М артин МакДона е от рядката порода автори в съвременното кино, чиито филми са изцяло техни произведения – той е сценарист, продуцент и режисьор на всеки от последните си три проекта, и всеки от тях видимо носи неговия лесно разпознаваем творчески почерк. Последното му начинание, „Баншите от Инишерин“, не прави изключение и се нарежда сред фаворитите през предстоящия сезон на филмовите награди със своя остър социален коментар.
На пръв поглед, „Баншите от Инишерин“ е най-ирландският филм, който може да съществува. Всички актьори пред камерата са ирландци, говорят на английски език с осезаем ирландски акцент, действието се развива на измислен ирландски остров и е ситуирано хронологично в края на Ирландската гражданска война от 1922 / 1923 година. МакДона несъмнено прави изказване относно характерни черти и проблеми на родната си нация, но и не се ограничава до това.
Сюжетът разказва за добронамерения, но простоват Падраик, изигран от Колин Фарел със сърцераздирателна автентичност, и неговия приятел Колм, местен музикант, под чиято кожа влиза Брендан Глийсън, редовен сътрудник на МакДона. Колм е застаряващ интелектуалец, който си поставя за цел да прекара остатъка от живота си в композиране и по-стимулиращи разговори, отколкото пастирът Падраик може да му предложи, и затова внезапно започва да го игнорира.
Дори само в тези две личности МакДона илюстрира повече човешки парадокси, отколкото повечето автори на комедии и драми съумяват да изобразят сред всичките си персонажи в даден сценарий. Колм е същински културен стожер на фона на останалите мъже в бара на Инишерин, но с увереност заявява, че Моцарт е живял през 18 век, преди да бъде поправен от сестрата на Падраик, че виенският класик всъщност е живял и творил през 17 век.
Това, което убягва на възрастния музикант, е, че когато творческият уклон не бъде придружен от мъдрост и човешко разбиране, личността остава почти толкова безсъдържателна, колкото е и образът на Падраик, който пуска в дома си любимото си магаре и може да говори за него с часове наред, без да каже нещо интересно. В амплоато Колин Фарел олицетворява друг парадокс: на добронамерения глупец, когото човек не желае да слуша, но и не желае да види наранен.
Конфликтът на тези две противоречиви личности се разиграва на фона на топовни изстрели на отсрещния бряг, до който действието така и не стига. Войната е адресирана от персонажите с краткост и тривиално отношение, макар и очевидно да прокарва символични паралели с кавгата между двамата мъже на Инишерин. В края на действието МакДона сякаш говори на зрителя през Колм, когато героят заявява, че боевете са секнали, но двете страни вероятно пак ще намерят за какво да се бият.
Същото важи и за двамата централни персонажи, чието неразбирателство ескалира до степен, в която „Баншите от Инишерин“ се превръща в самата дефиниция за трагикомедия. Това усещане, твърде мрачно за жанровите рамки на черна комедия, е допълнено и от съдбата на поддържащите образи: интелигентната, но самотна сестра на Падраик, изиграна от Кери Кондън, и младия Доминик, изпълнен от Бари Киоун, който редовно е бит и насилван от баща си.
Можем само да гадаем досущ като ученици, пишещи интерпретативно съчинение, дали МакДона е искал тези персонажи да се разглежат стриктно в контекста на ирландската националност и история, но произведението му носи валидни послания в по-глобален контекст. „Баншите от Инишерин“ е микрокосмос на съвременната поляризация на мнения, причинена от социалните мрежи.
В него интелектуалците целенасочено се изолират, хората с власт злоупотребяват с нея, глупаците валидират взаимно погрешните си, нелепи мнения, а добрите хора, независимо от степента на интелектуалния си капацитет, просто страдат от цялостния груб тон и липсата на цивилност. Изглежда сякаш съвременният свят не е много по-различен от измисления ирландски остров на МакДона, нито е направил особен прогрес от въоръжения конфликт, за който става дума и във филма.
Страхотният режисьор и сценарист бе обран от успехи на наградите „Оскар“ през 2018 година за сметка на „Формата на водата“. Тогава само актьорите във филма му „Три билборда извън града“ Франсис МакДорманд и Сам Рокуел отнесоха по домовете си златни статуетки за своите изпълнения. Може би Академията ще се реваншира на МакДона през 2023 година и „Баншите от Инишерин“ ще е неговият голям триумф – ако това е така, в никакъв случай няма да е незаслужено.
Още от автора:
Нито комедия, нито ужас... но никой не може да му устои
Това е най-гледаният филм по Netflix през ноември 2022 г.
Отвъд предразсъдъците и смъртта: „Черната пантера: Уаканда завинаги"
Една звезда в ролята на живота си: Всички говорят за този филм
Край на най-епичната битка на телевизионния сезон
„Амстердам“: Хаотичната песен за живота на един голям режисьор
20 години от раждането на една легенда
Този филм ще се окаже най-скандалният на годината
Най-касовият филм в историята: 13 години по-късно
Няма по-чаровна двойка: Джордж Клуни и Джулия Робъртс в „Билет до Рая“
Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
