С попзвездата Хари Стайлс в една от главните роли и с доказани имена като Крис Пайн и Флорънс Пю, допълващи актьорския състав, трилърът „Не се тревожи, скъпа“ изглежда безкрайно интригуващо на хартия. Постъпленията, записани от филма за първите му два уикенда по кината отвъд океана, говорят красноречиво за това, но струва ли си в крайна сметка завършеният продукт?
Отговорът трудно може да е категоричен, но ако все още не сте гледали лентата, то бих ви казал... да не се тревожите. Филмът е феминистка алегория с чудесен сюжетен замисъл, който сценарият пропилява, заявявайки едно и също послание през цялото действие по сравнително еднотипен начин. Зрителят се среща пълноценно със само двама от персонажите, което е почти криминална загуба на художествен потенциал.
Във философски аспект „Не се тревожи, скъпа“ има възможността да се пресегне до висините на „Матрицата“, дори и без нито една екшън сцена, каквито изобилстват в модерната класика от 1999 година. Но вместо това лентата остава забита в един-единствен идеологически коловоз. Валидността на посланието ѝ е безспорна: то е свързано с лишаването от личен избор на жените и непреодолимите комплекси на мъжката психика. Проблемът е в тромавото му изразяване.
Филмът е от трилърите със сюжети, които се въртят около голямо разкритие в края на действието – да говоря за лентата, без да издам какво е това разкритие, е доста трудно, но мога да заявя, че то не придава нови нюанси на споменатото основно послание, нито задава кой знае каква нова гледна точка на възприятие на сюжета. А именно това са присъщите елементи на страхотните повествователни обрати.
Ако сценарият бе обърнал малко повече внимание на поддържащите персонажи, ако зрителят бе получил възможност да се запознае с личните им истории и мотиви, то главният мотив в лентата щеше да бъде разгледан през повече гледни точки, което щеше да подсили неговата валидност и сила, както и да вдигне градуса на емоциите и напрежението. Но единствените цялостно развити герои в „Не се тревожи, скъпа“ са Джак и Алис, изиграни съответно от Хари Стайлс и Флорънс Пю.
Няма капка съмнение, че именно Пю е звездата на филма. Алис е главната героиня, през чиито очи възприемаме света на действието. Представянето ѝ е безпогрешно и похвалите за нея в медийните отзиви отвъд океана са напълно основателни. Младата актриса е готова да бъде завършена филмова звезда и фактът, че действието в „Не се тревожи, скъпа“ се опира на плещите ѝ, е поредното доказателство за това.
Физическата ѝ красота, експресивните, но контролирани мимики, увереността зад всяка реплика – това са белезите на страхотен екранен изпълнител. Хари Стайлс е мъжът, избран да дели екрана с Пю, но встрани от неговата собствена физическа привлекателност, прочутият певец не споделя много от другите елементи от актьорския талант на своята партньорка пред камерата.
Израженията му са неестествени, несигурни, сякаш по учебник и все пак неубедителни; акцентът му се колебае между родния му британски такъв и американския, с който героят му би следвало да говори в определени сцени от лентата. В най-емоционалните моменти, когато просто трябва да говори на висок глас или буквално да танцува на сцена, Стайлс е ефикасен; но за сцени на бавно пропукваща се домашна идилия просто е необходим по-деликатен и опитен актьор.
The drama began before filming even started, when it was announced that Shia Labeouf’s would be replaced by Harry Styles.
— Metro (@MetroUK) September 26, 2022
The reason behind the change was apparently ‘scheduling conflicts’, but both Shia and Olivia Wilde would later offer different version of what happened 👀 pic.twitter.com/Zr8vGV5iY2
И всъщност филмът почти се сдобива с такъв. Ролята на Джак първоначално е трябвало да бъде изиграна от Шая ЛеБьоф, 36-годишен актьор с над 20-годишен опит и ключови роли в редица хитове през последните десетилетия. Режисьорката Оливия Уайлд твърди, че уволнява ЛеБьоф и го заменя с Хари Стайлс по време на репетициите пред снимките на лентата заради конфликтното му поведение спрямо останалите членове на екипа.
Тази година обаче ЛеБьоф категорично отрече тези твърдения и публикува директна кореспонденция с Уайлд, включително видеосъобщение, в което режисьорката го моли да не напуска проекта и дори заявява, че поведението му може да е сигнал за пробуждане към „Мис Фло“ – снизходително обръщение на Уайлд към главната актриса Флорънс Пю. Според ЛеБьоф, той е напуснал продукцията по свое желание, тъй като е сметнал, че няма достатъчно време за репетиции преди снимките.
Clip of Olivia Wilde reaching out to Shia Lebouf about his part in DWD. pic.twitter.com/ONhjwfssNZ
— Lovely Leaks🫖 • 👮🏻♂️👩🏫🧑🎨 (@lovelyleaks) August 26, 2022
Кой измежду двамата е прав, не е сигурно и до днес, но комуникацията им разкрива друг задкулисен сблъсък: между Оливия Уайлд и Флорънс Пю. Според анонимни източници двете са си крещяли на снимачната площадка и президентът на Warner Bros. Тоби Емерих е трябвало да преговаря с актрисата дълго време, за да я убеди да участва поне в част от маркетинга на филма.
Пю почти не даде никакви интервюта във връзка с лентата в месеците преди премиерата ѝ. Малкото изказвания на актрисата обаче бяха в противоречие с изявленията на режисьорката Уайлд, която говори нееднократно за сексуалното съдържание на филма и как фокусът на тези сцени, кадри от които присъстват във всички трейлъри за лентата, бил върху женското преживяване, а не върху мъжкото.
Warner Bros. affirms its positive relations with Olivia Wilde after a report alleges she and Florence Pugh engaged in a "screaming match" on set of "Don’t Worry Darling." pic.twitter.com/0jXXz7iFgt
— E! Online Asia (@eonlineasia) September 26, 2022
Според Пю, тези сцени не са фокусът на представянето ѝ като актьор и респективно не желае да са фокусът на дискусиите около филма. Като човек, вече гледал лентата, мога да заявя спокойно, че въпросните сцени не са нищо революционно от художествена или режисьорска гледна точка и че хората по кината, очакващи да видят задните части на Хари Стайлс или нещо повече от бедрата на Пю, ще останат горчиво разочаровани.
Това чувство е и преобладаващото, що се отнася до „Не се тревожи, скъпа“ като цяло. Когато задкулисните драми около една продукция са по-интересни от случващото се на екрана, това никога не е добра индикация и този случай не прави изключение. Трилъри със сходни сюжетни концепции, но по-добро изпълнение, са за предпочитане за гледане у дома.
Още от автора:
Най-касовият филм в историята: 13 години по-късно
Няма по-чаровна двойка: Джордж Клуни и Джулия Робъртс в „Билет до Рая“
Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
