както казва Магнито на последователите си.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
