С увеличаването на човешката популация и изграждането на все повече и повече инфраструктури на планетата през следващите 50 години ще има все по-голямо припокриване между териториите на хората и животните.
Според нова статия в списание Science Advances до 2070 г. около 57% от цялата земя на нашата планета ще се увеличи припокриването на териториите на хората и дивите животни. Това може да доведе до по-високи нива на конфликти между човека и дивата природа, като например нападения от животни, както и до евентуално по-високи нива на болести, предавани от животни на хора.
„Понастоящем на 56,6% от световните земи се наблюдава припокриване на териториите на човека в дивата природа, а до 2070 г. това припокриване ще се увеличи на 68,4% от световните земи“, казва водещият автор на изследването Децян, постдокторант в Института по биология на глобалните промени към Мичиганския университет. „Обработваемите земи ще бъдат с най-голям дял“, смята той.
„Тези изменения се дължат предимно на промени в гъстотата на човешката популация, а не на промени във видовото богатство, дължащи се на климатични трансформации в разпределението на видовете“, казва Децян. „Поради голямото разрастване на човешката популация се очаква земеделските и горските райони да претърпят значително увеличение на припокриването на териториите на човека и дивите животни, въпреки намаляването на видовото богатство в тези райони.“
Това може да доведе до засилено разпространение на болести по животните, известни като зоонози (група болести, които се предават директно чрез контакт от животните на човека и обратно - бел.ред.).
„Големият дял на припокриване може да доведе до увеличаване на зоонозите или разпространението на други болести, но нашата работа не включваше прогнозиране на разпространението на болести от дивата природа“, казва Децян.
Древна ДНК разкрива възможна причина за мистериозния срив на населението преди 5000 г.
„COVID-19 е резултат от контакт на хора с диви животни и има опасения, че нови болести ще се появят от по-честите срещи между хората и някои видове диви животни“, казва в изявление съавторът на изследването Нийл Картър, доцент по околна среда и устойчивост в Мичиганския университет.
Според проучването основният фактор за това ще бъде нарастването на населението, за разлика от изменението на климата, като хората ще строят градове и инфраструктура в нови райони. Животните, които са принудени да се заселват във вече населени райони поради изменението на климата, са по-малък фактор за това припокриване.
„На много места по света през следващите десетилетия повече хора ще взаимодействат с дивата природа и често тези общности от диви животни ще се състоят от различни видове животни от тези, които живеят там сега“, казва Картър. „Това означава, че в близко бъдеще ще се появят всякакви нови взаимодействия - добри и лоши - между хората и дивата природа.“
В проучването изследователите описват как са направили индекс на районите, в които хората могат да се преместят в бъдеще, въз основа на прогнозите за икономическо развитие, и са го сравнили с разпространението на над 22 000 вида земноводни, птици, бозайници и влечуги.
„Индексът, който създадохме, показа, че в повечето земи по света ще се увеличи припокриването между хората и дивата природа, като това припокриване е резултат от разрастването на човешката популация в много по-голяма степен, отколкото от промените в разпространението на видовете, причинени от изменението на климата“, казва Децян в изявлението си.
Районите, в които припокриването между човека и дивата природа ще бъде по-силно, включват Индия и Китай.
„Друга област, която буди сериозно безпокойство, са горите, особено горите в Африка и Южна Америка, където в бъдеще ще наблюдаваме голямо увеличение на припокриването. Причината, поради която това е обезпокоително, е, че в тези райони има много голямо биоразнообразие, което ще изпита по-голям натиск в бъдеще“, каза Картър.
Древните египетски мумии и заразите, които могат да отприщят
Изследователите също така установиха, че биоразнообразието на видовото богатство се предвижда да намалее. Те прогнозират спад на видовото богатство на бозайниците с 33% в Южна Америка и 21% в Африка, докато за земноводните, влечугите и птиците се предвижда намаляване на видовото богатство съответно с 45%, 40% и 37% в Южна Америка.
„Намаляването на биоразнообразието - видовото богатство - е резултат от промените в разпределението на видовете, дължащи се на изменението на климата“, казва Децян.
Това увеличено припокриване обаче може да има и положителна страна.
„Има случаи на взаимодействие между човека и дивата природа, които са както добри, така и лоши, но очакваме, че те ще стават все по-изразени“, каза Картър. „Има и видове, които осигуряват важни ползи за хората, като например намаляване на числеността на вредителите“, обясни той.
„Хиените и други видове, които са очерняни или преследвани, защото са мърша, осигуряват много ползи за намаляване на болестите. От една страна, на тях се гледа като на заплаха, но от друга страна, те осигуряват безплатни ползи за здравето“, каза Картър.
Изследователите обаче установяват, че видовете, които са най-полезни за нас, като например птиците, които се хранят с вредители по земеделските култури, вероятно ще намалеят в резултат на припокриването на човешката и дивата природа.
'New Diseases' Warning As Population Growth Worsens Human–Wildlife Overlaphttps://t.co/wE0Ii4XMB7
— Newsweek (@Newsweek) August 21, 2024
И така, какво можем да направим?
Според изследователите стратегиите за опазване ще трябва да вземат предвид човешката експанзия в неколонизирани досега райони.
„Съществува и значителен аргумент за екологичната справедливост относно валидността на това да се каже на общности, които може да са живели в определен район в продължение на поколения, че трябва да се преместят. Нашето проучване показва, че с все повече райони по света, които се очаква да бъдат споделяни както от хората, така и от дивите животни, планирането на опазването на околната среда ще трябва да стане по-креативно и приобщаващо“, казва Картър.
Той предполага, че решенията могат да включват създаване на коридори за дивата природа, които да свързват защитените територии, или създаване на временни защитени територии по време на размножителните периоди.
“Интересуваме се много от това кои райони могат да поддържат популации на застрашени видове, като тигрите, и как човешките общности взаимодействат с тези видове“, казва Картър. „На някои места ще бъде много трудно да се направи всичко едновременно: да се отглеждат култури, да има градски зони и да се опазват тези видове и техните местообитания. Но ако успеем да започнем да планираме сега, ще разполагаме с много инструменти, които да ни помогнат да насърчим устойчивото съвместно съществуване“, смята той.
Припомняме и тази галерия от нашия архив:
* Във видеото: Най-смъртоносната болест в човешката история
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!