Това е най-опасният път в света (ВИДЕО/СНИМКИ)

Н ай-опасният път в света, известен още като "Пътят на смъртта" или "Camino de la Muerte“ на испански, се намира в Боливия.

Той е велосипеден маршрут с дължина около 60 км, който свързва град Ла Пас с района Юнгас в Боливия.

Пътят привлича около 25 000 туристи годишно и е основна туристическа атракция на Ла Пас. Пътят на смъртта обаче е много опасен и най-малко 18 велосипедисти са загинали на него от 1998 г. насам.

На места пътят е широк само около 3 метра, на него има поредица от остри завои, а на места и "мини водопади". Мантинели се виждат рядко, но за сметка на това белите кръстове, китките цветя и пожълтелите снимки са често явление.

"Пътят на смъртта" в Боливия

12 снимки

През 90-те години на миналия век толкова много хора загинали при инциденти на пътя, построен от парагвайски военнопленници след катастрофалната война в Чако, Аржентина, (1932-35), че Междуамериканската банка за развитие го описа като „най-опасния път в света“.

Поглеждайки през прозореца на автомобил, отстрани се вижда пропаст на около 1000м дълбочина.

How to navigate a traffic jam on Bolivia’s North Yungas Road, also know as "Death Road" 🏜#sundayvibes pic.twitter.com/ymjGognj4O

— Nigel D'Souza (@Nigel__DSouza) July 18, 2021

Районът Юнгас е плодородна и забележително биоразнообразна преходна зона между Андите и Амазонка. Тя е и тясно свързана с два ресурса, които са предизвикат очарование, но и противоречие: кока и злато.

Богатите почви и обилните валежи са направили Юнгас, който минава по източните склонове на Андите, център на селското стопанство. Районът е богат на кафе, банани, маниока, гуава, папая, цитрусови плодове, а също и на кока.

Растението кока заема централно място в много южноамерикански култури от хилядолетия, а Боливия е един от най-големите производители на континента, със стотици квадратни километри, посветени на реколтата, две трети от които са в Юнгас. С високо съдържание на витамини и минерали, листата действат като лек стимулант и помагат при болка. 

Death Road in Bolivia pic.twitter.com/jJncLtxruy

— Universal Curiosity (@UniverCurious) December 11, 2019

Първоначално испанците демонизирали растението кока. Но след като осъзнали благотворния ефект, който той има върху коренното население, принудено да се труди в мини и плантации, колонизаторите променили мнението си и комерсиализирали реколтата. Интересът към кока бавно нараснал и извън континента.

През 19-и век коката – и нейният психоактивен алкалоид - кокаинът – стават все по-популярни в Европа и Северна Америка, включвайки се в напитки, тоници, лекарства и различни други продукти.

Кокаинът и продуктите на базата на кокаин бяха законни в Европа и Северна Америка в края на 19-и и началото на 20-и век, подкрепяни от хора като Томас Едисън и Зигмунд Фройд.

Постепенно обаче наркотикът започва да се свързва с порока и престъпността и в крайна сметка бива забранен в голяма част от света. Същото се случи и с коката, въпреки че тя все още е легална в Боливия.

Тъй като търсенето на кокаин отново нарасна през 80-те години на миналия век, водената от САЩ „война срещу наркотиците“ опустоши близкия район Чапаре в Боливия, който се превърна в основен район за производство на кока: дейности за борба с наркотиците доведоха до широко разпространени нарушения на правата на човека, включително убийства, изтезания, произволни арести и задържания, побои и кражби. 

Днес коката се счита за свещено растение от много боливийци и използвана редовно от една трета от населението. Кокаинът обаче е незаконен.

Другият ресурс в Юнгас - златото - може да се намери в река Короко. Така нареченият „ruta del oro“ (златен път) се простира на 350 км през водните пътища на региона и в съседната Амазонка и е привличал златотърсачи от векове. Въпреки че коритата на реките и потоците са се оказали богати на златни находища, те никога не са произвеждали достатъчно, за да задоволят апетита на конкистадорите и тези, които са ги последвали. В резултат на това безброй слухове за изгубени богатства и скрити съкровища се завихрят из Юнгас и съседните региони.