О бмислете твърденията: Психеделично преживяване? Мечта? Чувствам, че мога да посегна през екрана, за да стигна до друго място. Видях стари каменни сгради като замък и летях над него.
В действителност това са твърдения, които различни хора са направили след гледане на „Ganzflicker” на своите компютри - интензивно трептене на целия екран, от червено до черно, до което всеки може да осъществи достъп онлайн, обяснява в „The Conversion” Решан Ридър, старши преподавател по психология в Университета „Едж Хил”.
Тестът, който показва степента на визуално въображение, в никакъв случай не трябва да се прави от хора, страдащи от фоточувствителна епилепсия. Ако се почувствате неприятно, по-добре го прекратете.
Оптическа илюзия на крака раздели интернет на две
За няколко минути той създава илюзии, без трайни ефекти за мозъка. Визуалните преживявания се появяват почти веднага щом започнете да го гледате.
Ново проучване, публикувано в „Котеркс”, показва, че докато някои хора виждат замъци или фрактали в „Ganzflicker”, други не виждат нищо. Учените започнали да се чудят откъде идват тези индивидуални различия?
Подобно на компютърния екран, частта от мозъка, която обработва визуалната информация – т. нар. зрителната кора, има опресняване. С други думи, мозъкът събира сензорна информация с определена честота. И все пак виждаме света като непрекъснат и динамичен, благодарение на усъвършенстваната способност на съзнанието да попълва празните места.
Какъв цвят е тази рокля и защо хората я виждат различно – темата стана хит в мрежата
Например, очите имат сляпо петно точно до центъра на зрението, но ние не го виждаме. Мозъкът попълва липсващата информация, така че зрителното поле изглежда цялостно.
Тестът нарушава тази непрекъснатост и предизвиква преживяване на аномална сензорна информация във външната среда, наречено псевдохалюцинация. „Прости” преживявания, като виждането на лазери или илюзорни цветове са обичайни в тази ситуация. Но защо някои хора виждат сложни псевдохалюцинации като „стари каменни замъци”?
Най-впечатляващите оптични илюзии
Мозъкът е съставен от много различни региони, взаимодействащи помежду си на различни нива. Разграничаването на това дали дадена линия е вертикална или хоризонтална, например, се счита за процес на ниско ниво, докато определянето дали дадено лице е приятелско или раздразнено, е когнитивен процес на високо ниво. Двата вида процеси могат да взаимодействат, предизвиквайки сложни псевдохалюцинации.
В зависимост от това какво вижда, мозъкът може да придаде значимост на дадено изображение и да игнорира друго.
Нова мания в интернет: Виждате ли котката на тези снимки
Според Ридър е възможно хората, които виждат сложни изображения, да имат естествено по-нискочестотни ритми в зрителната кора, които са по-близо до честотата на теста, което ги прави податливи на изпитване на псевдохалюцинации.
Хората с афантазия, от друга страна, имат естествено по-високочестотни ритми в зрителната кора, което вероятно създава буфер срещу ефектите на теста. Повечето хора са някъде по средата между тези две крайности.
Теорията на Ридър е, че визуалното въображение и псевдохалюцинациите, предизвикани от теста, включват едни и същи процеси в мозъка.
Следователно тестът е обещаващ инструмент за разбиране на индивидуалните различия в умствените образи и взаимодействието с визуалната среда.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!