В Златния век на пиратството, пиратите прегърнали ритуалната афера с тютюна и прочутите си купи за пунш, пълни с ром. На фона на опасностите и монотонността на живота през XVII-ти век, тютюнът се превърнал във важно допълнение към ежедневието на пиратите. Въпреки порицанието на църквата, пиратите се наслаждавали на успокояващите свойства на тютюна, смятайки го за евтино и добре дошло бягство.
Морските капитани раздавали тютюн за повишаване на морала на екипажа - по-безопасната алтернатива на прекомерното пиене. Пиратите, характеризиращи се със слънчеви изгаряния, ненаситно пиене и пушене, превърнали корабите си в ароматни убежища на приключенията. От бели глинени лули, внесени от Европа, до импровизирани творения, използващи кокосови черупки или щипки на раци, любовта на пиратите към тютюна се проявявала под най-различни форми.
Задигнатият тютюн имал уникална роля в пиратската икономика. Той бил незабавно разделян между екипажа за незабавна консумация. Това взаимодействие между пиратството и търговията с тютюн оформило социално-икономическия пейзаж. Пиратите се сблъскали с различни видове тютюн - от пури, откраднати от испанците, до ритуално пушене със съюзници като Куна от Дариен.
Докато силните наркотици били оскъдни, алкохолът преобладавал като основен стимулант. Въпросът за употребата на марихуана сред пиратите остава неуловим, тъй като терминът "трева" се отнасял за тютюна в онази епоха. В мъглявия свят на пиратските легенди тютюнът се явява като постоянен спътник, сложно вплетен в ритуалите, икономиките и ежедневието на тези морски мошеници.
